Определение № 3896 от 16.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3706/2025 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от П. В. Н., ЕГН-[ЕГН] и З. П. Т., ЕГН-[ЕГН] срещу въззивно решение № 49 от 14.03.2025 г., постановено по гр.д.№ 57/2025 г. на Ловешки окръжен съд в частта, с която след частична отмяна на решение №479/18.10.2024 г. по гр.д. №1024/23 г. на РС-Ловеч, са отхвърлени, като неоснователни и недоказани, предявените от касаторите активно субективно съедини искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответницата П. З. П., с ЕГН-[ЕГН], че те са собственици на основание наследство и давностно владение, упражнявано в периода 1959 год. - 2022 год. на право на строеж за построяване на едноетажна еднофамилна жилищна сграда, със застроена площ 55 кв.м. в поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], с адрес на имота: [населено място], [улица]; По предявеният от касаторите иск по чл. 64 ЗС против П. З. П., е определена прилежаща площ от 21 кв.м., защрихована в червено ивица с ширина от един метър северно от сградите за достъп на П. В. Н. и З. П. Т. до сграда с идентификатор ***и сграда с идентификатор ***по КККР на [населено място] от площта на урегулиран поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място] по скица-проект 2 /вариант 2/ по заключението по комплексната съдебно-технико-икономическа експертиза от 25.03.2024 г., изготвена от вещи лица инж.К. К. и Д. П.-Н., която Скица-проект 2 е неразделна част от съдебно решение; Отхвърлени са като неоснователни и недоказани, предявените активно субективно съединени искове с правно основание чл. 59 ЗЗД от касаторите да бъде осъдена П. З. П. да заплати обезщетение за неоснователно обогатяване от лишаване от ползването на собствените им сгради с идентификатори ***и ***за периода 30.03.2022 год. - 16.07.2023 год. в размер на сумата 2 325,00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска в съда – 17.07.2023 год. до окончателното изплащане; Касаторите са осъдени на основание чл. 109 ЗС, да преустановят неоснователните си действия, смущаващи пълноценното упражняване на правото на собственост на П. З. П. върху УПИ с идентификатор ***с административен адрес: [населено място], [улица] находящата се в него еднофамилна масивна жилищна сграда с идентификатор ***, изразяващи се в държане на сграда с идентификатор *** по КККР на [населено място] със застроена площ по нотариален акт от 50 кв.м., представляваща еднофамилна жилищна сграда, в състояние, застрашаващо живота и здравето на намиращите се в близост хора и имущество и да извършат ремонти, с които да отстранят опасността от падане на елементи от покрива на фасадата на сградата чрез пренареждане на керемидите на покрива, замяната на дефектиралите елементи с нови и укрепване, както и да преустановят действията, изразяващи се в държане на сграда с идентификатор *** по КККР на [населено място] със застроена площ по нотариален акт от 24 кв.м., представляваща лятна кухня, в състояние, застрашаващо живота и здравето на намиращите се в близост хора и имущество и да извършат ремонт и укрепване на сградата. В останалата част решението е влязло в сила. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението, защото прилежащата площ към двете сгради с режим на суперфициярна собственост е много малка, а е следвало да се определи по чл. 20 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделни видове територии и устройствени зони. Направени са оплаквания във връзка с иска по чл. 59 ЗЗД. Оплакванията относно частта от решението по насрещния иск по чл. 109 ЗС са свързани с това, че съдът е изходил от неверни твърдения, иска бил проява на злоупотреба с право и бил недопустим, защото петитума бил неясен. Считат, че неправилно е отхвърлен иска за признаване, че притежават правото на строеж за двете сгради, защото съдържанието му е именно поддръжката на съществуващите, за които е уважен иска да бъдат ремонтирани. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2 ГПК. Първата група въпроси се отнасят до това прилага ли се Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделни видове територии и устройствени зони при определяне на необходимо прилежащата земя по чл. 64 ЗС, може ли да се приеме ивица с ширина 1 м. за достъп и обслужване на сградата, спазва ли се приложение № 1 към чл. 21 от Наредбата при фактическо наличие на коридор от 2 м. Допустимо ли е определяне на прилежаща площ – ивица от един метър в отклонение от чл. 80, ал.5 ЗУТ и Приложение № 1 към чл. 21 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделни видове територии и устройствени зони. Отговаря ли определянето на такава ивица на изискването на чл. 64 ЗС? По тези въпроси се твърди противоречие с Решение № 33 от 26.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6221/2014 г., II г. о. и Решение № 60132 от 20.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1125/2021 г., I г. о. Твърди се недопустимост на решението по уважените насрещни искове по чл. 109 ЗС поради неяснота какво са осъдени ответниците по него да изпълнят. Във връзка с уважаване на тези искове са формулирани два въпроса, по които е наведено основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. 1. Може ли да се приеме за основателен иск по чл. 109 ЗС за ремонт и укрепване на сграда от достъпа до която и от възможност за ремонт на която самият ищец е лишил собственика й; 2. Следва ли със съдебно решение да се уважи претенция на лица, основаваща се на недобросъвестно упражняване на граждански права? Счита, че следва да се съобразят извършените в хода на процеса ремонтни дейности от тях по покрива. Група въпроси са относими към частта от решението, с която е отхвърлен иска по чл. 59 ЗЗД за обезщетение на касаторите за лишаване от ползване на собствените им сгради, който обаче е с цена под 5000 лв. Ответникът по касация П. З. П. оспорва касационната жалба и допускането до касационно обжалване, защото по първата група въпроси, въззивното решение е съобразено с цитираните от касаторите решения и не им противоречи. Петитумът на насрещния иск по чл. 109 ЗС е достатъчно ясен и постановеното решение в тази част не е недопустимо. Касационната жалба е постъпила в срок и изхожда от процесуално легитимирана страна. Тя е недопустима в частта, с която се обжалва въззивно решение № 49 от 14.03.2025 г., постановено по гр.д.№ 57/2025 г. на Ловешки окръжен съд в частта, с която след частична отмяна на решение №479/18.10.2024 г. по гр.д. №1024/23 г. на РС-Ловеч са отхвърлени като неоснователни и недоказани, предявените от касаторите активно субективно съединени искове с правно основание чл. 59 ЗЗД да бъде осъдена П. З. П. да заплати обезщетение за неоснователно обогатяване от лишаване от ползването на собствените им сгради с идентификатори ***и ***за периода 30.03.2022 год. - 16.07.2023 год. в размер на сумата 2 325,00 лв ., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска в съда – 17.07.2023 год. до окончателното изплащане. Съгласно чл. 280, ал.3, т.1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. Не е налице предвиденото изключение в тази разпоредба, тъй като исковете за собственост не са обусловени от облигационния иск по чл. 59 ЗЗД. Като недопустима в тази част, касационната жалба ще се остави без разглеждане. В останалата част – против решението на въззивния съд, с което е отхвърлен иска по чл. 124, ал.1 ГПК за правото на строеж, по иска по чл. 64 ЗС и с което са уважени насрещните искове по чл. 109 ЗС, касационната жалба е подадена против подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което съдът я преценява за допустима в тези части. По делото е установено: С влязлата в сила част от решението е признато за установено по отношение на ответницата П. З. П., че ищците П. В. Н. и З. П. Т., са собственици на основание наследство и давностно владение, упражнявано в периода 1959 год.- 2022 год. на едноетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***по КККР, със застроена площ 55 кв.м. и на едноетажна друг вид сграда за обитаване с идентификатор ***по КККР на [населено място], със застроена площ 41 кв.м., двете изградени в поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], с адрес на имота: [населено място], [улица]. Влязло в сила е и решението по първоначалния иск по чл. 109 ЗС, предявен от ищците против ответницата П. З. П., да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху сграда с идентификатор ***, със застроена площ 55 кв.м. и върху сграда е идентификатор ***, със застроена площ 41 кв.м., като им осигури достъп до входна врата с предоставяне на ключове и/или държане отключена на входна врата към поземлен имот с идентификатор ***. По делото е безспорно, че ищецът П. В. Н. и съпругата му П. И. Н. /сключили граждански брак на 06.06.1957 г./ са построили двете сгради, отразени сега с № 1 и № 3 в дворно място, собственост на неговата тъща П. И. И. – имот пл. №***, п.***в кв. ***по регулационния план на [населено място] през 1959 г. Признати са за собственици с нот. акт №15, т.1 от 04.02.1971г., който не се оспорва от ответницата. П. И. Н. е починала на 06.01.2016 г. и нейни наследници са ищците П. В. Н.-съпруг и З. П. Т. –дъщеря. Ищците не притежават идеална част от терена. Ответницата П. З. П. е купила с нот. акт №180, т. IV от 26.09.2014 год. на нотариус Ц. Л. 375/847 идеални части от дворно място, представляващо имот №***, парцел *** в кв.***по плана на [населено място], сега с идентификатор ***по КК, заедно с построената в имота едноетажна еднофамилна масивна жилищна сграда, заснета в КК с идентификатор ***, със застроена площ 54 кв.м. Въззивният съд е отхвърлил иска по чл. 124, ал.1 ГПК, да се признае за установено, че ищците притежават на основание наследство и давностно владение, упражнявано в същия период от 1959 год. до 2022 год. право на строеж за построяване на същите две сгради. Мотивирал се е с това, че на ищците не е учредено право на строеж по чл. 63, ал.1 ЗС. С изграждането на двете сгради, правото на строеж е трансформирано в право на собственост и сега то не съществува отделно от собствеността върху сградите. Ако сградата бъде разрушена, правото на строеж се възстановява и за собственика възниква възможност да изгради отново обекта в първоначалния обем. В тази част решението е съобразено със съдебната практика, /Решение № 645 от 8.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1051/2008 г., I г. о., Решение № 258 от 28.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1197/2025 г., II г. о., Решение № 16 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 442/2009 г., I г. о./, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, а наличието на така непротиворечива практика изключва и приложението на основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. По иска по чл. 64 ЗС за определяне необходимо прилежащ терен към двете сгради – суперфициарна собственост на ищците, въззивния съд е съобразява вида на сградите, заключението на съдебно техническата експертиза и разпоредбата на чл. 80, ал.5 от ЗУТ. Възприет е като законосъобразен вариант две по заключението на комплексната съдебно технико-икономическата експертиза. В този вариант е определена прилежаща площ по северното очертание на сградите, като е дадена възможност за обособяване на зона за достъп до тях. При това положение се изпълняват установените в закона изисквания, а и се отграничава зоната за достъп на собствениците на сгради с идентификатор №***и с идентификатор №***. Не е възприет вариант едно от заключението, защото той не обособява прилежаща площ, дава достъп на въззиваемите до цялото дворно място и предвид влошените отношения между страните би създавал допълнителни конфликти. При възприетия вариант 2 касаторите, като суперфициари могат да ползват двете сгради като най-малко се засягат правата на собственика на терена. Другият вариант първи е неприемлив и защото освен, че допуска общо ползване на дворното място от страните, по същество представлява разпределение на право на ползване и ограничава правата на ответницата – съсобственик на дворното място. В тази част решението на въззивната инстанция не е постановено в противоречие с Решение № 33 от 26.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6221/2014 г., II г. о., защото и в него е прието, че собственика на сграда – суперфициарна собственост има право на достъп до стените на собствената си сграда, но че може да се ползва от земята, само доколкото това е необходимо за използване на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго. Правото на собственика на постройката /респ. на обект в постройка, съществуващ при условията на суперфициарна собственост/, се ограничава само до правомощията, установени с чл. 64 ЗС - ползване на такава част от мястото, върху което е построена сградата, която му осигурява нормален достъп до сградата, включително до входа й и за поддържането й в нормално и годно за ползване състояние. В този смисъл е и приетото от въззивния съд. В решението на ВКС е посочено, че прилежащата площ може да се определи по методиката, към която препраща чл. 22, ал.7 ЗУТ. Тази норма обаче се прилага „при преструктуриране на квартали с комплексно застрояване“. Настоящият случай не е такъв, защото имота е дворищно регулационен парцел *** от кв. ***, а не парцел за комплексно застрояване. Неприложимо към настоящия казус е и цитираното от касатора Решение № 60132 от 20.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1125/2021 г., I г. о., в което са дадени указания за определяне на необходимо прилежащата земя по Наредба № 7/2003 г., но сградата е с множество апартаменти, изградена в жилищен комплекс, а ответниците са собственици на поземлен имот в него. За съществуващата сграда в имот с комплексно застрояване се прилага чл.22, ал.7 ЗУТ, но за дворищно регулационен парцел с индивидуално застрояване не е приложима тази норма. Затова са неотносими и първата група въпроси. Правилото на чл. 80, ал.5 ЗУТ се отнася за тротоари и въпреки това ширината на ивицата, определена за достъп до сградата на касаторите и за поддържане на сградата е съобразено. При извършване на ремонти в сградата-суперфициарна собственост е приложимо и правилото на чл. 51 ЗС, поради което са неотносими доводите, че ивицата с ширина един метър е недостатъчна за поддръжка и ремонт. Така поради неотносимостта на поставените въпроси към конкретната фактическа обстановка /вида сгради и имота, в който се намират/, по тях не се допуска касационно обжалване. Въззивното решение не е постановено в противоречие с цитираните решения от касаторите, поради което не е доказано основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, а неотносимостта на въпросите към казуса е основание да не се допуска касация и на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. По уважените насрещни искове по чл.109 ЗС е установено следното: Едноетажната масивна жилищна сграда с идентификатор №***е с каменни основи, ограждащи и преградни тухлени зидове, междуетажни подови констурции от дървен гредоред и едноскатен покрив с дървена конструкция и покритие от керемиди. В тази сграда има кухня, стая на първи етаж и две стаи на тавански етаж с общо застроена площ на сградата 55 кв.м. От огледа на вещото лице и показанията на свидетелите Ас.Т., Н.Т.,М.Б., З.. И., Г.В. се установява, че по отношение на каменните основи сградата е в добро състояние без деформации, но всички останали части имат пропадане, амортизиране и обрушване. Тухленият зид на таванския етаж е поддал, покривът и дървеният гредоред над таванския етаж са силно амортизирани, а гредореда е пропаднал, външната мазилка е подкожушена, обружена на места, вътрешната мазилка в тоалетната е подкожушена, обрушена, дървените дограми и врати са силно амортицирани, дървеното дюшеме е амортизирано, а таванът е пропаднал. Изводът от експерта е, че сградата не може да се използва по предназначение, опасна е и е вредна в санитарно хигиенно отношение, но може да се поправи и заздрави. Конструктивното състояние на сградата като цяло е лошо, покривът е в лошо състояние и се нуждае от основен ремонт, амортизираните дограми, врати, мазилки, тавани, подове могат да се ремонтират, както и частично деформираният тухлен зид на таванския етаж. Сградата с идентификатор №***- лятната кухня е едноетажна полумасивна с каменни основи, които са в добро състояние без пропадания и деформации. И тази сграда е в лошо състояние, неизползваема по предназначение, опасна и вредна в санитарно – хигиенно отношение, но има възможност да се поправи и заздрави. Има изградени ограждащи и преградни тухлени зидове и едноскатен покрив. Обособено е едно помещение, баня с тоалетна и втора тоалетна и е със застроена площ от 41 кв.м. Тухленият зид на щурца на прозореца е поддал, покривната плоча е обрушена, поради лошо отводняване на покрива, външната мазилка е подкожушена, обрушена, на места паднала, като последица от естествено износване на материала и влияние на атмосферни условия, вътрешната мазилка в тоалетната е обрушена, в участъка на отвор в покривната плоча .Дограмите на прозорците, дървените врати са силно амортизирани, настилката също е амортизирана. Таванът е пропаднал в севеизточната част на помещението От показанията на св. З.. И., които са конкретни и точни в тази част, на св. М.Б. и А. Т. се установява, че двете сгради се рушат и периодично от тях падат керемиди и мазилка. Таванът на лятната кухня е пропаднал и при посещение на имота свидетелите са виждали /св. Т./ паднали части от сградата, а М.Б. е била предупреждавана да се пази от падащи предмети. Падащите цигли и мазилка били почиствани от семейството на П.П., тъй като то ползва друга сграда в имота .През януари 2024 г. Н.Т., внук на П. Н., заедно със свои приятели пренаредил керемиди на покрива на процесната жилищна сграда и сменили 5-6 счупени керемиди /св. Н.Т. в съд. заседание 10.04.2024 г./ Огледът на сградите от в. лице по съдебно-техническата експертиза е извършен след януари 2024 г., тъй като заключението по експертизата е от 25.06.2024 г. и констатациите на експерта са за лошо състояние на сградите, поради което е прието, че действията на Н.Т. не са отстранили увреждането по покривната конструкция на сградата. Предвид установеното, че състоянието на сградите е лошо и че от тях падат керемиди, външна мазилка, а в някои участъци и тухли, съдът е приел, че сградите представляват източник на опасност за преминаващите през дворното място хора, включително и за собственицата на сграда с идентификатор ***, която се намира в дъното на парцела в западната част и се ползва от ищцата по насрещния иск П. П.. Поради това, че тя преминава покрай двете процесни сгради, за да стигне до своята сграда, съдът е уважил предявения от нея иск по ч. 109 ЗС, като е осъдил ответниците да преустановят неоснователните си действия, като извършат ремонти на двете си сгради, „с които да отстранят опасността от падане на елементи от покрива на фасадата на сградата чрез пренареждане на керемидите на покрива, замяната на дефектиралите елементи с нови и укрепване“. Неоснователно е позоваването на недопустимост на решението в тази част поради неяснота в диспозитива какъв ремонт да бъде извършен. Съдебната практика - решение № 170 от 8.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 65/2018 г., решение № 132 от 30.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 66/2009 г., II г. о., решение № 430 от 27.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 312/2010 г., II г. о., решение № 135 от 31.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 334/2014 г., I г. о., решение № 139 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 457/2009 г., I г. о. приема, че защитата по чл. 109 ЗС трябва да съответства на интензитета на нарушението, като съдът преценява дали това е така и дали чрез търсената защита ще се постигне преследваната цел - собствеността на ищеца да получи адекватна защита с оглед на конкретните установени по делото обстоятелства. Затова съдът не е напълно обвързан от формулирания петитум на иска по чл. 109 ЗС и може да осъди ответника да преустанови извършването или да извърши само онези действия, които са достатъчни за адекватна защита на собствеността на ищеца. Действително с уважаването на иска по чл. 109 ЗС съдът не може да възлага на ответника извършването на действия, които са неясни и неконкретни по съдържание, поради което са неизпълними, или такива действия, които са фактически или правно невъзможни. Постановената защита може да не съответства напълно на обема на търсената такава, а е достатъчно собствеността на ищеца да получи адекватна защита, която включва извършването на тези действия, които не ограничават необосновано нито правната сфера на нарушителя, нито правата на трети лица. / решение № 50056/10.07.2023 г. по гр. д. № 2598/2022 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 363/17.06.2024 г. по гр. д. № 1819/2023 г. на ВКС, І г. о., решение № 458 от 9.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2023 г., II г. о решение № 50110 от 20.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4712/2021 г., II г. о./ Въззивното решение не е недопустимо и постановено в противоречие с тази съдебна практика, тъй като е ясно какви повреди на сградата пречат на П. да преминава към сградата си, опасано е и какъв трябва да е резултата от ремонта – от сградата да няма опасност от падащи керемиди, мазилка и парчета от тухла. Съдът не е длъжен да посочва фактическите действия, чрез които ще се постигне този резултат. Възможно е тези действия да бъдат различни и извършени по различен начин, но да водят до постигане на целения резултат. Съществен за защита на правото на собственост на ищеца, каквато е целта на негаторния иск, е да се преустанови смущаването и преченето на упражняването на правото на собственост. Въззивният съд се е позовал на правилата на чл. 50 и чл. 53 ЗС, за да определи бездействието на касаторите като неоснователно, противоречащо на изискванията на закона. Задължение на собствениците на сгради да ги поддържат в изправно състояние, да отстраняват причинените увреждания по тях и да възстановяват увредените сгради е установено и нормативно в чл.195, ал.1 и ал.3 ЗУТ. Затова насрещният иск не може да се квалифицира като злоупотреба с право, особено като се съобрази, че решението е влязло в сила в частта, в която П. е осъдена да осигури на ищците достъп до имота и е установено, че такъв е осигурен. Касаторите не са разполагали с достъп до имота, в който се намират техните сгради няколко месеца, в който период не могат да се получат изброените увреждания, които са резултат от продължително бездействие. Затова първият въпрос не кореспондира на установеното по спора и затова не е определящ за крайния резултат по насрещния иск по чл. 109 ЗС. Така поради това, че предявяването на иска по чл. 109 ЗС не съставлява злоупотреба с право и защото състоянието на сградите е резултат от продължително неподдръжане, а достъпа на ищците е бил ограничен само няколко месеца и с влязлата в сила част от решението той е възстановен, по двата въпроса, формулирани към тази част от решението не се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно чл. 235, ал.3 ГПК, съдът е длъжен да съобрази и всички факти, настъпили в хода на процеса. Смяната на 5-6 керемиди от покрива не е довело до отстраняване на повредите от сградите, които създават опасност при преминаване край тях. Вещите лица са констатирали това. Съдът е обсъдил този факт, но е приел, че с това действие не е реализиран ремонт на сградите, с който да се отстрани смущаването правото на собственост на П.. Затова последният въпрос е неопределящ изхода от спора. Не е налице и основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. Очевидно неправилно е решението когато от мотивите към него се установява, че решаващият съд не е приложил или е приложил в обратен смисъл императивна правна норма, когато са нарушени съдопроизводствени правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина решаване на правния спор, при зачитане равенството на страните. Съдът не констатира такива нарушения. Спорът е решен според установените факти по делото в съответствие с процесуалния закон. Решението е подробно мотивирано, видно от изложеното по-горе, а изводите не са формирани при нарушение на основни логически правила. Затова не се допуска касационно обжалване и на основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1, т. 1, т.3 и ал.2 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване. На основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответницата по касация следва да се присъдят претендираните от нея деловодни разноски в доказаният с договора за правна помощ размер 2000 лв., за които е отразено, че са изплатени в брой, равняващи се на 1022,58 евро. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение