Определение № 4413 от 03.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3644/2024 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. Д. М., чрез адв. И. Ю., срещу въззивно определение № 324/29.04.2024 г. по в. ч. гр. д. № 312/2024 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено Определение № 272/25.03.2024 г. по гр. д. № 870/2023 г. на РС– Костинброд, с което производството по делото е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че атакуваното определение е неправилно, иска неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В изложението към частната касационна жалба е формулиран следният въпрос, отнесен от жалбоподателя към хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: „Обвързан ли е съдът от посочената в исковата молба правна квалификация на предявения иск?“. Поддържа се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 12/27.01.2016 г. по гр. д. № 4014/2014 г. на ВКС, IV ГО. Иска се достъп до касация на обжалваното определение и с твърдение да е очевидно неправилно. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна и е допустима. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел за установено, че производството пред първата инстанция било образувано по иск на Е. Д. М. срещу Софийския районен съд за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. Изложените твърдения били, че е нарушено правото на ищеца на разглеждане и решаване в разумен срок на н.ч.х.д. № 15469/2019 г. по описа на Софийския районен съд. Ищецът цитирал многобройни разпоредби на ЕКЗПЧОС и ХОПЕС без да има задължение да посочи правилната правна квалификация на претенцията си. Въззивният съд е посочил, че в широк смисъл нерешаването на делото в разумен срок представлява и нарушение на правило на ХОПЕС, но есенцията на това правило била извлечена от ЕКЗПЧОС, и затова законодателят изрично обособил специален ред, регламентиран в чл. 2б на ЗОДОВ, който дерогирал приложението на общия ред при търсене на обезщетение за вреди от бавно правосъдие. Цитираното в частната жалба решение на ВКС- Решение № 12/27.01.2016 г. по гр. д. № 4014/2014 г. на ВКС, IV ГО – въззивният съд посочил, че било постановено преди актуалната законова регламентация, а след като се претендира нарушено право по чл. 6 ЕКЗПЧОС с присъждане на обезщетения за вреди, причинени по производство, приключило след влизане в сила на чл. 2б ЗОДОВ, приложение намирал именно този закон. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице условия за допускане на касационното обжалване на атакуваното определение. Поставеният от жалбоподателя въпрос е с обуславящ характер, но по него касационно обжалване не може да се допусне, тъй като той не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Константна е практиката на ВКС, според която съдът въз основа на фактите, въведени в обстоятелствената част на исковата молба, и заявения петитум, определя сам правната квалификация на предявения иск, като той не е обвързан от предложената от ищеца - ППВС № 2/77 г., т. 13, Решение № 132/21.03.2011 г. по гр. д. № 1725/2009 г. на І ГО на ВКС, Решение № 199/23.10.2015 г. по гр. д. № 369/2015 г., Трето ГО на ВКС, Решение № 287/13.06.2011 г. по гр. д. № 272/2010 г., ІV ГО на ВКС и други. Задължение на съда е въз основа на изложените фактически обстоятелства и петитума на исковата молба служебно да издири и приложи материалноправната норма, относима към случая (Решение № 226/08.12.2016 г., гр. д. № 1349/2016 г., Трето ГО на ВКС). Въззивното определение не се отклонява от тези правни разрешения, като са съобразени ясните фактическите твърдения на ищеца, от които се извежда основанието на иска. Поради отсъствие на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване на въззивното определение не може да се допусне. Бланкетно поддържаното основание за селекция по чл. 280, ал. 2 ГПК също не се установява. Определението нито е явно необосновано при грубо нарушение на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или на прилагане на правна норма в смисъл, противоположен на действителния. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,