Определение № 635 от 27.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 2961/2014 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано e по касационната жалба с вх. № 8006 от 15.VІІІ.2014 г. на Ц. Д. И. от [населено място], област Велико Т., подадена чрез нейния процесуален представител по пълномощие от АК-Велико Т. против въззивното решение № 218 на Великотърновския ОС от 11.VІІ.2014 г., постановено по гр. дело № 351/2014 г., с което тя е била осъдена – на основание чл.79, ал. 1 ЗЗД-във вр. чл. 8, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието и чл. 86, ал. 1, изр. 1-во ЗЗД – да заплати на софийското акционерно д-во със специална инвестиционна цел „А. Т.”, чрез обслужващото го [фирма]-София, сума в размер общо на 22 010.92 лв., от която 16 782.16 лв. представляваща дължима наемна цена за стопанската 2008/2009 г. по сключен помежду им договор за наем на земеделска земя с площ от 1 408.832 дка, а разликата от 5 228.76 лв. – мораторна лихва върху посочената главница за периода от 3.Х.2009 г. и до завеждането на делото /1.Х.2012 г. г./, както и ведно със законната лихва върху същата главница от последната дата и до окончателното й изплащане. Оплакванията на касаторката Цв. И. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Великотърновския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това тя претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, идентично по смисъл и съдържание с отмененото първоинстанционно решение, с което тези два осъдителни иска на търговеца са били отхвърлени /като неоснователни/, както и присъждане на всички направени по делото разноски. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Ц. Д. И. обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение Великотърновският ОС се е произнесъл по 3 материалноправни и 1 процесуалноправен въпрос, както следва: 1./ „Възможно ли е при действието на специален Закон за арендата в земеделието да бъде сключен договор за наем за ползване на земеделска земя?”; 2./ „Съществува ли за наемателя задължение да плаща уговорената с договора за наем наемна цена в случаите, когато е обективно възпрепятстван да ползва наетата вещ по нейното предназначение?”; 3./ „Кога и как наемателят следва да упражни някое от правомощията си по чл. 220, ал. 2 ЗЗД и по-специално това да иска намаление на наемната цена, ако обектът на наемния договор не му е предаден в надлежно състояние – съгласно уговореното предназначение, както и ако наемодателят не е изпълнил задължението си да осигури спокойното и Безпрепятствено ползване на обектите по договора за наем и/или наемателят е бил лишен изцяло или частично от ползването на обекта на договора поради права на трети лица?”; 4./ „Необходимо ли е съдът задължително да изследва въпроса за причините за неизпълнение на задълженията на наемателя по договор за наем и наличието на вина за това неизпълнение?” Поддържа се от касаторката, че първият въпрос бил решаван противоречиво от съдилищата, вкл. и в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на отделни състави от неговата гражданска и търговска колегии (Р. № 703/5.І.2011 г. на ІV-то г. о. по гр. дело № 1060/09 г., както и Р. № 145/19.ХІ.2010 г. на ІІ-ро т. о по т. д. № 889/09 г.), докато вторият, както и процесуалноправният / тук с пор. № 4/, били решени с атакуваното въззивно решение в противоречие с установената задължителна практика на ВКС, а третият се явявал от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация софийско акционерно д-во със специална инвестиционна цел „А. Т.” писмено е възразило - чрез обслужващото го [фирма]-София, както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Великотърновския ОС, настоящата касационна жалба на Ц. Д. И. от [населено място], област Велико Т., ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните: За да отмени първоинстанционното решение и да уважи двата обективно кумулативно съединени осъдителни иска на софийския търговец срещу настоящата касаторка с правно основание по чл. 79, ал. 1-във вр. чл. 8, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието и съответно – по чл. 86, ал. 1, изр. 1-во ЗЗД, Великотърновският ОС е приел, че процесният, сключен между страните по спора на 28.ІІ.2008 г., договор за наем е валидна правна сделка, съобразявайки в тази връзка постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 703/5.І.2011 г. на ІV-то г.о. на ВКС по гр. дело № 1060/09 г. Съответно надлежното предаване от страна на търговеца наемодател на обектите на този действителен договор за наем на наемателката Цв. Д. И., а именно ниви с обща площ от 1 408.832 дка, е било безспорно установено по делото въз основа на представеното двустранно подписано „Приложение-опис” за общо 189 отделни такива обекта в землищата на селата Балканци, Б., В., Водно, К., Любенци, Теменуга и Ново Градище от [община], а като извънсъдебно признание за този факт е било ценено от въззивния съд и подписаното между страните на 19 май 2009 г. допълнително споразумение, въз основа на които писмени доказателства е бил изграден ключовият за изхода на спора извод, че търговецът наемодател е изправна страна по сделката, на която поради това се дължи уговореното плащане на наемна цена за стопанската 2008/2009 г. При тези данни по делото се налага констатацията, че положителното произнасяне на Великотърновския ОС по първия релевиран в изложението към касационната жалба материалноправен въпрос е в пряко противоречие с по-рано постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 145/19.ХІ.2010 г. на ІІ-ро то. по т. д. № 889/09 г., с което е било прието, че „наличието на специална законова регламентация относно реда и начина на отдаване за възмездно ползване на земеделска земя изключва възможността за сключване на друг вид договор, освен аренден, регламентиран в Закона за арендата в земеделието”. Що се отнася до останалите два материалноправни въпроса, както и до процесуалноправният, които са били релевирани от касаторката Цв. Д. И., не се констатира те в действителност да са били предмет на произнасянето на Великотърновския ОС с атакуваното въззивно решение, а щом като им липсва главното качество - да са от значение за изхода по конкретното дело, те обективно не са годни да обосноват приложно поле на касационния контрол с оглед изцяло хипотетичния им характер, особено подчертан с предложената „конкретизация” на последния като: „ Възможно ли е в случай, че наемателят не се е възползвал от правото си да развали договора, същият в хода на пр-вото по иск на наемодателя за заплащане на уговорената наемна цена да прави възражения, че наемодателят е неизправна страна и да иска намаление на наемната цена, респ. на исковата претенция на наемодателя?” Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. С оглед изложеното в процесния случай касационният контрол следва да бъде допуснат в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК единствено по първия, формулиран в изложението на касаторката И. към жалбата й материалноправен въпрос, тъй като от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото би бил отговорът дали при действието на закона за аренда в земеделието е възможно сключване на друг вид договор за възмездно ползване на обектите по чл. 1, ал. 3 от този закон, в частност – договор за наем на същите, предвид наличието на създадена поради неточно тълкуване задължителна практика, обективирана в противоречиви решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение