Определение № 529 от 05.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4843/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 4681/27.11.2024 г. на К. И. Ш., подадена чрез адв. С. Г., срещу определение № 353 от 06.11.2024 г. по в. ч. гр. д. № 283/2024 г. на Окръжен съд Търговище, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение № 8 от 16.10.2024 г. на съдия по вписванията при Районен съд - Търговище, за отказ да се разпореди вписване на законна ипотека по молба № 4622/16.10.2024 г. Жалбоподателят счита определението за неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон и противоречие със задължителната съдебна практика. Счита, че разпоредбата на чл.264 ДОПК не се прилага за вписване на законна ипотека, тъй като не се касае за действие с вещно-прехвърлителен ефект. Моли за отмяна на обжалваното определение и постановяване да се извърши исканото вписване. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния въпрос: Приложима ли е нормата на чл.264, ал.1 ДОПК, изискваща ипотекарният длъжник да няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, при вписване на законна ипотека по чл.168, ал.1, т.2 ЗЗД? Твърди се, че формулираният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение намира следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Окръжен съд Търговище е разгледал жалба срещу отказа на съдия по вписванията да разпореди вписване на законна ипотека по молбата на К. Ш. за обезпечаване на вземането му от П. Ш. за уравняване на дяловете при извършване на делбата по делбено дело. Отказът е мотивиран с нормите на чл.264 ДОПК, предпоставящи липсата на публични задължения на ипотекарния длъжник като условие за извършване на вписването. При направена проверка в електронната база данни на НАП съдията по вписванията установил, че П. Ш. има публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение, в размер на 8003,63 лева, а за недвижимия имот, върху който се иска вписване на ипотека, има данъчно задължение в размер на 18,26 лева. Съдът посочил, че нотариалното производство е започнало по молба на К. Ш. за вписване на законна ипотека върху имот, предоставен в дял на П. Ш., за вземането на молителя срещу този съделител за уравнение на дела му, в размер на 4320 лева. Взел предвид, че при извършената проверка, възложена от разпоредбата на чл.264, ал.1 ДОПК, съдията по вписванията установил наличие на подлежащи на изпълнение публични задължения на ипотекарния длъжник. Позовал се на т.6 от ТР № 7/2013 г. по тълк.д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която непредставянето на доказателства за изпълнение изискването на чл.264 ДОПК е основание за отказ от вписване. Съобразил изменението на разпоредбата на чл.264 ДОПК, в сила от 03.05.2024 г., съгласно което съдията по вписване извършва проверка за наличие на публични задължения на ипотекарния длъжник и при установяване на такива не допуска вписване на ипотеката. Посочил е, че нормата е императивна и задължава съдията по вписванията да откаже вписване при наличие на задължения на ипотекарния кредитор. При изложените по-горе решаващи изводи на въззивния съд настоящият състав на ВКС, IІ-ро гражданско отделение, намира, че не е налице основание за допускане на определението на въззивния съд до касационно обжалване. По отношение на поставения въпрос не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ипотечното право е правото на кредитора при неизпълнение от страна на длъжника да се удовлетвори с цената на имота предпочтително преди другите кредитори. То възниква на основание договор между кредитора и ипотекарния длъжник (договорна ипотека) или по силата на едностранно волеизявление на кредитора в предвидените от закона случаи (законна ипотека). Съгласно разпоредбата на чл.264, ал.1 ДОПК вписването на ипотека се допуска, ако ипотекарният длъжник няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, за което съдията по вписванията извършва проверка в НАП. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка. Доколкото отговорът на въпроса дали изискванията на ДОПК се отнасят до вписване на законна ипотека следва ясно и недвусмислено от самата разпоредба на чл. 264, ал. 1 ДОПК, поставеният от частния касатор въпрос не може да бъде преценен като такъв от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Както е прието в определение № 100 от 13.01.2025 г. по ч.гр.д. № 4352/2024 г. на ВКС, ІІ г.о., „изискването по чл. 264 ДОПК е установено с цел обезпечаване събираемостта на публичните държавни вземания, тъй като след прехвърлянето на собствеността върху приобретателя принудително събиране на непогасените данъчни задължения на прехвърлителя не може да бъде реализирано. За осъществяване целта на проверката по чл.264, ал.1 ДОПК съдията по вписванията може да постанови отказ при наличие на установени от него непогасени задължения към фиска. Нормите са императивни и се прилагат без изключение, независимо дали прехвърлянето на собствеността се извършва чрез сделка или по силата на съдебно решение по чл.19, ал.3 ЗЗД.“ Това разрешение е приложимо и в случаите на вписване на законна ипотека за обезпечаване вземането на съделител за уравнение на дела му. Не почиват на закона доводите, че интересът на държавата не се накърнява при вписване на законна ипотека върху имот, принадлежащ на лице с публични задължения, тъй като в изпълнителното производство държавата е с привилегия, която я поставя преди ипотекарния кредитор при разпределение на сумата от продажба на имота. Това е вярно само за вземанията за данъци за конкретния имот, а не изобщо за всички публични вземания на държавата. По изложените съображения не са налице основания за допускане до касационно обжалване на определението на въззивния съд. Воден от изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ гражданско отделение