Определение № 353 от 30.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 377/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на адв. М. М., като пълномощник на Р. П. Р., срещу въззивно решение № 169, постановено на 06.11.2019 г. по в. гр. д. № 286/2019 г. по описа на Разградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 328 от 17.07.2019 г. по гр. д. № 359/2019 г. на Разградски районен съд, с което са уважени предявените от Й. К. К., Р. К. Х. и М. К. Т. срещу касатора искове за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на основание придобивна давност върху 7/8 ид. ч. от следния недвижим имот: поземлен имот № * по картата на възстановената собственост, с площ 2,354 дка в местността „П.“, землището на [населено място], при описани граници. В изложението към подадената касационна жалба се поддържа наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните процесуално-правни въпроси: 1. следва ли въззивният съд да допусне събирането на нови доказателства, когато искането за събирането им е направено с оглед приложението на императивна материално-правна норма; сочи се противоречие с ТР № 1/2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; 2. съставлява ли нормата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ императивна материално-правна норма. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.2, изр.3 ГПК – очевидна неправилност. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Районният съд е бил сезиран с предявени от Й. К. К., Р. К. Х. и М. К. Т. против Р. П. Р. установителни искове за собственост върху 7/8 ид. ч. от процесната нива. Ищците твърдят, че се легитимират като собственици на основание наследствено правоприемство от К. К., починал през 2012 г. и придобивна давност чрез упражнявано от наследодателя владение от 1989 г., което те са продължили след смъртта му. Исковата молба е предявена на 21.02.2019 г. Ответникът е оспорил активната материално-правна легитимация на ищците, като е въвел твърдение, че се легитимира като собственик на основание договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 199/2018 г. По делото е установено, че с писмен договор от 1989 г. наследодателят на ищците е закупил дворно място в [населено място],[жк], от 2 дка, при граници: С. П., път и блок на ТКЗС. С договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 199/09.11.2018 г., ответникът е придобил правото на собственост върху процесната нива. Продавачът Б. Д. се е легитимирал като собственик с решение за възстановяване на собствеността на органа по земеделска реституция № 8/10.11.1996 г. Видно от същото, е възстановена собствеността в стари реални граници в полза на М. Н., починала през 2011 г., чийто единствен наследник по закон е продавачът. На 18.02.1998 г. тя се е снабдила с констативен нотариален акт въз основа на решението за възстановяване на собствеността. Процесният имот е идентичен с парцел * в кв.76 по плана на [населено място], обект на съдебна спогодба за делба от 20.01.1960 г. по гр. д. № 818/1959 г. на Р. народен съд, поставен в дял на М. Н.. Имотът е изключен от регулация през 1986 г. Идентичен е с описания в договора от 1989 г. имот. В ангажираните от ищците гласни доказателства /показанията на свидетелите Д. и П./ се възпроизвеждат впечатления за стопанисване на имота от наследодателя на ищците след 1989 г., а след неговата смърт дъщеря му Р. Х. го е садила с царевица и люцерна. От показанията на свидетелите С. П. /племенник на М. Н./ и Й., ангажирани от ответника, е видно, че първият свидетел е обработвал имот, поставен в дял на неговата майка със съдебната спогодба, съседен на процесния. Леля му е предоставила стопанисването и на нейната нива,като през 2002 г. е заявил на К. К., че има документ за собственост и е изорал нивата. През 2003 г. наследодателят на ищците го е засял с люцерна, като до смъртта си е продължил да го работи. Свидетелят е споделил с леля си за случилото се. Вторият свидетел посочва, че в периода 2016 г.-2018 г. е обработвал имота, който е бил запустял, като е заплащал рента на Р. Х.. В обжалваното въззивно решение е прието за установено, че ищците са доказали въведеното основание придобивна давност. Считано от 2003 г. наследодателят им е упражнявал фактическа власт, която в нито един момент не е била прекъсната. Намерението за своене е било доведено до знанието на собственика М. Н., която не се е противопоставила на поведението на владеещия несобственик. Владението е било явно, постоянно и спокойно, като след смъртта на К. е било продължено от наследниците му. Изискуемият се давностен срок е изтекъл през 2013 г. Обстоятелството, че непосредствено след смъртта на наследодателя на ищците /през 2012 г. и 2013 г./ имотът не е бил обработван не води до заключение за прекъсване на владението, тъй като фактическа власт през този период от време не е била установена от друго лице. Съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Формулираният в изложението първи въпрос е обусловен от недопускането на поисканите доказателства от касатора във въззивното производство /агрономическа експертиза и гласни доказателства за опровергаване факта на владение след смъртта на наследодателя на ищците/. Не са били налице предпоставките на чл.266, ал.3 ГПК за тяхното допускане, както и същите не са свързани с приложението на императивна правна норма. Вторият процесуален въпрос не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. В обжалваното решение е прието, че фактическата власт на наследодателя на ищците е установена през 2003 г. /не е разглеждан период на владение преди 1997 г., когато е влязла в сила разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ/. Очевидната неправилност на въззивното решение е обоснована със заключението за осъществяване на фактическия състав на придобивната давност, направено въз основа на конкретните доказателства по делото. Същата не произтича директно от съдържанието на обжалвания акт и не може да доведе до допускане на касационно обжалване. В обобщение, не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на поддържаните основания. Ответниците по касация не са направили искане за разноски, поради което такива не трябва да се присъждат. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение