Определение № 88 от 15.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№ 121281 от 21.11.2012 год. на В. М. К. и Н. Н. К. от [населено място] срещу въззивното решение № 6598 от 09.10.2012 год. по в.гр.дело № 17574/2011 год. на Софийския градски съд, ГО, ІІ-г въззивен състав, с което е отменено решение № І-49-73 от 02.06.2011 год. по гр.дело № 6520/2009 год. на Софийския районен съд, І г.о., 49-ти състав в частите, с които са отхвърлени исковете по чл.108 ЗС, чл.233 ЗЗД и чл.59 ЗЗД и вместо него касаторите са осъдени на основание чл.108 ЗС да предадат на [фирма] владението на недвижим имот, представляващ жилище, състоящо се от кухня, три стаи и сервизно помещение с обща застроена площ * кв.м., на третия етаж, вход четвърти от масивна триетажна жилищна сграда – бл.№ * в поземлен имот № * от планоснимачния район на [населено място], *, а на основание чл.59 ЗЗД да заплатят на [фирма] сумата 15,08 лева обезщетение за ползване на имота за м.12.2008 год. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон. Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/противоречие на въззивното решение с тълк.решение № 1 от 02.06.2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГК на ВКС, решение № 121 от 29.10.2010 год. по гр.дело № 13808/2009 год. на Пловдивския районен съд, ІІ гр.състав, решение № 169 от 23.06.2009 год. по гр.дело № 207/2009 год. на Петричкия районен съд, решение № 140 от 10.11.2010 год. по в.гр.дело № 341/2010 год. на Варненския апелативен съд и б/ разглеждането на жалбата, според касаторите, ще доведе до обогатяване на практиката на съдилищата и нейното уеднаквяване. Ответникът по касация [фирма] е на становище, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че касационната жалба е недопустима съгласно чл.280, ал.2 ГПК поради следните съображения: С исковата молба вх.№ 11838 от 02.02.2009 год. са обективно кумулативно съединени иск по чл.108 ЗС за собственост и предаване владението върху посоченото по-горе жилище (с евентуален иск по чл.233, ал.1 ЗЗД за освобождаване на имота и предаване на държането му) с искове по чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата 21,20 лева за потребена студена вода за периода от 01.11.2008 год. до 31.12.2008 год.; сумата 86,47 лева за електроенергия за периода от 01.11.2008 год. до 31.12.2008 год.; сумата 5,60 лева за сметоизвозване за същия период и сумата 15,08 лева обезщетение за ползване на имота за м.декември 2008 год. В исковата молба за цена на иска е била посочена сумата 128,35 лева, съставляваща сбора от сумите, претендирани на основание чл.59 ЗЗД. С разпореждане от 04.03.2009 год. /л.16 от гр.дело № 6520/2009 год. на СРС, 49-ти състав/ ищецът [фирма] е бил задължен да представи удостоверение за данъчна оценка на процесния имот. С молба от 19.03.2009 год. ищецът е представил удостоверение изх.№ 925 от 13.03.2009 год. на [община] /л.20/, от което е видно, че данъчната оценка на цялата жилищна сграда с разгърната застроена площ от * кв.м., заедно със земята, върху която е построена, възлиза общо на 125 965,90 лева. В молбата е посочено, че данъчната оценка на процесното жилище от * кв.м. би следвало да се определи съобразно 45,44 лева данъчна оценка на един квадратен метър от сградата /*: * кв.м./ и ще се равнява на 3039,48 лева /66.89 кв.м. х 45,44 лв./. С разпореждане от 25.03.2009 год. районният съд е постановил ищецът да довнесе още 200 лева държавна такса към внесената с исковата молба държавна такса в минималния размер от 50 лева по чл.1 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата. С вносна бележка от 16.05.2009 год. ищецът е внесъл още 200 лева държавна такса. Тъй като предмет на предявения като главен иск по чл.108 ЗС е правото на собственост върху жилище на третия етаж с обща застроена площ * кв.м., а удостоверението за данъчна оценка е за цялата триетажна жилищна сграда с разгърната застроена площ от * кв.м., заедно със земята, върху която е построена, ищецът е изпълнил задължението си да посочи цената на иска, което е сторил с молбата си от 19.03.2009 год. /чл.70, ал.1, изр.първо ГПК/. С оглед на това цената на иска по чл.108 ЗС е равна на данъчната оценка на процесното жилище, съобразно чл.69, ал.1, т.2, предл.първо ГПК, посочена от ищеца и възприета от първоинстанционния съд, която възлиза на 3 039,48 лева. Меродавна е цената на иска към момента на предявяването му. Съгласно чл.70, ал.1, изр.второ ГПК въпрос за цената на иска би могъл да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. В случая, въпросът за цената на иска е бил окончателно разрешен преди първото съдебно заседание, като районният съд е възприел посочената от ищца цена на иска по чл.108 ЗС. Касационната жалба е подадена на 21.11.2012 год. при действието на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията след изменението на същата разпоредба /ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год., в сила от същата дата/. Процесуалната норма предвижда критерий, който изключва касационното обжалване, когато цената на иска по делото е до 5 000 лева. В случая, цената на всеки един от исковете не надвишава 5 000 лева, поради което касационното обжалване на решението на въззивния съд е изключено. Предвид на това, при условията на иззета компетентност, настоящата инстанция следва да върне касационната жалба на основание чл.286, ал.1, т.3 във връзка с чл.280, ал.2 ГПК и да прекрати като недопустимо образуваното въз основа на нея производство. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.