Определение № 5914 от 18.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1795/2024 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника по делото „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, подадена чрез процесуалния му пълномощник юрк. Л. Т. срещу решение № 11/12.01.2024 г., постановено по възз. гр. дело № 721/2023 г. на Хасковския окръжен съд. Въззивното решение е обжалвано в частта, с която, като е потвърдено частично първоинстанционното решение № 490/25.07.2023 г. по гр. дело № 2898/2022 г. на Хасковския районен съд, е признато за установено, че ищцата по делото Р. М. Б. не дължи на дружеството-касатор сумата 5 625 лв. по фактура № [ЕГН]/11.10.2022 г., начислена вследствие установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за периода 07.07.2022 г. - 06.10.2022 г., за обект на потребление, находящ се в [населено място], [улица], Столична община, на клиент с клиентски № ..... Въззивното решение не е обжалвано от ищцата и е влязло в сила в останалата част, с която отрицателният установителен иск е отхвърлен за разликата над сумата 5 625 лв. до сумата 9 939.17 лв. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваната част, поради съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Насрещната страна – ищцата Р. Б., чрез процесуалния си пълномощник адв. М. Ч., в отговора на касационната жалба поддържа възражение за процесуална недопустимост на жалбата, като излага доводи, че само тя има качеството „потребител“ и единствено по отношение на нея спорът е потребителски, а по отношение на ответното търговско дружество-касатор спорът е търговски, тъй като то не е потребител и не следвало „да се ползва от привилегията“ по чл. 113, изр. 2 от ГПК; с оглед това счита, че обжалваното въззивно решение е постановено по търговски спор, с цена на иска под 20 000 лв., поради което то не подлежало на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ГПК. При условията на евентуалност от страна на ищцата се излага становище, че посоченият от касатора правен въпрос не е формирал правните изводи на въззивния съд и не е налице основание за допускане на касационното обжалване, както и становище и съображения за неоснователност на касационната жалба. Съдът намира за неоснователни възражението и доводите на ищцата за процесуална недопустимост на касационната жалба на ответника. С тълкувателно решение (ТР) № 3/2019 от 23.02.2022 г. на ОСГТК на ВКС изрично е разяснено, че дела като настоящото, които имат за предмет спорни правоотношения между физическо лице-потребител и търговец, са търговски дела, но когато въззивното решение е постановено след влизане в сила на изменението на чл. 113 от ГПК, обн. в ДВ бр. 100/20.12.2019 г., делото се разглежда като гражданско – по реда на общия исков процес, и прагът за достъп до касационно обжалване на въззивното решение е като по гражданско дело – 5 000 лв. – в хипотезата на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ГПК, за приложението на която процесуална разпоредба е без значение коя от страните (физическото лице-потребител и/или търговецът) е подала касационна жалба. В случая въззивното решение е постановено на 12.01.2024 г. – след влизането в сила на посоченото изменение на чл. 113 от ГПК, а цената на иска възлиза на сумата 9 939.17 лв., поради което касационната жалба на ответника е процесуално допустима, както вече беше посочено. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на дружеството-касатор, като общо основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, е формулиран следният правен въпрос: може ли вещото лице да определя коя е приложимата разпоредба от даден нормативен акт (след като това е правен въпрос) или трябва да бъде възложено на експерта да прави изчисления съобразно конкретна разпоредба, посочена му от съда, по искане на страните или по преценка на съда. Жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като поддържа, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото; счита, че ВКС следва да се произнесе по него, за да разясни правомощията на вещото лице в гражданския процес. По така наведените от касатора основания за допускане на касационното обжалване съдът намира следното: Въз основа на съвкупната преценка на приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-техническата експертиза (СТЕ) и останалите доказателства по делото, въззивният съд е приел за установено, че е налице нерегламентирано присъединяване на процесния имот на ищцата към електроразпределителната мрежа (ЕРМ) на ответното дружество, което е довело до промяна на правилната схема на свързване на средството за търговско измерване (СТИ) и до непълно отчитане на потребената ел. енергия. Също въз основа на експертното заключение съдът е приел, че преизчисляването на консумираната ел. енергия е извършено математически правилно, като е спазена методиката по чл. 56, ал. 2 от ПИКЕЕ за процесния период от 92 дни, но неправилно е изчислен допустимия продължителен ток, като преизчислените количества са с 6 640 кВтЧ вповече; преизчислението на сметката е извършено по действащите към момента на корекцията цени, утвърдени от КЕВР, съгласно изискването на чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ, но са остойностени 6 640 кВтЧ вповече, на стойност 4 314.17 лв. с ДДС. От преразпита на вещото лице пред въззивната инстанция, съдът е установил, че при изготвяне на заключението експертът е използвал методиката, регламентирана в чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, като относно изчисленото количество неизмерена ел. енергия вещото лице подробно е разяснил вида и особеностите на посочения в констативния протокол кабел СВТ3х6.5, използван за свързването на имота, с което е обосновавал приложението на таблица № 1 на чл. 57 от Нар. № 3/09.06.2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии (УЕУЕПЛ). При така установените обстоятелства, в решаващите си мотиви въззивният съд е приел, че извършеното от страна на ответника преизчисление по чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ не е в съответствие с констатациите от проверката от 06.10.2022 г. (отразена в констативния протокол от същата дата), тъй като не е взет предвид вида на установения на място кабел, както и начинът, по който той е свързан към електрическата инсталация в имота. В тази връзка, също въз основа на заключението на СТЕ, което е кредитирал като обективно, пълно, точно и компетентно изготвено, окръжният съд е приел за установено, че пропускателната способност на кабела не е била 60А допустим продължителен ток (както е приел ответникът), а е 34А, поради което е приел, че изчислението е следвало да се извърши по таблица № 1 (а не по сочената от ответника таблица № 3) на чл. 57 от Нар. № 3/09.06.2004 г. за УЕУЕПЛ, както и че при ползване на стойността от 34А във формулата, преизчисленото количество за периода от 92 дни е 8 658 кВтЧ. С оглед това съдът е приел, че поради грешно определено количество неизмерена електроенергия, ответникът грешно е изчислил и стойността й на 9 939.17 лв., като при правилно заложени показатели във формулата и на база определената от КЕВР цена на електроенергията, стойността на 8 658 кВтЧ за целия процесен период е 5 625 лв. с включен ДДС, за която сума искът е уважен. При така изложените решаващи съображения и изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС намира, че поставеният от страна на касатора-ответник правен въпрос е некоректно формулиран, тъй като в случая вещото лице не е определило „коя е приложимата разпоредба от даден нормативен акт“ (каквато е постановката на въпроса), а съдът – предвид разясненията на вещото лице относно вида и особеностите на посочения в констативния протокол и установен на място в имота кабел СВТ3х6.5, за което съдът не разполага със специални знания, е приел, че пропускателната способност на кабела не е била 60А допустим продължителен ток (както е приел ответникът при направените от него изчисления при корекцията), а е 34А, поради което съдът е приел, че изчислението е следвало да се извърши по посочената от експерта таблица № 1 (а не по сочената от ответника таблица № 3) на чл. 57 от Нар. № 3/09.06.2004 г. за УЕУЕПЛ. В тази връзка следва да се има предвид и че съгласно трайно установената съдебна практика (включително тази на ВКС), не е от компетентността на вещото лице да се произнася по правни въпроси и да определя приложимите за спора материалноправни норми, но когато в хипотезиса на специфични правни норми са визирани обстоятелства, за установяването на които са необходими специални знания от съответната област на науката и/или техниката (например – методики за изчисление, счетоводни стандарти, строителни правила и норми), съдът, използвайки именно тези специални знания на експерта, с които той не разполага, определя коя е приложимата правна норма, като в съдебната практика никога не е имало и съмнение, че от компетентността на вещото лице е да посочи – с оглед установените от него специфични обстоятелства, за които са необходими специалните знания, кои са приложимите в конкретния случай и дали са спазени съответните специфични (технически, математически и др.) правила – счетоводни стандарти, строителни правила и норми, методики за изчисление и пр., макар и те да са установени с нормативен акт. С оглед това съдът намира, че поставеният от касатора правен въпрос не удовлетворява както общата, така и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК (т. 1 и т. 4 от тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Не е налице и хипотеза по чл. 280, ал. 2 от ГПК за служебно допускане на касационното обжалване. Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 и чл. 81 от ГПК касаторът-ответник дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищцата, претендираните и направени от нея разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата й в касационното производство по делото, в размер 1 200 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение