Определение № 4963 от 16.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 178/2026 г.

Производство по чл. 309, ал. 1, вр. с чл. 282, ал. 5 ГПК. Образувано е по молба вх. № 18329/01.09.2026 г. по регистъра на ВКС, подадена от „Футлайф“ ООД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място], чрез управителя М. за връщане на внесената по делото на основание чл. 282, ал. 2 ГПК парична гаранция за спиране изпълнението на влязлото в сила решение, предмет на производството по отмяна, тъй като последното е приключило. Ответникът по молбата не е представил писмен отговор. Настоящият състав на ВКС, III г.о., като се запозна с искането по молбата и съобрази данните по делото намира следното: Производството по горното дело е образувано по молбата на „Футлайф“ ООД за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязло в сила решение № 1273/26.08.2025 г. по гр. д. № 3137/2025 г. на Районен съд – Плевен. С последното дружеството е осъдено на основание чл. 224, ал. 1 КТ да заплати на Г. А. И. сумата от 2 124 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2023 г., 2024 г. и 2025 г. при прекратяване на съществуващото помежду им трудово правоотношение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.05.2025 г. до изплащането. С определение № 5973/19.12.2025 г. по ч. гр. д. № 4921/2025 г. на ВКС, IV г.о. изпълнението на влязлото в сила решение е спряно на основание чл. 309, ал. 1, вр. с чл. 282, ал. 2, ал. 1 ГПК до приключване на производството по молбата за отмяна като молителят (търговско дружество) е внесъл на 18.12.2025г. по специалната сметка за обезпечения на ВКС сумата от 2 124 лв. Производството по отмяна на влязло в сила решение е приключило с решение № 243 от 16.04.2026 г., с което решението по гр. д. № 3137/2025 г. на Районен съд – Плевен е отменено, а делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг негов състав. Сумата (възлизаща на 1 085. 98 евро) понастоящем е налична по специалната сметка на ВКС за обезпечения съгласно удостоверяването, извършено от счетоводството на съда на 16.10.2026г. Молбата е основателна. Внасянето на паричната гаранция е за спиране изпълнението на влязлото в сила решение, предмет на молбата за отмяна, до приключване на извънинстанционното производство по глава 24 ГПК, като гарантира обезщетяването на вредите на насрещната страна по молбата – в случая ищеца, от невъзможността да се ползва от изпълнителната сила на получилото стабилитет осъдително решение за парично вземане в определен времеви период. С постановяване на решението по настоящото дело отпада действието на спирането на изпълнението на влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска и същото - в хипотезата на чл. 309, ал. 2, изр. 1 ГПК (каквато е налице в случая) настъпва по право, без да се изисква нарочен съдебен акт. Ето защо необходимостта от задържане на внесената гаранция е отпаднала, липсва основание за това, което налага връщането й на вносителя когато е поискал това и липсва възражение и противопоставяне на насрещната страна. Сумата следва да се преведе по посочената от молителя в молбата му от 01.09.2026 г. банкова сметка. Така мотивиран, Върховният касационен съд, V г. о.