Определение № 610 от 19.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 2420/2015 г.

взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение № 74/23 март 2015 год. на Апелативен съд Велико Т. по в.т.дело № 18/2015 год. С обжалваното решение са потвърдени решенията на Русенския окръжен съд по т.дело № 107/2014 год. от 24.09.2014 год. и от 05.12.2014 год. – съответно за прекратяване на [фирма] по иск на [фирма], Р. с правно основание чл.517, ал.3 ГПК и за отхвърляне молбата за поправка на очевидна фактическа грешка в наименованието на ответното дружество в мотивите на решението от 24 септември 2014 год. по т.дело № 107/2014 год. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение по съображения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът възразява, че не е взето предвид от въззивния съд обстоятелството, че стойността на дружествения дял на прекратилия участието си съдружник е отрицателна величина. Ответното дружество не дължи на взискателя-ищец изплащането на равностойността на дружествения дял на ограничено отговорния съдружник-длъжник. Отсъствието на вземане спрямо дружеството, произтичащо от прекратеното членствено правоотношение, е самостоятелно основание за отхвърляне на иска по чл.517, ал.3 ГПК. В изложение към жалбата по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на спора материалноправен въпрос „Би ли могъл ищецът да се удовлетвори при прекратяване на дружеството от ликвидационния дял на съдружника-длъжник в случай, че пасивите на ответното дружество превишават многократно активите му”. Ответникът по касация [фирма], Р. изразява становище, че жалбата е неоснователна, не съдържа конкретни пороци на обжалваното решение и правен въпрос от значение за формиране решаващата воля на въззивния съд относно изхода на конкретния правен спор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдено решение на Окръжен съд Русе за прекратяване на търговско дружество с ограничена отговорност „Н. АГРО ЕЛИТ”, [населено място], област Р., въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.517, ал.3 ГПК за уважаване на иска, предявен от [фирма], както и че неговата основателност не зависи по никакъв начин от стойността на дружествения дал на длъжника-съдружник. С касационната жалба са въведени оплаквания за необсъдени доводи на въззивника относно липсата на капитал, от който да се изплати равностойността на дружествения дял на съдружника-длъжник според баланса към края на месеца, през който е прекратено участието му и за отказ на съда да събере своевременно поисканите от ответното дружество относими, допустими и необходими доказателства за установяване на обстоятелството дали прекратяването му би довело до освобождаване на ликвидационен дял на съдружника-длъжник, от който е възможно удовлетворяването на ищеца, или равностойността му е отрицателна величина. Предвид изложеното въззивният съдебен акт следва да бъде допуснат до касационен контрол по уточнен и конкретизиран от настоящия съдебен състав правен въпрос от значение за изхода на спора – зависи ли основателността на иска по чл.517, ал.3 ГПК от стойността на ликвидационния дял на съдружника-длъжник, респективно от наличието на вземане на последния срещу ответното дружество, от което ищецът би могъл да се удовлетвори. Налице е и наведеният допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – по поставения от касатора материалноправен въпрос междувременно е формирана задължителна съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК – Решение № 149/22.02.2016 год. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение по т.дело № 1747/2014 год. и Решение № 178/22.02.2016 год. на ВКС, Второ търговско отделение по т.дело № 2316/2014 год., служебно известни на съдебния състав. Поради противоречие с практиката на Върховния касационен съд в цитираните решения, както и поради отклонение от задължителна съдебна практика по чл.290 ГПК, формирана във връзка с приложението на чл.125, ал.3 ТЗ, относима и към отговора на поставения от касатора въпрос, обжалваното решение на Великотърновския апелативен съд следва да бъде допуснато до касационен контрол по конкретизирания съобразно т.1 на ТР № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по т.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС въпрос. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение