Определение № 932 от 13.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6084/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по подадена частна жалба от Н. Д. И., чрез пълномощника адв. В.И., против определение № 2519 /05.09.2014 г.постановено по ч. гр. дело № 2648/2014 г. на Окръжен съд-Пловдив,с което е отменено определение от 18.07.2014 г., постановено по гр.д. № 12338/2013 г., по описа на Пловдивски районен съд, с което е оставено без разглеждане искането на Н. Д. И. за частично обезсилване на постановеното решение по същото дело в частта по исковата претенция по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност, поради отказ от иска и делото е върната на първоинстанционния съд за произнасяне по молбата. В касационната жалба излага доводи за неправилност на обжалваното определение, поради допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост и иска същото да бъде отменено. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочат всички основания по чл.280 ГПК без конкретно формулирани въпроси. Ответникът по частната жалба ОУ „П. С.’ е подал отговор, в който я оспорва. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 3, т. 1 ГПК. За да отмени определението на районния съд, въззивият съд е приел, че нормата на чл. 233 ГПК предвижда възможност за ищеца във всяко положение на делото да извърши отказ от предявения иск, като до влизане в сила на съдебното решение или до изпращането на делото на горестоящата инстанция решаващият съд е компетентен да се произнесе по подадените пред него молби по висящността на делото,поради което е върнал делото на първоинстанционния съд за произнасяне по същество по молбата за отказ от иска. Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК - доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. В случая не се съдържат основания за допустимост и изобщо не са формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, т.е. не е налице изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, тъй като не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. В приложеното изложение на касационните основания се съдържат цитати от съдебни актове (включително и от Тълкувателно решение 6/2012 г. на ОСГКТК на ВКС),както и позоваване на разпоредбата на чл.246 ГПК,чрез които касаторът се домогва до твърдението за наличие на предпоставките за допускане до касационно обжалване. Следва да се има предвид, че е недопустимо съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало, прокламиран с чл.6 ГПК. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материалноправен и/или процесуалноправен/ не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. С оглед гореизложените съображения не е налице основание за допускане на касационно обжалване на обжалваното определение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.