Определение № 417 от 21.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 719/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) против решение № 180 от 2.11.2020 г., постановено по въззивно гражданско дело № 161 по описа за 2020 г. на Великотърновския апелативен съд, Гражданско отделение, в частта, с която е отменено решение № 458 от 25.10.2019 г. по гр. д. № 510 по описа за 2018 г. на Великотърновския окръжен съд за отнемане в полза на държавата на парични суми, преминали по сметки на ответниците Г. Т. Г. и Р. А. Г., но неналични към датата на завеждане на иска, като е постановено друго решение за отхвърляне на искането за отнемане на тези суми. Касаторът твърди, че решението на Великотърновския апелативен съд в обжалваната част е необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК по следния въпрос: Подлежат ли на отнемане в полза на държавата по ЗПКОНПИ, ЗОПДНПИ/отм./ внесените и постъпили суми по банкови сметки на проверяваните лица, за които не се установява законово основание за внасянето/постъпването им, но неналични към датата на завеждане на иска за отнемане, както и предоставени, респективно върнати заеми, за които не се установява законово основание и законен произход на средствата, но неналични към датата на завеждане на иска за отнемане? Г. Т. Г. и Р. А. Г. считат, че не са налице предпоставките за допускане на решението на Великотърновския апелативен съд до касационно обжалване, като оспорват касационната жалба и по същество. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното: На 10.8.2016 г. срещу Г. Т. Г. е внесен обвинителен акт за това, че за времето от 13.09.2007 г. до 14.11.2008 г. в качеството си на пълномощник на „Стив“ ЕООД е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери/280 708,70 лв./-престъпление по чл.255, ал.3 във връзка с ал.1, предл.1, т.6 и т.7 от НК, попадащо в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 18 от ЗОПДНПИ (отм.). След уведомление Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество е извършила проверка и е констатирала значително несъответствие в имуществото на проверявания и неговата съпруга в размер на 333 356,39 лв., поради което е предявила искане пред съда да бъде отнето от тях посоченото в исковата молба имущество. Великотърновският апелативен съд е отменил първоинстанционното решение в частта за отнемане в полза на държавата на парични суми, преминали по сметки на ответниците Г. Т. Г. и Р. А. Г., но неналични към датата на завеждане на иска, като е постановил друго решение за отхвърляне на искането за отнемане на тези суми. Посочил е, че производството по отнемане на незаконно придобито имущество, регламентирано в ЗОПДНПИ/отм./ урежда хипотезите на отнемане в полза на държавата на налично в патримониума на ответника имущество, придобито от престъпна дейност или заместващата облага-това, което е получено от лицето в резултат на разпоредителна възмездна сделка с такова имущество. Поради санкционния характер на нормите на закона, касаещи предметния обхват на отнемането, тези норми не могат да се тълкуват разширително. Това означава, че отнемане на парични суми, преминали през банковите сметки на лицето, но неналични към датата на завеждане на иска за отнемане, не може да бъде претендирано по реда на чл.62 от ЗОПДНПИ/отм./, тъй като такава възможност не е предвидена. Парите могат да са изразходени или да са трансформирани в придобиването на имущество, посочено в чл.62 от ЗОПДНПИ/отм./, в който случай отнемането както на конкретното имущество, така и на паричните средства с които е било закупено, би довело до двойно санкциониране. Позовал се е на съществуващата в този смисъл практика на ВКС, съдържаща се в решение № 129 от 8.6.2015 г. по гр. д. № 5562/2013 г. и № 137 от 2.11.2018 г. по гр. д. № 2507/2017 г. на IV ГО на ВКС. При тези мотиви на въззивния съд формулираният от касатора въпрос е от решаващо значение за изхода на спора по отношение на отхвърлената част от искането за отнемане на незаконно придобито имущество. По поставения въпрос е налице трайно установена съдебна практика на ВКС, която се споделя и от настоящия съдебен състав – решения № 129 от 8.06.2015 г. по гр. д. № 5562/2013 г. на IV ГО, № 187 от 26.7.2011 г. по гр. д. № 1557/2010 г. на III ГО, № 97 от 18.5.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. на IV ГО и № 137 от 2.11.2018 г. по гр. д. № 2507/2017 г. на IV ГО. Според тази практика предмет на отнемане е само наличното имущество и заместващите го облаги, когато то е прехвърлено. Отнемане на парични суми, преминали през банковите сметки на лицето, но неналични към датата на завеждане на иска по чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.), не може да се претендира /в този смисъл решение № 137 от 2.11.2018 г. по гр. д. № 2507/2017 г. на IV ГО на ВКС, цитирано и в обжалваното решение/. Притежавано имущество е придобито имущество, което продължава да се намира в патримониума на субекта, тъй като не е отчуждено или изоставено, нито е потребено, обезценено, унищожено или погинало. Непритежавано е имущество, което е било придобито, но вече е напуснало патримониума на лицето, тъй като е отчуждено, изоставено, потребено, обезценено. Незаконно придобито може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното лице през изследвания период, което е налично в края на този период. Освен това в мотивите на решение № 13 от 13.10.2012 г. по конституционно дело № 6/2012 г. на Конституционния съд също е изрично прието, че на изследване подлежи имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и в края на изследвания период, увеличението му през същия период от законни източници, направените през това време разходи и възникналите задължения /в този смисъл и решение № 97 от 18.5.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. на Четвърто Г. О. на ВКС/. В изложението си касаторът твърди, че тази практика почива на погрешно тълкуване на закона. Позовава се на разпоредбите на чл.62 във връзка с чл.63, ал.1 от ЗОПДНПИ/отм./, чл.72 от ЗОПДНПИ/отм./ и на легалната дефиниция на имущество по смисъла на параграф 1, т.1 от допълнителната разпоредба на същия закон, които според него водят до извода за възможност да се отнемат неналични към момента на завеждане на исковата молба пари. Анализът на разпоредбите обаче не води до такъв извод. Безспорно парите са имущество по смисъла на параграф 1, т.1 от допълнителната разпоредба на ЗОПДНПИ/отм./ и може да се отнема парична равностойност на отчуждено имущество, но преценката кое имущество е незаконно придобито се извършва към момента на предявяване на иска и по отношение на наличното към този момент имущество. Всъщност доводите на касатора почиват на две погрешни предпоставки. Първата е, че преминалите по банковите сметки на ответника парични средства са негова собственост, а втората, че след като не е установен техният произход, този произход е незаконен. В пазарна икономика, основана на свободната стопанска инициатива, каквато е икономиката на Република България съгласно чл.19, ал.1 от Конституцията, движението на парични средства и преминаването им по банкови сметки само по себе си не означава извършване на престъпна дейност. Ако парите съществуват като вещи, придобити са в резултат от престъпна дейност и са били укрити, то тези пари са налични и е в тежест на Комисията да установи къде се намират. Ако се касае за имущество, предназначено за изпиране на пари, то се отнема съгласно чл.253а, ал.3 от НК в полза на държавата по друг ред. Затова преминаването на парични средства през банки само по себе си не означава извършване на престъпна дейност и не може да обоснове отнемането на неналични парични средства. По тези съображения настоящата инстанция приема, че правните изводи на въззивния съд във връзка с обуславящия конкретния изход на делото въпрос относно имуществото, което подлежи на отнемане, са формирани при правилно тълкуване на приложимите правни норми, както и в пълно съответствие с практиката на ВКС и Конституционния съд на Република България. Ето защо по този въпрос касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд не следва да се допуска. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение