Определение № 441 от 25.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2937/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Коем Груп“ ЕООД - [населено място], срещу решение №783 от 19.06.2019г., постановено по в.гр.д.№910/2019г. на Пловдивски окръжен съд, ГО, 10 с-в., с което е потвърдено решение №891/14.03.2018г. по гр.д.№1609/2017г. на Пловдивски районен съд, IX гр.с-в.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение, с което е потвърдено решението на първата инстанция за отхвърляне на предявения от „Коем Груп“ ЕООД против „Джи Ес Джи“ ЕООД частичен иск за заплащане на сумата 25 000лв., представляваща част от неизплатено възнаграждение в общ размер от 50 256.31лв., е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че въззивният състав не е взел предвид направените от „Коем Груп“ ЕООД в хода на производството доводи, възражения и оспорвания, както и представените по делото доказателства. Сочи се, че съдът неправилно е интерпретирал заключенията по извършените първоначална и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи и че е игнорирал молбите на ищеца за тяхното оспорване. Според касатора съдът не се е съобразил с направените уточнения на исковата молба и не е отчел заявеното от ищеца, че възлагането на допълнителните работи се е извършвало устно от представляващия ответното дружество Д. Д.. Излагат се съображения в подкрепа на тезата на касатора, че сумите за вертикална планировка и външно ВиК в УПИ –ІІІ-1362, кв. 130-4, [населено място], обл. В., на стойност 13 782.96лв., за огради, пътеки и джакузи в УПИ –ІІІ-1362 на стойност 18 488.06лв. и за довършителни работи в УПИ –ІІІ-1362 на стойност 23 455.74лв., са останали незаплатени от „Джи Ес Джи“ ЕООД до размер на сумата от 50 256.31лв. Иска се отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения частичен иск в претендирания размер от 25 000лв. с присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение като е формулирал един материалноправен въпрос и осем процесуалноправни въпроси, а именно:

1. „ Дали при реално изпълнени СМР и приети от възложителя, следва същите да се заплатят на изпълнителя ?”. Според касатора въззивното решение е постановено в противоречие със задължителните разяснения дадени с т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

2. „Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им?”. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с т.4 от ТР № 1/17.01.200 г. по тълк.д №1/2001г. на ОСГК на ВКС, т.4 от ТР№ 1/04.01.2001г. по тълк.д№1/200 г. на ОСГК на ВКС, ППВС № 7/29.12.1958г.

3. „Как се определя спорното материално право, съответно какъв е предмета на делото и търсената от ищеца защита, длъжен ли е съдът с решението си да отговори на иска и може ли да излиза извън спорния предмет на делото?”. Сочи се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР №1/17.07.2001г. по тълк.д.№1/2001г. на ОСГК на ВКС и с ППВС №1/1985г..

4. „Следва ли второинстанционният съд, с оглед задълженията на съда по чл.12 ГПК, да обсъди аргументите и доводите на ищеца и прецени всички доказателства по делото и доводите на страните и по чл.235, ал.2 ГПК и да постанови решението си върху приетите от него за установени факти и върху закона, който е от значение за изхода на делото?”

5. „Длъжен ли е въззивният съд да подведе посочените в исковата молба факти и обстоятелства под точната правна квалификация и да разгледа искът така, както е предявен, а не да квалифицира иска предполагайки каква е волята на ищеца?”

6. „Какво е съдържанието на доклада на съда по чл.146 ГПК и какви са последиците от недаването на указания за кои факти и обстоятелства страните не сочат доказателства във връзка с чл.266, ал.1 ГПК, както и преклудирана ли е възможността да се сочат нови обстоятелства и се искат нови доказателства, извън хипотезата на чл.147 и чл.266, ал.2 ГПК и следва ли въззивният съд да даде на страната указания съобразно чл.146, ал.2 ГПК, когато счита, че определени твърдени от него факти не са били доказани в първоинстанционното производство?”

7. „ Дали въззивният съд служебно следи за нарушения на първата инстанция и когато констатира порок при извършването на доклада, длъжен ли е да го отстрани, включително като сама изготви доклад по делото?”.

По въпросите от №4 до №7 включително се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в цитирани от касатора решения, постановени по реда на чл.290 ГПК.

8. „Дали следва в случай, че възложителят е във фактическа власт на изработеното от изпълнителя СМР и същите функционират по предназначение, без да има възражение за недостатъци от страна на възложителя, то следва ли, че изработеното е прието от последния чрез конклудентни действия и следва да се заплати?”

9. „ Какво е значението за отношенията между страните по делото и каква е доказателствената стойност на изготвената по делото СТЕ, приета от страните, в заключението на която се обективират реално извършени допълнителни, устно възложени СМР, подробно описани от вещото лице. Има ли същата правно значение само за вече сключен и разплатен договор за строителство и/или и за допълнително, устно възложени СМР и отношенията между възложител и изпълнител?”.

По въпросите №8 и №9 се поддържа наличието на допълнителната предпоставка за допускане на касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, както и противоречие с ППВС №1/28.05.1979г.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от ответника „Джи Ес Джи“ ЕООД –гр.П., в който се сочат доводи, че не са налице поддържаните от касатора основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Същевременно се твърди, че въззивната жалба е неоснователна по съществото на спора. Претендират се разноски за касационната инстанция.

Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:

Касационната жалби е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното пред касационната инстанция решение, въззивният състав от Пловдивски окръжен съд е потвърдил решение №891/14.03.2018г. по гр.д.№1609/2017г. на Пловдивски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от „Коем Груп“ ЕООД против „Джи Ес Джи“ ЕООД, частичен иск за заплащане на сумата 25 000лв., представляваща част от неизплатено възнаграждение в общ размер от 50 256.31лв., за извършване на СМР – вертикална планировка и външно ВиК; огради, пътеки и джакузи и довършителни работи в УПИ – ІІІ – 1362, кв. 130-4, [населено място], обл. В..

Въззивният съд е уточнил, че предмет на иска е претенцията на „Коем Груп“ ЕООД в размер на исковата сума от 25 000лв., представляваща част от неизплатено от ответника „Джи Ес Джи“ ЕООД възнаграждение в общ размер от 50 256.31лв. с ДДС за приета работа по договор за изработка от 27.01.2014г. и допълнителни устно възложени СМР, извършени в същия обект през периода м.02.2014г. – 05.06.2014г., по силата на които ищецът е извършил възложени му от ответника СМР – вертикална планировка и външно ВиК; огради, пътеки и джакузи и довършителни работи в УПИ – ІІІ – 1362, кв. 130-4, [населено място], обл. В., за които твърди са изготвени три протокола обр.19 както следва: - от 20.03.2014г. за вертикална планировка и външно ВиК на стойност 13 782.96лв., - от 05.06.2014г. за огради, пътеки, джакузи на стойност 18 488.06лв. и от 05.06.2014г. за довършителни работи на стойност 23 455.74лв.

След като е изложил съображения за неоснователност на възражението на ответното дружество за липса на валидни правоотношения между страните, свързани с устното възлагане на част от извършените от ищеца СМР, въззивният състав е посочил, че страните по делото не спорят, че са извършени и приети описаните СМР в трите протокола обр.19, а именно: протокол от 20.03.2014г. за вертикална планировка и външно ВиК на стойност 13 782.96лв., протокол от 05.06.2014г. за огради, пътеки, джакузи на стойност 18 488.06лв. и протокол от 05.06.2014 г. за довършителни работи на стойност 23 455.74лв. Съдът е акцентирал върху заключението на вещото лице инж.С. Ж. по назначена пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза, според което отразените в трите процесни протокола работи съответстват по вид, по количество и стойност на действително извършените като общата стойност на действително извършените СМР, приети с протоколите от 20.03.2014г. и от 05.06.2014г. възлиза на 55 004.04лв.

За да потвърди решението на първата инстанция, с което е отхвърлен предявения иск, въззивният състав се е позовал на заключенията на вещото лице Ж. Д. по извършената пре първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза (първоначално и допълнително), от които се установява, че за периода от 03.02.2014г. до 30.12.2015г. по издадените от ищеца 8 броя фактури, ответното дружество е заплатило по банковата сметка на ищеца общо сумата 105 445.80лв., с което е заплатена напълно стойността на тези фактури, представляващи авансови плащания и стойност на СМР по представените по делото протоколи, включително и процесните. Съдът е посочил, че от заключението по ССЕ не се установява да има издадени от ищеца „Коем Груп“ ЕООД други фактури към ответника на стойност 50 256.31лв., че по счетоводните сметки на ищеца няма счетоводно заведени вземания от ответника в размер на 50 256.31лв., както и че в счетоводството на „Джи Ес Джи“ ЕООД няма заведени задължения към ищеца в размер на 50 256.31лв. На базата на тези доказателства съдът (аналогично на първата инстанция) е приел за доказано възражението на ответника, че задължението му към ищеца за заплащане стойността на процесните, включително и устно възложени на ищеца СМР, е изцяло погасено чрез плащане.

Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства

Не покрива общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поставеният от касатора материалноправен въпрос №1: „ „ Дали при реално изпълнени СМР и приети от възложителя, следва същите да се заплатят на изпълнителя ?”. От една страна въпросът е формулиран като общотеоретичен, чиито положителен отговор е нормативно регламентиран. Отделно въпросът не е обусловил решаващата воля на съда за отхвърляне на иска, която е свързана с извода, че претендираните от ищеца СМР са заплатени от възложителя.

Не са решени в противоречие с практиката на ВКС и не могат да обосноват наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК въпросите на касатора под №2 и №4, съответно: „Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им?” и „Следва ли второинстанционният съд, с оглед задълженията на съда по чл.12 ГПК, да обсъди аргументите и доводите на ищеца и прецени всички доказателства по делото и доводите на страните и по чл.235, ал.2 ГПК и да постанови решението си върху приетите от него за установени факти и върху закона, който е от значение за изхода на делото?”. След като е конкретизирал предмета на спора, състоящ се в претендирано от ищеца незаплатено в пълен размер възнаграждение за извършените и приети работи с протоколите образец 19 от 20.03.2014г. и от 05.06.2014г., въззивният състав е обсъдил всички доказателства, релевантните факти, доводите и възраженията на страните, които е счел за относими за така уточнения спор.

Въпросите под №3 и №5, съответно: „Как се определя спорното материално право, съответно какъв е предмета на делото и търсената от ищеца защита, длъжен ли е съдът с решението си да отговори на иска и може ли да излиза извън спорния предмет на делото?” и „Длъжен ли е въззивният съд да подведе посочените в исковата молба факти и обстоятелства под точната правна квалификация и да разгледа искът така, както е предявен, а не да квалифицира иска предполагайки каква е волята на ищеца?”, нямат характеристиката на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и не са значими за конкретния спор. Същите са обусловени от твърдението на касатора, което не съответства на действителното положение, че съдът е излязъл извън спорния предмет на делото и че не е дал точна квалификация на иска. При определяне на спорния предмет на делото, както първата инстанция, така и въззивния съд, изцяло са се съобразили с уточненията на исковата молба, направени с молбата на ищеца от 27.04.2017г. и залегнали в доклада по чл.146 ГПК. Следва да се има предвид, че не е допустимо с въззивната жалба да се въвеждат нови фактически и правни основания.

Не могат да обосноват наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК въпросите на касатора, посочени в изложението под №6 и №:7: „Какво е съдържанието на доклада на съда по чл.146 ГПК и какви са последиците от недаването на указания за кои факти и обстоятелства страните не сочат доказателства във връзка с чл.266, ал.1 ГПК, както и преклудирана ли е възможността да се сочат нови обстоятелства и да се искат нови доказателства, извън хипотезата на чл.147 и чл.266, ал.2 ГПК и следва ли въззивният съд да даде на страната указания съобразно чл.146, ал.2 ГПК, когато счита, че определени твърдени от него факти не са били доказани в първоинстанционното производство?” и „ Дали въззивният съд служебно следи за нарушения на първата инстанция и когато констатира порок при извършването на доклада, длъжен ли е да го отстрани, включително като сама изготви доклад по делото?”. Въпросите не са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Проектът за доклад, обективиран в определение №5028/25.05.2017г. по гр.д.№1609/2017г. на Пловдивски РС, е обявен за окончателен по реда на чл.146 ГПК с протоколното определение от 13.07.2017г. при липсата на възражение от страните по делото, като са отчетени уточненията на исковата молба, направени от ищеца с молбата от 27.04.2017г. Изводът на въззивния състав при докладването на делото по реда на чл.267, ал.1, изр.2 ГПК, че не са налице допуснати от първостепенния съд процесуални нарушения, които да обуславят даване на указания за събиране на допълнителни доказателства, е съобразен с постановките в т.2 от ТР №12/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ВКС, ОСГТК.

Въпрос №8: „Дали следва в случай, че възложителят е във фактическа власт на изработеното от изпълнителя СМР и същите функционират по предназначение, без да има възражение за недостатъци от страна на възложителя, то следва ли, че изработеното е прието от последния чрез конклудентни действия и следва да се заплати?”, не е обсъждан от въззивния съд и не е обусловил неговата решаваща воля. Неоснователността на исковата претенция е обоснована с погасяване на претендираното задължение чрез плащане, а не с липса на приемане на работата от страна на възложителя. Аналогично не е значим за конкретния спор и въпрос №9: „ Какво е значението за отношенията между страните по делото и каква е доказателствената стойност на изготвената по делото СТЕ, приета от страните, в заключението на която се обективират реално извършени допълнителни, устно възложени СМР, подробно описани от вещото лице. Има ли същата правно значение само за вече сключен и разплатен договор за строителство и/или и за допълнително, устно възложени СМР и отношенията между възложител и изпълнител?”, доколкото съдът е възприел заключението по извършената съдебно-техническа експертиза, включително факта, че са извършени и приети устно възложените работи, отразени в протоколите обр.19 от от 20.03.2014г. и от 05.06.2014г.

На основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати направените от ответника разноски за касационната инстанция в размер на 2 000лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,