Определение № 3790 от 29.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2504/2023 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Я. Е. Я., подадена чрез адв. А. А. - Т. от АК-Благоевград, против въззивно решение № 313/07.12.2022 г., постановено по в. гр. д. № 352/2022 г. на Окръжен съд - Монтана, с което е потвърдено решение № 112/17.05.2022 г. по гр. дело № 1943/2021 г. на Районен съд – Лом и е разрешен спорът по чл. 127, ал. 2 СК между Г. О. Б. и Я. Е. Я., родителите на малолетното дете Е. Я. Е., роден през 2016 г. С първоинстанционното решение е предоставено упражняването на родителските права върху детето Е. Я. Е. на майката Г. О. Б.; определен е режим на лични отношения между бащата Я. Е. Я. и детето Е. Я. Е., както следва: два пъти в месеца - всяка първа и трета събота и неделя от месеца /без преспиване/ от 10.00 ч. до 18.00 ч. по местопребиваването на детето, както и един месец през лятото, който не съвпада с разрешения отпуск на майката; осъден е бащата Я. Е. Я. да заплаща месечна издръжка на детето Е. Я. Е., чрез неговата майка и законен представител Г. О. Б., в размер на 200 лв., считано от 24.09.2012 г., ведно със законната лихва при забавено плащане на месечните вноски; отхвърлена е молбата с правно основание чл. 127, ал. 2 СК на Я. Е. Я. против Г. О. Б., за предоставяне на бащата упражняването на родителските права върху детето, за определяне местоживеенето на детето в дома на бащата, в [населено място], за определяне режим на лични отношения между детето и майка му и за определяне на издръжка, платима от майката. Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирана страна срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд, поради което е процесуално допустима. В жалбата се поддържат оплаквания за недопустимост на обжалваното решение, както и за неправилност на същото поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и за необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 от ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК по следните въпроси: 1. Задължен ли е съдът при спор относно упражняване на родителските права да изследва служебно и семейството на родителя, който ще упражнява родителските права занапред и да допусне доказателства за това служебно, задължителен ли е социален доклад във всички фази на съдебното производство, с оглед разпоредбата на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето, която изисква, че „при всяко дело съдът или административният орган уведомява дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето, като за уведомлението от съда се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс, а за уведомлението от административния орган се прилагат разпоредбите на Административно процесуалния кодекс, след като се навеждат основания за промяна в обстоятелствата досежно семейството на родителя, социално-битовите условия на живот в това семейство?; 2. Задължен ли е въззивният съд при спор относно упражняване на родителски права да допусне събирането на релевантни за спора доказателства, които не са събрани в първоинстанционното производство при изрично искане на страната и при изричното уточнение, че това касае периода след постановяване на първоинстанционния съдебен акт? Приложима ли е разпоредбата на чл. 266 от ГПК в производствата по чл. 127, ал. 2 от СК, представляващи спорна съдебна администрация? Поддържа се, че по първия въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 244 от 23.10.2018 г. по гр. д. № 1434/2018 г. на IV г.о. и решение № 257 от 01.07.2015 г. по гр. д. № 711/2015 г. на IV г.о., както и че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По втория въпрос се сочи освен противоречие с решение № 877 от 27.11.2009 г. по гр. дело № 3374/2008 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 257 от 01.07.2015 г. по гр. дело № 711/2015 г. на ВКС, ІV г.о, също че и този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответницата по жалбата не е депозиралa отговор в законоустановения срок. Върховният касационен съд, състав на състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че Я. Е. Я. и Г. О. Б. са родители на малолетното дете Е. Я. Е. /р. на 26.06.2016 г./, роден по време на фактическото им съжителство. Те живели в [населено място], общ. С., обл. Благоевград в дома на родителите на Я.. През месец август на 2021 г. страните преустановили фактическото си съжителство, като Г. Б. напуснала заедно с детето семейното жилище в [населено място] и се преместила при своите родители в [населено място], общ. М., обл. М.. Местоживеенето на детето по привременните мерки също е определено от съда при майката, на която е предоставено упражняването на родителските права, а на бащата е определен режим на лични контакти с детето и е осъден да заплаща месечна издръжка в размерна 162,50 лв. От събраните по делото свидетелски показания е установено, че след срещите с баща с детето се връщало агресивно настроено срещу майка си и нейните родители, обиждало ги и заявявало, че "след делото ще живее с баща си". От разпита на родителите на Я. Я. е установено, че детето се радвало, когато отива при тях и плачело при връщането му при майката, а за делото вероятно знаело от баща си, като питало кога същото ще приключи, за да живее при тях. Това негово поведение продължавало няколко дни, след което се успокоявало. Съгласно социалния доклад на Д"СП"- М. от 07.10.2021 г. Б. живее с детето си при нейните родители в имот, собственост на майка й, представляващ дворно място с едноетажна жилищна сграда, състояща се от три стаи, хол и антре, както и лятна кухня с две стаи, баня и вътрешен санитарен възел, като за детето има детска стая, обзаведена според нуждите му. В дома се поддържа отлична хигиена. Детето е записано в ЦДГ "Слънчева дъга", [населено място], в предучилищна подготвителна група, която посещава редовно. Майката работи като помощник в Домашен социален патронаж към [община] с минимална работна заплата. От изготвения социалния доклад на Д"СП"- Благоевград от 13.10.2021 г. е установено, че Я. Я. живее в [населено място] заедно с родителите си в жилище, което е тяхна собственост и представлява двуетажна къща. На първия етаж живеят родителите му, като там има обособена детска стая, обзаведена с всичко необходимо, а на втория етаж, където Я. и Б. живели до раздялата, има кухня, спалня, коридор и към посещението на дома от социален работник на 11.10.2021 г. се строял санитарен възел. Бащата работи на частна практика в строителна фирма в [населено място], както и като музикант в дискотека, и има добри доходи. До началото на месец септември 2021 г. детето е посещавало детска градина "Радост", филиал [населено място], като майката е водила и взимала детето от детската градина. От изслушването на страните съдът е приел за установено, че причина за раздялата на родителите са скандалите между тях, вкл. пред сина им Е., както и че бащата Я. вместо да полага лично грижи за детето, го оставял на родителите си, които нападали майката във връзка с отглеждането и възпитанието на детето. Последната искала да запазят семейството си, да живеят отделно от родителите на Я., за което не постигнали съгласие и това е основната причина да напусне жилището в [населено място] и да се премести при своите родители в [населено място]. Всеки от двамата родители заявил, че е по-пригоден да отглежда и да възпитава детето Е.. По делото е приета съдебна психолого-психиатрична експертиза относно психо-емоционалния статус на детето Е. Е. във връзката и взаимодействието на същото с неговите родители, според която в емоционален план у детето се установява наличие на тъга и самота като водещи преживявания, а като второстепенни се открояват гняв и страх. В хода на работата с детето Е. е установена още скованост в емоционалната експресия, както и потискане на негативни емоционални преживявания, вероятно вследствие промените в социалния статус и от конфликта между майката и бащата, в който пряко или косвено е въвлечено и 5-годишното към датата на експертизата дете. Поведенческите особености, които проявява детето в присъствието и на двамата родители сочат липсата на сигурност и увереност, осезаемо объркване, дистанциране от бащата, раздвоение, плахост. Съответно при оставане в помещението само с бащата или само с майката, детето осезаемо се отпуска, тревожността намалява и се появява желание за игра както с родителя, така и със специалиста. Заключението на експерта е, че майката е задоволила част от базовите потребности на детето, познава индивидуалните сигнали, изискващи родителска намеса, но не би могла да компенсира степента на значимост от родителското присъствие и участие на другия родител за правилното му развитие. Предвид специфичните и възрастовите потребности на 5-годишното момче е нужно адекватно и продуктивно родителско присъствие и пълноценно участие в живота на детето от страна и на двамата родители. Отчетена е склонност към пасивно родителско поведение от страна на Я. Я., както и делегиране на родителските задължения и функции на бабата и дядото на Е. по бащина линия. Експертът е посочил още, че между родителите е налице дълбок междуличностен конфликт, непризнаване потребностите на детето и фокусиране изцяло върху личните потребности, придаване на голяма тежест на бабата и дядото, поради което детето се чувства объркано и изпитва страх и смущение, когато се намира в присъствието едновременно и на двамата родители. По делото са приложени формуляри за проведени индивидуални психологически сесии с детето в жилището в [населено място] с психолог от Центъра за обществена подкрепа – [населено място] за периода 18.12.2021 г. – 30.03.2022 г., от които се установява, че детето обича да прекарва време с бащата и чака с нетърпение срещите с него, но при посещенията в дома на бащата, детето е настройвано срещу майката и нейните близки (детето е споделило с психолога за сутрешните игри с бабата по бащина линия, свързани с пиене на кафе и пушене на цигари, както и че същата го учила на обидни думи и как да се държи с близките си в [населено място]). Въззивният съд е посочил, че не е изискал нови социални доклади, поради липсата на направено искане в този смисъл във въззивната жалба, както и поради липса на данни за промяна в обстоятелствата относно местоживеенето на страните. От изготвените по делото социални доклади и събраните доказателства въззивният съд е направил извод, че и двамата родители имат добри материално-битови условия за отглеждането на детето Е., като и двамата могат да разчитат на помощ от своите родители, с които живеят. Приел е за установено също, че детето е привързано и към двамата си родители, но бащата Я. Я. и неговите родители настройват детето против майка му и нейните роднини, като му било казано за воденето на дело, след приключването на което ще го вземат да живее при тях в [населено място]. Според въззивния състав, това поведение води до объркване на детето, раздвояване на чувствата му към родителите и натоварва крехката му психика. Съдът е направил извод за лисата на родителски капацитет и възпитателски качества у бащата Я. поради установеното използване от негова страна пред детето на обидни думи за майката и невъзможността да осъзнае, че като настройва по този начин детето срещу неговата майка, го натоварва с негативни изживявания. От друга страна, липсвали доказателства по делото майката да изгражда пред детето негативен образ за бащата, като е посочено, че същата приема необходимостта детето да общува с бащата. Не е констатирано и нейно поведение, което да влияе неблагоприятно на детето. Въззивният съд е приел, че титулярството при упражняването на родителските права следва да се предостави на майката. Отчетени са в тази връзка родителските качества на страните, както и възрастта на детето, което на 6 г. все още е във възраст, при която нуждата от майчина грижа е по-наложителна. Взел е предвид преимуществото на бащата относно жилищните условия и помощ от близки, като е посочил, че това не е достатъчно да бъде предпочетен като родител, тъй като от значение с оглед интереса на детето са всички установени по делото обстоятелства, от които съдът приема за установена по делото безкористната грижа на майката за благополучието на детето и полагането на максимални усилия за осигуряването му. По отношение на режима на лични отношения между детето и бащата, съдът е отчел желанието на детето да се среща с баща си, пола на детето, родителските качества на бащата, силното въздействие, което оказват върху последния неговите родители, необходимостта последния да отдели образа си на син от този на възрастен с цел адекватно и продуктивно включване в отглеждане то и възпитанието на своето дете и негативното въздействие върху поведението на детето при пребиваването в [населено място]. Посочил е, че предвид тези обстоятелства определените от първоинстанционния съд мерки са подходящи и следва да се осъществяват по местоживеене на детето в [населено място], което ще му осигури възможност да свикне с новата си среда. За определения от първоинстанционния съд размер на месечна издръжка от 200 лв., съдът е приел, че същият е съобразен с нуждите на детето и възможността на бащата, като незначително надвишава минималния дължим съгласно чл. 142, ал. 2 от СК. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Не е налице претендираното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК – недопустимост на въззивното решение. Съгласно постоянната практика на ВКС недопустимо е това решение, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Така недопустимо е решението, което е постановено въпреки липсата на правото на иск или ненадлежното му упражняване, както и когато съдът е бил десезиран – например, когато решението е постановено след оттегляне или отказ от иска; когато въззивната инстанция е постановила решение по същество, макар че жалбата е следвало да се остави без разглеждане като недопустима; когато съдът се е произнесъл по непредявен иск или е постановил решение плюс петитум. В случая при служебна проверка не се установява да е допуснато подобно нарушение от въззивния състав. Не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване във връзка с поставения в изложението първи въпрос, касаещ задължението на съда да изследва служебно семейството на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права. В част II на Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС се сочи, че предоставянето на родителските права спрямо децата следва да се основава на интересите на децата, преценени с оглед на следните обстоятелства: родителски качества, полагани грижи и умения за възпитание, подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др., морални качества на родителя, социално обкръжение и битови условия, възраст и пол на децата, привързаност между деца и родители и между децата, помощ на трети лица и др. Тези постановки са възприемани и последователно прилагани в съдебната практика. Преценката на конкретните обстоятелства по чл. 59, ал. 4 СК относно родителския капацитет следва да се извършва при зачитане на водещия висш интерес на детето, като тя включва изследване и на социалното обкръжение на родителите - лицата, с които детето ще бъде отглеждано и възпитавано и ще оформя своите житейски мироглед и навици, след изслушване на двамата родители по реда на чл. 59, ал. 6 СК, както и при съобразяване на становищата на компетентната дирекция „Социално подпомагане“. Съдът е длъжен да изследва бита, нравите, мирогледа и ценностната система на лицата, които влизат в обкръжението на родителите, в това число членове на семейството, в което живее или ще живее детето с родителя. Освен това в съдебната практика се посочва, че съдът може да вземе предвид и други, непосочени изрично в законите или в цитираното ППВС обстоятелства, като мотивира значението им. Важни за преценката са всички релевантни обстоятелства в тяхната съвкупност, като те могат да бъдат от най-разнообразно естество, а не само отделни факти. Съдът не може да основе решението си само на някои от тях, а да игнорира други. Той е длъжен да мотивира защо дава приоритет на едни или други от обстоятелствата, като се ръководи единствено от интереса на детето /напр. решение № 158/28.06.2016 г. по гр. д. № 3316/2015 г. на ВКС, III г.о./. В настоящия случай съдът е взел предвид всички установени по делото обстоятелства, измежду които личностните характеристики и родителските качества на всеки от родителите, полът и възрастта на детето, материално-битовите условия, които всеки от тях може да осигури на детето, възможностите им да се ползват от подкрепата на близки при отглеждането на детето. Въз основа на преценката на всички тези обстоятелства, съдът е приел, че майката е по-пригодният от двамата родители, който да поеме преимуществено грижите за детето, предвид възпитателските качества на бащата и тенденцията да разчита на майка си, както и нейното поведение пред детето. За да направи този извод въззивният съд е обсъдил всички релевантни доказателства по делото и мотивите на съдебния акт съдържат отговор на важните и съществени, поставени за решаване, въпроси. В тази връзка е обсъдил и изготвените пред първоинстанционния съд социални доклади на компетентните дирекции „Социално подпомагане“, като е посочил, че нови не са изискани от въззивната инстанция, тъй като липсва направено искане за това във въззивната жалба, както и поради това, че не са налице данни за промяна в обстоятелствата относно местоживеенето на страните по делото, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето. Обстоятелството, че касаторът не е съгласен с направения от съда анализ на доказателствата, респ. с крайния решаващ извод на съда, съставляват доводи за евентуално допуснати процесуални нарушения и за необоснованост на съдебния акт, които не са предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по втория формулиран въпрос. Същият не кореспондира с приетото от въззивния съд, поради което не отговаря на общата предпоставка за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК. Според константната съдебна практика /напр. решение № 7/29.01.2021 г. по т.д. № 94/2020 г. на ВКС, II т.о./ разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК цели отстраняване на процесуални нарушения на първоинстанционния съд, които са довели до непълнота на доказателствата по делото. Тя е способ за допускане от въззивната инстанция на нови доказателства, когато доказателствата не са събрани от първоинстанционния съд поради допуснати процесуални нарушения. Когато във въззивната жалба се съдържа оплакване за подобно процесуално нарушение на първата инстанция, въззивният съд е длъжен да събере онези относими и допустими доказателства, които са били поискани своевременно и които не са били събрани поради процесуалното нарушение. Отговор на въпроса приложима ли е разпоредбата на чл. 266 ГПК в производствата по чл. 127, ал. 2 СК, представляващи спорна съдебна администрация е даден с решение № 877/27.11.2009 г. по гр.д. № 3374/2008 г. на ВКС, IV г.о. Прието, че от правилото, че при проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, както и относно правилата за настъпване на преклузия за посочване на доказателства има изключения, едно от които е служебната проверка на правилността на обжалваното решение, когато е разгледан иск, по който съдът е задължен да извърши служебна проверка за определени обстоятелства. Това са исковете за лишаване от родителски права, за поставяне под запрещение, както и в случаите, в които съдът следи за интереса на ненавършили пълнолетие деца. В последния случай когато съдът се произнася по въпроси относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, той може да събира служебно доказателства. С оглед правото и задължението на съда да изясни всички факти и да събере всички доказателства, относими към тези спорни правоотношения, вкл. до приключване на съдебното дирене, за страните също не настъпва преклузия за посочване на нови доказателства. Преклузията е неприложима, когато се сочат нови обстоятелства и се искат нови доказателства извън хипотезите на чл.266, ал.2 ГПК, когато те са във връзка с установяване интереса на детето в съответните производства. В противен случай страната би била поставена в невъзможност да обори служебно събрани доказателства за относими към спорното право факти. Въззивното решение е в съответствие с посочените разрешения. В случая искане за събиране на доказателства не е направено с въззивната жалба. По отношение на отказа на въззивния съд да уважи доказателствени искания на бащата направени в о.с.з. на 07.11.2022 г., касаещи установяване на състоянието на детето, когато същото се взема от майката и когато са връща при нея, и такива относно подавани от бащата сигнали до отдел „Закрила на детето" в Дирекция „Социално подпомагане" по местоживеене на майката, следва да се посочи, че този отказ не е мотивиран с настъпила процесуална преклузия, а с липса на необходимост от събиране на нови доказателства, с оглед обясненията дадени от страните във връзка с изясняване на тези обстоятелства, при изслушването им в същото съдебно заседание, и липсата на неизясни факти по делото. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение