Определение № 1340 от 14.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 235/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ел Ен Джи Системи“ ЕООД, чрез процесуален представител, против Решение № 139 от 12.10.2022г. по в.т.д. № 157/22г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено Решение № 26006 от 01.03.2022г. по т.д. № 302/2019г. на ОС-Русе в обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният от касатора срещу „Обединена Българска Банка“АД насрещен иск за сумата 141 191.54 лв. – обезщетение за лишаване от ползване на четири броя резервоари – R 301, R 302, R 111 и R 312 за периода 08.03.2019г. – 31.04.2019г., частично предявен от общо 860 471.54, дължимо за периода 08.03.2019г. – 31.01.2020г., ведно със законната лихва от предявяването му до окончателното изплащане, като неоснователен.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното решение е постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост на изводите – основания за касационно обжалване по чл. 281,т.3 ГПК. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд за недоказаност фактическия състав на чл.59 ЗЗД и с приетото в противоречие с разпоредбата на чл.32, ал.3 ЗОЗ относно обстоятелството, дали ответникът е упражнявал фактическа власт върху резервоарите, собственост на касатора.

В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК са поставени следните въпроси в хипотезата на чл.280, ал.1,т1 ГПК:

1. Следва ли да е налице „Корелация“ /съгласно използваната от съда терминология/ между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, като материална предпоставка за уважаване на иска по реда на чл.59 ЗЗД?

2. Наличието на неоснователно обогатяване по реда на чл.59 ЗЗД предпоставя ли ответникът по иска /длъжникът/ „да е реализирал ползи“ от вещите, по повод на които се претендира неоснователното обогатяване?

2.1. Налице ли е обогатяване на ответника в случаите, когато същият получава ползи, които представляват създаване на възможност за упражняване на субективно право от страна на последния към трето лице – в случая заложно право? – допълнителната предпоставка е обоснована с хипотезата на чл.280, ал.1,т.3 ГПК.

3. Уважаването на иска по реда на чл.59 ЗЗД изисква ли ответникът /длъжникът/ да е бил владелец или държател на вещите /по конкретното дело – резервоарите/, които са причина /по повод на които/ да се претендира състав на неоснователно обогатяване по реда на чл.59 ЗЗД?

4. Съществуването в полза на ответника на заложно право по реда на ЗОЗ върху вещи /в случая гориво/, изключва ли възникването на материално право на обезщетение за ищеца срещу заложния кредитор, произтичащо от състав на неоснователно обогатяване, когато действията по упражняването на заложното право водят до лишаване на ищеца от имуществена облага /до обедняването му/, съответно водят до получаването на облага за ответника и заложен кредитор?

5. Длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи и събрани по делото доказателства?

Допълнителният селективен критерий е обоснован с твърдението, че атакуваното решение е постановено в противоречие с практика на ВС и ВКС, а именно: по първи въпрос – т.5 на ППВС №1/1979г.; Решение № 90/03.10.2016г. по т.д. № 653/2015г. на ІІ т.о.; Решение № 293 от 30.09. 2015г. по гр.д. № 119/2015г. на ІV г.о.; по втори въпрос – Решение № 190 от 12.12.2017г. по т.д. № 512/2017г. на І т.о.; по въпрос 2.1. - ППВС № 1/1979г.; по трети въпрос – Решение № 490 от 20.06.2012г. по гр.д. № 1411/2020г., ІV г.о., Решение № 95 от 31.012020г. по т.д. № 1757/2018г. на І т.о., Решение № 190 от 12.12.2017г. по т.д. № 512/2017г. на І т.о., Решение № 587 от 01.11.2010г. по гр.д. № 941/2009г. на ІV г.о.; по въпрос 3.1. - Решение № 60056 от 02.08.2021г. по т.д. № 2806/2019г. на ІІ т.о.; Решение № 53 от 14.05.2021т. по т.д. № 2859/2019г. на ІІ т.о.; Решение № 149 от 28.12.2017г. по т.д. № 1604/2016г. на ІІ т.о.; по четвърти въпрос – Ршение № 135 от 25.09.2017г. по т.д. № 512/2016г. на ІІ т.о. и Решение № 79 от 07.07.2020г. по гр.д. № 2688/2019г. на ІІІ г.о.

Касаторът се позовава и на самостоятелното основание по чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК за достъп до касация, като развива подробни съображения, с които обосновава очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответникът по касационната жалба – „Обединена Българска Банка“АД, в писмен отговор, депозиран в законоустановения срок, оспорва наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като са изложени съображения и по основателността й.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част, съставът на въззивния съд е приел, че предявеният от „Ел Ен Джи Системи“ ЕООД против „ОББ“АД насрещен иск е с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 141 191.54лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на четири броя резервоари за периода 08.03.2019г. – 31.04.2019г., частично предявен от общо 860 471.54, дължимо за периода 08.03.2019г. – 31.01.2020г. Посочил е, че ищецът по насрещния иск се позовава на качеството си на собственик на процесните резервоари въз основа на Постановление за възлагане на недвижим имот от 28.02.2019г. по изп.д. № 422/2018г., влязло в сила на 08.03.2019г., както и на факта, че причината дружеството да не ползва закупените съдове е вписаният особен залог и пристъпване към изпълнение по него на 27.04.2018г. по отношение на горивата, намиращи се същите. Изпълнението не било приключило, а особеният залог, който ги обременявал, все още бил вписан. По тази причина дружеството не можело да ползва резервоарите по предназначение – за съхранение на собствени горива, респективно – за отдаване под наем, а „ОББ“ АД ги ползвала без основание, като по този начин реализирала ползи за сметка на дружеството, изразяващи се в спестяване на разходи по съхраняване на заложеното в нейна полза гориво.

За установено по делото е прието, че „ОББ“ АД, като заложен кредитор на „Полисан“ АД по силата на договор от 05.04.2016г., включващ и горива, находящи се в процесните резервоари, е пристъпило към изпълнение срещу заложеното имущество, съгласно чл.10, ал.2 ЗОЗ вр. чл.426 ГПК. Посочено е, че по силата на чл.10, ал.2 ЗОЗ заложният кредитор може да се удовлетвори по реда на този закон, като сам продаде заложното имущество или по реда на ГПК, в който случай образуването на изпълнителното производство става въз основа на извлечение от съответния регистър за вписано пристъпване към изпълнение по отношение на заложеното имущество и молба на заложния кредитор. В случая избраният от заложния кредитор ред е този по чл.426 ГПК, вследствие на което е образувано изп. дело № 1025/15.05.2018г.

При тези фактически данни, за неоснователни решаващият съд е намерил възраженията във въззивната жалба на ищеца по насрещния иск, че „ОББ“ АД, като заложен кредитор, изпълнявала по реда на чл.32, ал.2 ЗОЗ и заложеното имущество преминало в нейно разпореждане – получила държането и всички правомощия, които има неговият собственик, като неоснователно се обогатила за сметка на „Ел Ен Джи Системи“ ЕООД, ползвайки резервоарите без основание и спестявайки си разходи за съхранението на горивото. Акцентирано е, че банката е започнала изпълнение по реда на ГПК, като е образувала изпълнително производство почти една година преди „Ел Ен Джи Системи“ ЕООД да стане собственик на резервоарите, в които е заложеното гориво. При образувано изпълнително производство по ГПК заложният кредитор не само не е собственик, но не е и държател на заложената вещ – съдебният изпълнител по определен ред определя пазач и местонахождение на вещта. По делото не се твърди и няма данни банката да е упражнявала или да упражнява фактическата власт върху горивото или резервоарите, в които е било поставено. „ОББ“ АД не е нито собственик, нито владелец или държател на заложеното гориво и не тя е спестила разходи за съхранението му. По съображения, че горивото е собственост на залогодателя „Полисан“ АД и че няма данни „ОББ“ АД да е упражнявала фактическа власт нито върху заложеното в нейна полза гориво, нито върху резервоарите, в които същото следва да се намира, решаващият съд е приел, че не е налице хипотезата на неоснователно обогатяване поради поставяне на вещи в чужд имот, с което се пречи на ползването му. Учреденият в полза на банката залог й дава право единствено на привилегия при удовлетворяване, ако се пристъпи към изпълнение върху същото.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Формулираните в изложението по чл.284, ал.1,т.3 ГПК въпроси не удовлетворяват общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК - да изхождат от решаващ мотив на въззивния съд в обосноваване на крайния му извод, да са от значение за изхода на делото, но не и за правилността на обжалваното решение и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд, в който смисъл са дадените с ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС задължителни указания.

Решаващи за приетата неоснователност на предявения насрещен иск са изводите на въззивния съд, че невъзможността на ищеца да ползва собствените си резервоари не се дължи на действия на ответника, и че предприетото от последния изпълнение е по реда на ГПК, при който не е осъществявал фактическа власт нито върху заложеното в негова полза гориво, нито върху резервоарите, в които следва да се намира. Като е приел недоказаност на твърдяното от ищеца ползване на вещите от страна на ответника, споделяйки изводите на първоинстанционния съд, въззивният съд е отрекъл наличието на останалите елементи от фактическия състав на предявения иск с правно основание чл.59 ЗЗД, а именно - връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, относима към първия въпрос от изложението, съответно – за реализирани от ответника ползи от вещите, застъпено във втория въпрос. Приетото в мотивите на първоинстанционния акт, споделено от въззивния съд, че обедняването на ищеца „не е в корелация“ с обогатяване на ответника, за негова сметка, превратно се тълкува от касатора при обосноваването на първия въпрос в смисъл, че употребеното от съда понятие „корелация“ означава причинно-следствена връзка между обедняването и обогатяването. Доколкото с обжалвания акт е отречена основателността на иска по гореизложените съображения, въззивният съд не е формирал извод за наличие на връзка в разглеждания смисъл, още по-малко, че същата има причинен характер. Произнасяйки се по предявеното от ищеца фактическо основание на търсеното обезщетение по чл.59 ЗЗД, което е за лишаване от ползването на собствените му четири броя резервоари, и във връзка с отричането му, решаващият съд е намерил за неоснователен поддържания и във въззивната жалба довод за настъпило в полза на ответната банка неоснователно обогатяване, изразяващо се в спестяване на разходи за съхраняването на заложеното гориво. При заявено с исковата молба, поддържано и във въззивна жалба конкретно твърдение, че получената от ответната банка имуществена облага е под формата на спестени разходи за съхраняване на горивото, преценявано и от въззивния съд, посоченото във втория поставен от касатора въпрос установяване на „ реализиране на ползи “ от вещите като условие за наличие на неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД, не съответства на данните по делото и на правната воля на съда. Довод, обосноваващ преценка дали „възможността за ответника за осъществяване на заложно право“ представлява имуществено благо, предмет на допълнителния въпрос № 2.1 от изложението, не е бил въвеждан в предмета на спора, респ. съдът не се е произнасял по него, поради което въпросът не може да бъде определен като обуславящ с оглед формиране на извод за осъществен общ критерий за допустимост по чл.280, ал.1 ГПК.

По третия материалноправен въпрос дали уважаването на иска по чл.59 ЗЗД е предпоставено от качеството на ответника на владелец или държател на вещите, от ползването на които ищецът е бил лишен, въззивният съд не се е произнасял. При аргументирането на въпроса е изразено несъгласие с решаващия извод на съда, че ответната банка не е упражнявала фактическа власт върху процесните резервоари, което според касатора противоречи на разпоредбата на чл.32, ал.3 ЗОЗ, съгласно която действията на третите лица – пазачи на заложеното имущество или действията на ЧСИ следва да се приемат като такива, извършени от името и за сметка на заложния кредитор по управление на заложените вещи. За правното естество и значение на действията на тези трети лица в посочения аспект, касаторът не е формулирал въпрос. Обосновалите постановения въпрос съображения са относими към правилността на атакуваното решение, която е извън предмета на преценка във фазата на селектиране на касационното обжалване.

По начина, по който е формулиран от касатора, четвъртият въпрос също не е значим за изхода на спора, тъй като не е относим към извод на въззивния съд. Същият съдържа защитни твърдения на касатора за действия на банката, довели до лишаване на ищеца от имуществена облага, съответно до получаване на такава от ответника, каквито въззивният съд не е обсъждал, нито са мотивирали крайните му изводи по спора. Не отговаря на данните по делото и съответно на приетото от решаващия съдебен състав, че заложният кредитор „ОББ“АД е упражнил правото да се удовлетвори от заложеното имущество не извънсъдебно по реда на ЗОЗ, а в рамките на изпълнителното производство по ГПК, т.е. не се касае за упражняване на заложно право, осъществено от самия кредитор, а до процесуални действия, които се извършват от съдебния изпълнител.

Последният поставен в изложението процесуалноправен въпрос, относим към задължението на съда да обсъди всички доводи и събрани по делото доказателства, е обоснован с твърдението на касатора за пропуск на съда да обсъди Протокол за назначаване на пазач от 01.03.2019г. по образуваното изпълнително дело. При направен от решаващия съд извод, че заложният кредитор не е държател на заложеното имущество, тъй като съдебният изпълнител по определен ред определя пазач и местонахождение на вещта, обсъждането на конкретния протокол не би имало посоченото от касатора значение.

Касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, ако въззивният съд е приложил отменен закон, ако е приложил закона в противоречие с неговия смисъл или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява единствено основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол. В случая всички доводи, изложени от касатора, съставляват основания по чл.281 т.3 ГПК, а не такива по чл.280, ал.2 ГПК, и не могат да обусловят уважаване на искането за достъп до касационна проверка.

В отговора на касационната жалба е заявено искане за присъждане на разноски, за извършването на каквито ответникът не е представил доказателства.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.288 ГПК