Определение № 4548 от 10.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4432/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ответника по иска К. П. И., чрез адвокат Б. П., срещу решение № 88 от 28.04.2023 г. по в.гр.д.№ 12/2023 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е отменено решение № 260005 от 24.10.2022 г. по гр.д.№ 552/2020 г. на Тетевенския районен съд и е признато за установено, по предявения от В. Б. Л. и С. Ц. А. срещу К. П. И., по реда на чл. 124, ал 1 ГПК, отрицателен установителен иск, че К. П. И. не е собственик на 1/2 идеална част от земеделски имот - нива, находяща се в [населено място], област Л., съставляваща поземлен имот с идентификатор *** по КККР, с площ от 514 кв.м. Развити са съображения за недопустимост на въззивното решение поради постановяването му при липса на интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, евентуално –за неправилност на същото поради постановяването му при съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на всички доводи и възражения на страните. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Иска се отмяната му и отхвърляне на предявения иск. Подаден е отговор на касационната жалба от ищците В. Б. Л. и С. Ц. А., с който се излагат съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, прие следното: Делото има за предмет предявен от В. Б. Л. и С. Ц. А. срещу К. П. И. отрицателен установителен иск, с който се иска да бъде признато за установено в отношенията между ищците и ответника, че ответникът К. П. И. не е собственик на 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с площ 514 кв. м., представляващ ливада. Правният интерес от иска e обоснован с твърдението, че ищецът владее 1/2 идеална част от имота от 17. 03. 2011 г., на основание предварителен договор за покупко-продажба, сключен между него и М. Н. М., с който последният се е задължил да му прехвърли възмездно собствеността върху 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор *** и му е предал владението върху 1/2 идеална част от целия имот, при реално ползване на югоизточната част от имота, т.е. при спазване на споразумението за разпределяне правото на ползване, постигнато между обещателя М. М. и ответника К. И.. Твърди, че ответникът по иска се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост по давност за целия имот (н.а. № 131/12. 03. 2020 г.), включително и за завладяната от ищеца, на основание предварителния договор, 1/2 идеална част от имота, както и че отричайки правата на ответника върху владяната от ищеца 1/2 идеална част от поземления имот, ще придобие същата по давност след изтичане на срока по чл. 79 ЗС. Ответникът К. П. И. твърди, че ищецът в нито един момент не е владял нито идеална, нито реална част от процесния имот, поради което липсва интерес от предявяване на отрицателния установителен иск. Твърди, че искът е неоснователен, тъй като е собственик на целия процесен имот, като е придобил идеални части на основание договор за покупко-продажба, сключен с М. М., с н.а. № 111/16. 12. 2008 г., а останалите идеални части по давност, за което се е снабдил с издаден в негова полза нотариален акт по обстоятелствена проверка № 131/12. 03. 2020 г. Твърди се, че към сключване на предварителния договор за покупко-продажба на 17. 03. 2011 г. обещателят М. М. не е притежавал идеални части върху обещания имот. За да уважи предявения отрицателен установителен иск, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с влязло в сила решение № РР95/27. 07. 1995 г. на ОСЗГ и скица към него на Н. М. Н., наследодател на М. Н. М., е възстановена собствеността върху процесния имот в стари реални граници, като в реституционното решение имотът е описан като ливада от 1 051 кв. м., съставляваща имот № *** по КВС на [населено място]. През 2007 г. е одобрена кадастрална карта за [населено място], на която реституираният имот е нанесен като поземлен имот с идентификатор ***. На 17. 03. 2011 г., между М. Н. М. и ищеца В. Б. Л. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, като в договора е записано, че при сключването му обещателят предава на купувача владението върху 1/2 идеална част от имота. Страните по предварителния договор са подписали и допълнително споразумение от 10. 05. 2011 г., с което купувачът е приел да ползва реално югоизточната част от имота. Подписите на предварителния договор и споразумението за „продавач“ са положени от М. Н. М., видно от заключението на едночленната и тричленната съдебнопочеркови експертизи, както и от заключението на допълнителната тричленна съдебнопочеркова експертиза. Видно от заключенията на съдебнотехническите експертизи и скиците към тях, реалната част от имота, разпределена за ползване на ищеца, се намира пред УПИ *** – им. ***, в кв. *** по ПУП, собственост на ищеца на основание договор за продажба, сключен с н.а. № 196/17. 03. 2011 г. Прието е за установено, въз основа на представения предварителен договор за покупко-продажба от 17. 03. 2017 г., споразумение от 10. 05. 2011 г. и събраните гласни доказателства, че след сключване на предварителния договор и споразумението ищецът е завладял 1/2 идеална част от имота с намерение за своене, но е ползвал, при спазване на постигнатото споразумение за разпределение на ползването по чл. 32 ЗС, югоизточната реална част от имота, намираща се пред парцела. Заявявал намерения да строи вила в имота, давал съгласието си имотът да се коси от свидетеля М. М. и свидетеля Г. И.. Ирелевантно, с оглед заявения оригинерен придобивен способ, е възражението на ответника, че към сключване на предварителния договор за покупко-продажба от 17. 03. 2017 г. обещателят не е притежавал обещаната 1/2 идеална част от правото на собственост върху имота. За недоказано е прието твърдението на ответника, че той е владял целия имот, включително и спорната 1/2 идеална част от правото на собственост. С н.а. № 65/06. 06. 2007 г. М. Н. М. продава на ответника К. П. И. парцел ***, в кв. *** по плана на [населено място], а с н.а. № 111/16. 12. 2008 г. продава на К. П. И. идеални части от процесния земеделски имот (ливада, съставляваща имот № *** по КВС на [населено място]), с право на реално ползване на частта от ливадата, представляваща естествено продължение на придобития парцел ІV. Прието е, че показанията на ангажираните от ответника свидетели са неконкретни, не сочат граници на имота, период на владение, впечатленията на свидетелите не са трайни и непрекъснати, а спорадични. Преди 2020 г. имотът не е бил ограден. Според показанията на свидетеля на ищеца М. М., ответникът от 12 години не е посещавал имота. Свидетелят М. М., участвал като свидетел и при издаване на констативния нотариален акт по давност в полза на ответника К. И., заявява, че не е бил разпитван от нотариуса през 2020 година, а само са го накарали да подпише, като му било обяснено, че се подписва за 15 кв. м., които не стигали на К. да вкара имота в регулация. Свидетелят М. В., ангажиран от ответника, също заявява, че ответникът се е снабдил с констативния нотариален акт по обстоятелствена проверка за целия имот, тъй като бил купил 450 кв.м., а по скица имотът е 514 кв.м. и има 64 кв.м. разлика. Свидетелят е бил упълномощен от ответника да го представлява пред различни институции, включително и пред нотариуса, във връзка с издадения по обстоятелствена проверка нотариален акт за целия имот. Обяснил на свидетеля М. М., че за тези 64 кв.м. трябва да се издаде нотариалния акт. Прието е за установено, че относно идеални части от процесния имот са сключени и други разпоредителни сделки, при които и други лица, освен страните по делото, са купили от св. М. М. или от наследодателя му урегулирани парцели, както и идеални части от реституирания по ЗСПЗЗ имот, представляващ продължение на тези парцели и достъпът до който е само през парцелите. С н.а. № 103/6. 11. 2000 г. Н. М. Н. и Н. В. Н. продават на К. и А. С. парцел ***, в кв. *** по плана на [населено място], както и идеални части от процесния земеделски имот – ливада от 1051 кв.в., съставляваща имот № *** по КВС на [населено място]. Със същия нотариален акт съсобствениците се споразумяват купувачите да ползват реално североизточната част от земеделския имот, която представлява продължение на придобития от тях парцел, а продавачите да ползват останалата част от земеделския имот. С н.а. № 74/17. 04. 2003 г. Н. М. Н. и Н. В. Н. продават на С. Г. К. съседния парцел ***, в кв. *** по плана на [населено място], както и идеални части от процесния земеделски имот. Със същия нотариален акт съсобствениците се споразумяват купувачите да ползват реално североизточната част от земеделския имот, която представлява продължение на придобития от тях парцел, а продавачите да ползват останалата югоизточната част от земеделския имот. От правна страна въззивният съд е приел, че ищецът е доказал правния си интерес от предявяване на отрицателния установителен иск, тъй като е установил, че от сключване на предварителния договор през 2011 г. владее 1/2 идеална част от процесния поземлен имот с идентификатор *** и ползва реално югоизточната част от имота, съгласно постигнатото споразумение по чл. 32, ал. 2 ЗС. По същество е приел иска за основателен. Приел е, че при предявен отрицателен установителен иск за собственост в тежест на ответника е да установи, при условията на пълно и главно доказване, претендираните от него права върху процесния имот. Прието е за доказано, че е придобил собствеността върху 1/2 идеална част от имота на основание договор за покупко-продажба, както и че на основание разпределено право на ползване по чл. 32 ЗС е ползвал реално частта от имота, представляваща продължение на собствения му парцел. Не е доказано обаче да е осъществявал непрекъснато и явно владение върху целия имот, включително и на чуждата 1/2 идеална част от същия (собственост на М. М. и владяна от ищеца на основание предварителен договор за покупко-продажба), демонстрирано пред собственика на тази 1/2 идеална част, в продължение на десет години преди предявяване на иска.. В изложение към касационната жалба се поддържа наличие на основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: а/. дали в производството по предявен отрицателен установителен иск ищецът е длъжен да докаже фактите, обуславящи правния му интерес да оспорва правото на ответника и дали, ако не докаже същите, исковото производство подлежи на прекратяване като недопустимо; б/. следва ли ищецът, който обосновава правния си интерес с фактическо състояние (владение), да докаже непрекъснато владение на имота в период поне от шест месеца преди предявяване на иска. Твърди се, че въззивния съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК, решение № 47 от 21.07.2021 г. по гр.д.№ 2925/2020 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 13 от 12.03.2016 г. по гр.д.№ 3637/2015 г. на ВКС, ІІ г.о. Жалбоподателят е изложил и твърдения, че въззивният съд е постановил своето решение без да обсъди всички доводи и възражения на страните, в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 40 от 04.02.2015г. по гр.д.№ 4297/2014 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 283 от 14.11.2014 г. по гр.д.№ 1609/2014 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 228 от 01.10.2014 г. по гр.д.№ 1060/2014 г. на ВКС, І г.о., решение № 93 от 27.10.2016 г. по търг.д.№ 1882/2015г. на ВКС, І т.о., решение № 157 от 11.02.2016 г. по търг.д.№ 3638/2014 г. на ВКС, І т.о., решение № 102 от 25.11.2016 г. по гр.д.№ 1055/2016 г. на ВКС, ІІ г.о., както и със задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 11 от 31.03.2013 г. по тълк.д.№ 11/2012 г. на ВКС, ОСГК. Поддържа се наличието и на основанието по чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Същата е обоснована с твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила: необсъждане на всички доводи и възражения на страните, избирателно обсъждане на свидетелските показания, подмяна и недопустима интерпретация на установените с тях правнорелевантни факти и обстоятелства, необсъждане на възражения за заинтересованост на някои от разпитаните свидетели. Не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първата група въпроси. Според т. 1 на ТР № 8/27.11.2013г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице, когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Ищецът носи тежестта за установяване на правния си интерес, като следва да докаже фактите, от които произтича този интерес. От своя страна ответникът следва да докаже фактите, от които произтича правото му на собственост, т. е. заявените придобивни основания. Обжалваното въззивно решение е в пълно съответствие с дадените разяснения в тълкувателното решение. Преценката на правния интерес е винаги конкретна и се прави с оглед отношенията между страните по спора, тъй като между тях ще се разпростре силата на пресъдено нещо. Изводът за наличие на правен интерес се гради на преценката дали чрез позитивно за ищеца решение би се постигнал целеният от него правен резултат. Когато ищецът извежда правния си интерес от упражнявано владение и очакване да придобие собствеността по давност, то целеният правен резултат е ищецът да продължи да упражнява владението си несмущавано и да може да се позове на придобивна давност. В случая, ищецът е доказал фактите, от които произтича правния му интерес от предявения отрицателен установителен иск – владение върху спорната 1/2 идеална част от процесния имот, предадено му на 17. 03. 2011 г., при сключване на предварителния договор за покупко-продажба, от обещателя по същия, като към предявяване на иска (18. 09. 2020 г.) придобивният давностен срок не е изтекъл. Не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по процесуалноправния въпрос, касаещ приложението на чл. 235, ал.2 ГПК и чл. 236, ал.2 ГПК. Произнасянето на въззивния съд е в съответствие с практиката на ВКС, тъй като съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, относими към конкретния спор, доводите и възраженията на страните, и е изложил мотиви както относно наличието на правен интерес от воденето на предявения отрицателен установителен иск за собственост, така и относно неговата основателност. Не е налице очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката. По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Ищецът не претендира присъждане на разноски за касационната инстанция и няма данни да е направил такива. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,