Определение № 38 от 03.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 2907/2013 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на М. В. С. и Ю. П. С. срещу решение №753 от 15.04.2013 г. на Софийски апелативен съд по т. д. №4501/2012г., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Пернишки окръжен съд, т.о. в частта, с която е уважен предявеният от страна на синдика на [фирма] в несъстоятелност иск с правно основание чл. 647 т.7 ТЗ /изм. ДВ бр.20 от 28.02.2013 г./ за обявяване за недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелния длъжник на покупко-продажба на недвижими имоти по н.а. №30, т.ІІІ, рег.№ 8283, н.д. № 406 от 15.12.2008 г., с която последният се е разпоредил със свое имущество в полза на касаторите, доколкото същата уврежда кредиторите и страна по нея е свързано с длъжника лице. Навеждат се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и се претендира ВКС да отмени така постановеното решение и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло иска. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1,т.1, и т.3 ГПК. Ответната страна в отговор на касационната жалба, изразява становище, че същата не следва да се допуска до касационно обжалване, а по същество е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното въззивно решение, съдът е приел, че са налице елементите на фактическия състав на спорното право, основано на правната разпоредба на чл. чл. 647 т.7 ТЗ / в редакцията до изм. ДВ бр.20 от 28.02.2013 г./: атакуваната сделка е извършена в двугодишен срок преди откриване на производството по несъстоятелност на [фирма] -08.04.2010 г., същата уврежда кредиторите на масата на несъстоятелността, тъй като е продадена на цена от 80 500 лева, при пазарна цена към датата на разпореждането от 177 300 лева и дружеството-продавач, тогава с наименование [фирма] представлявано от управителя Ю. В. Г. и М. В. С. са свързани лица по смисъла на параграф 1 т.1 от ДР на ТЗ, тъй като управителят е брат на купувача М. В. С.. Приел е също, така че обстоятелството, че съпругът на ответника М. В. С. е конституиран като ответник след изтичането на едногодишният срок по чл.649 ал.1 ТЗ не води до недопустимост на иска, тъй като предявяването в срок по отношение на първия ответник е общ факт който обвързва и по-късно конституирания задължителен необходим другар в процеса, а освен това, поправената ИМ се счита за редовна от деня на подаването. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят формулира като значими за спора правни въпроси: 1. за приложимия закон и правната квалификация на спора, при настъпила законодателна промяна преди даване ход на устните състезания във въззивната инстанция, на която е придадено действие и за заварени производства /пар.14 от ЗИДТЗ –ДВ бр.20/ 28.02-2013 г./, 2. за допустимостта на иска срещу задължителни необходими другари, в случая, когато молбата, с която е отстранена нередовността на първоначалната ИМ като искът се насочва и срещу втория ответник е подадена след изтичане на срока по чл.649 ал.1 ТЗ, 3. за допустимостта на иск по чл.647 от ТЗ, в случаите, когато предметът на атакуваната разпоредителна сделка е право на строеж и същото вече не съществува, тъй като е осъществено самото строителство и за начина на представляване на длъжника –несъстоятелен търговец в производството по отменителните искове. Позовава се на твърдението, че така формулираните правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. По въпроса за приложимия закон и правната квалификация на спора, при настъпила законодателна промяна преди даване ход на устните състезания във въззивната инстанция, на която е придадено действие и за заварени производства /пар.14 от ЗИДТЗ –ДВ бр.20/ 28.02-2013 г./ се явява от значение за изхода на спора, както и такъв от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Същото се отнася и по въпроса за допустимостта на иск по чл.647 от ТЗ, в случаите, когато предметът на атакуваната разпоредителна сделка е право на строеж и същото вече не съществува, тъй като е осъществено самото строителство. Следователно по тези въпроси е налице основание за допускане до касация, съгласно чл. 280 ал.1,т.3 ГПК. За останалите два въпроса не е налице допълнителният критерий за селекция по чл.280 ал.1, т.3 ГПК, доколкото отговорът на въпрос №2 следва от ясната разпоредба на чл. 129 ал.5 ГПК във връзка с останалите разпоредби на същия член, а по този под №4 –от константната съдебна практика. Относно конституционносъобразността на пар.14 от ЗИДТЗ –ДВ бр.20/ 28.02-2013 г., който касае именно обратното действие на новата уредба на отменителните искове по чл.647 ТЗ е налице допуснато разглеждане по конст.дело №12/13 с искане за обявяване на неговата противоконституцонност, което е основание за спиране на настоящото производство на основание чл. 229 т.6 ГПК. На основание изложеното ВКС