Определение № 45 от 07.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 501/2010 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. А. М., [населено място], срещу разпореждане от 29.09.2010 год. по гр. дело №275/2010 г. на Хасковския окръжен съд, с което е върната частната и жалба срещу определение №139/18.05.2010 г. по гр. дело №275/2010 г. на Хасковския окръжен съд. Жалбоподателката излага доводи за неправилност на разпореждането. Твърди, че е изпълнила в срок указанията на съда за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Правилен е изводът, направен от въззивния съд, че жалбоподателката не е изпълнила в срок указанията за отстраняване нередовностите на частната касационна жалба като се представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Разпореждането, с което е даден нов едноседмичен срок, е връчено на С. М. на 20.09.2010 г. В указания срок с молба от 27.09.2010 г. тя е заявила, че не е необходимо да представя такова изложение, тъй като обжалваното определение не попада сред тези по чл.274, ал.3 ГПК, за които такова е необходимо. Върнатата частна жалба е подадена срещу определение на въззивен съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу преграждащо по-нататъшното развитие на делото първоинстанционно определение, т.е. определение по чл.274, ал.3 ГПК, което подлежи на обжалване пред ВКС само ако са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. След като жалбоподателката не е отстранила нередовностите на частната касационна жалба, то правилно същата е върната. Ето защо обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.