Решение № 2166 от 25.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6079/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане, подадено от В. В. М. за отмяна на влязлото в сила решение № 552 от 18.01.2024 г., постановено по адм. д. № 9126/2022 г. по описа на Върховен административен съд /ВАС/, трето отделение. Молителят навежда доводи за отмяна на цитираното решение на основание чл. 239, т. 4 от АПК – поради наличието на друго, противоречащо му влязло в сила решение между същите страни, на същото основание и при същия вид търсена защита. В искането се твърди, че решението на ВАС е неправилно и противоречи на друго, влязло в сила решение – решение № 11344 от 21.11.2023 г. по адм. д. № 4988/2023 г. на ВАС, трето отделение. Твърди се, че двете решения са постановени между същите страни и по същото искане, а именно - предявен иск за причинени имуществени и неимуществени вреди против Министерство на правосъдието от отменената като незаконосъобразна Заповед № ЧР-03-82/31.07.2019г. на министъра на правосъдието. Иска се отмяна на решение № 552 от 18.01.2024 г., постановено по адм. д. № 9126/2022 г. на ВАС, трето отделение, на основание чл. 239, т. 4 АПК. В открито съдебно заседание искането на В. В. М. се поддържа от пълномощника му адв. Иванова, която претендира и присъждане на съдебни разноски. Ответникът по искането за отмяна, Министерство на правосъдието, редовно призован, се представлява от юрк. Николова, която оспорва искането за отмяна и иска отхвърлянето му като неоснователно. Претендира разноски за настоящото производство. Върховният административен съд в настоящия петчленен състав на Първа колегия намира искането за отмяна на посочените в него основания за допустимо като подадено в срока по чл. 240, ал. 1, т. 4 от АПК и от страна, за която атакуваният съдебен акт е неблагоприятен /чл. 238, ал. 1 АПК/. За да се произнесе по основателността му, настоящият съдебен състав съобрази следните факти: С решение № 552 от 18.01.2024 г., постановено по адм. д. № 9126/2022 г. по описа на ВАС, трето отделение е отменено решение № 4281 от 24.06.2022 г. по адм. д. № 770/2022 г. по описа на Административен съд – София град и са отхвърлени предявените от В. В. М. срещу Министерство на правосъдието искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за заплащане на сума в размер на 8 325,38 лева, представляваща обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди от отменената като незаконосъобразна Заповед № ЧР-03-82/31.07.2019 г. на министъра на правосъдието, за периода от 31.07.2019 г. до 21.10.2019 г., ведно със сумата в размер на 1 779,15 лева, представляваща лихва върху главницата за периода от 01.09.2019 г. до 03.11.2021 г. и лихвата върху общата сума, считано от 03.11.2021 г. до окончателното й изплащане. С решение № 11344 от 21.11.2023 г., постановено по адм. д. № 4988/2023 г. по описа на ВАС, трето отделение, е отменено решение № 1877/23.03.2023 г. по адм. д. № 10891/2021 г. по описа на Административен съд – София град в частта му, с която предявеният от В. В. М. против Министерство на правосъдието иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен до размер от 2000 лв и, вместо него, ВАС е осъдил Министерство на правосъдието да заплати на ищеца сумата от 2000 лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,причинени му от отменен като незаконосъобразен административен акт – Заповед № ЧР -03-82/31.07.2019г. на министъра на правосъдието за периода от 31.07.2019г. – 21.09.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата. При така установените факти, настоящият петчленен състав на Първа колегия на Върховния административен съд приема следното от правна страна: За да е налице основанието за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК, е необходимо между същите страни за същото искане и на същото основание да е постановено друго, влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Противоречието следва да е между диспозитивите на влезлите в сила решения на еднакво компетентни правораздавателни органи и да е налице пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които те са постановени /виж мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. по тълкувателно дело № 4/2010 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд/. В случая са налице две решения, постановени от Върховния административен съд, с участието на едни и същи страни - В. В. М. и Министерство на правосъдието. Първоначално по искова молба на В. В. М., с която се е претендирало обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди против Министерство на правосъдието, е било образувано адм. дело № 10891/2021 г. по описа на Административен съд – София град. С Определение №37 от 05.01.2022г. производството по исковете за имуществени и неимуществени вреди са разделени, като по адм. дело № 10891/2021 г. по описа на Административен съд – София град е оставен за разглеждане искът за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, а по иска за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди е образувано адм. дело № 770/2022 г. по описа на Административен съд – София град. Макар решенията да са постановени между същите страни и на същото правно основание, те не са постановени по едно и също искане, т.е. не е налице идентичност в предмета на делата. Предметът на всяко едно дело се определя от правните твърдения на ищеца /основанието на иска/ и неговия петитум. Видно от представените решения, а такива са и твърденията на молителя, предмет на делата са били предявени от В. В. М. искове за обезщетения за различен вид вреди, а именно - имуществени вреди и неимуществени вреди от един отменен административен акт. И в двете производства безспорно е установено наличието на една от основните предпоставки от фактическия състав на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди – отменена по съдебен ред заповед № ЧР-03-82/31.07.2019 г. на министъра на правосъдието, но по едното от делата ищецът е доказал настъпването на твърдените неимуществени вреди, а по другото дело искът за присъждане на имуществени вреди е приет за неоснователен, тъй като В. В. М. не се е справил с доказателствената тежест и и това е обусловило различен изход на правните спорове- от една страна, а от друга страна – по отношение претенцията за имуществени вреди във вид на неплатено в резултат на заповед за временно отстраняване от длъжност възнаграждение е налице специалната разпоредба на чл.214, ал.6 от ЗМВР, съгласно която когато дисциплинарното производство по ал.1, т.1 и ал.2 бъде прекратено или когато на служителя не бъде наложено наказание „уволнение“, той се възстановява на заеманата длъжност и му се изплаща възнаграждението за времето на отстраняване. От доказателствата по делото е видно, че със Заповед № ЧР-03-113/18.10.2019г. на министъра на правосъдието на В. М. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, обжалвано от М.. Със решение № 2595/20.05.2020г. по адм.д. п№ 13115/2019г. по описа на АССГ жалбата срещу заповедта за уволнение е отхвърлена. Решението на АССГ е оставено в сила с Решение № 14324/18.11.2020г., постановено по адм.д. № 8114/2020г. Отмяната е процесуален способ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се дължи на изчерпателно изброените в чл. 239 от АПК основания. Нейната цел е преодоляване на неправилно формираната сила на присъдено нещо на съдебния акт в изрично регламентираните в закона случаи. В случая от страна на подателя на искането за отмяна В. В. М. не е доказано твърдяното основание по чл. 239 от АПК, поради което искането му следва да бъде отхвърлено. С оглед този изход на спора основателна е претенцията за разноски на ответника на основание чл. 249 вр. чл. 143, ал. 3 от АПК. В. В. М. следва да бъде осъден да заплати на Министерство на правосъдието съдебни разноски в размер на 102,26 / сто и две Евро и 26 евроцента/, съставляващи равностойността на 200 лв. юрисконсултско възнаграждение. С оглед гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия