Определение № 2807 от 29.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 740/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Е. И. против решение № 5657/07.11.2023 г. по в.гр.д. № 7689/2022 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20220533/08.12.2021 г. по гр.д. № 16977/2017 г. на Софийски районен съд в частта за признаване за установено, че касаторът дължи на „ЕОС МАТРИКС“ЕООД сумата 3 521,34 лв. – част от дължима главница по договор за потребителски кредит от 17.02.2014 г., ведно със законната лихва от 12.07.2016 г. до окончателното изплащане, 237,26 лв.- обезщетение за забава за периода 20.01.2015 г. – 20.07.2016 г., които суми са предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 38261/2016 г. на СРС. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на въззивното решение, поради погасяване на задължението чрез плащане, а за остатъка – поради изтекла погасителна давност. Твърди се наличие на основания по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касацията „ЕОС МАТРИКС“ЕООД в подадения писмен отговор оспорва осъществяването на предпоставките за допускане на касационно обжалване, както и по същество основателността на касационната жалба. Настоящият състав на ВКС намира, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: За да постанови обжалваното решение СГС е приел, че между касатора и „БНП Париба Пърсънъл файненс“ЕАД е бил сключен договор за кредит. Същият дава право на кредитора да прехвърли вземанията си по договора. В случая извършената в полза на „ЕОС Матрикс“ЕООД цесия на вземания е била съобщена на касатора с връчване на копие от исковата молба и писмените доказателства към нея. Размерът на непогасените вземания е бил установен от СГС посредством заключение на ССЕ. Въззивната инстанция е приела, че процесният договор има необходимото според ЗПК съдържание и не е недействителен. Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е инкорпорирано в касационната жалба. Касаторът се позовава единствено на хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. В настоящия случай доводите на касатора се изчерпват с наведените оплаквания за необоснованост на извода на въззивния съд относно погасяване на процесните вземания. Поради което се налага заключение, че основателността на същите изисква проверка на доводи и доказателства, т.е. обсъждане по същество на касационната жалба. Извън предмета на касационния контрол са аргументите на касатора, касаещи производство по отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК. Касаторът не е формулирал правен въпрос, който да отговаря на изискванията към общото основание за достъп по касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. ВКС няма правомощие да извежда правния въпрос от фактическите и правни доводи на касаторите, а може само да преформулира, уточни и конкретизира поставения от страната правен въпрос. Правилността на обжалваното решение не е в предметния обхват на дейността на ВКС във фазата по чл.288 ГПК. Последната предполага разглеждане на дадени разрешения по приложение на материалноправни или процесуалноправни норми във връзка с конкретно поставени правни въпроси, а не проверка обосноваността на изводите на въззивния съд с оглед събраните по делото доказателства. Настоящият състав намира, че след като не са изпълнени изискванията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на СГС. С оглед изхода от спора и направеното искане в полза на ответника по касацията следва да се присъдят сторените от него разноски в размер на 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение на осн. чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение