Определение № 55 от 07.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 324/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място] срещу решение от 06.11.2010 г. по гр. д. № 12201/2009 г. на Софийски градски съд, ІV-в състав, с което е потвърдено постановеното от Софийски районен съд, 79 състав решение от 15.07.2009 г. по гр. д. № 16680/2008 г. С първоинстанционния акт са отхвърлени предявените от дружеството-касатор срещу [фирма],[населено място] обективно съединени искове: иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата 8 864 лв. – възнаграждение за извършени строително-ремонтни работи по договор от 15.11.2006 г. и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 886 лв. – мораторна лихва върху първата сума за периода до завеждане на исковата молба 05.02.2008 г. В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение, като се поддържа искане за допускане на касационното обжалване на същото на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът по касация – [фирма],[населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Касационната жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК /след изменението й с ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г./, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. – за търговски дела. Именно тази хипотеза е налице в настоящия случай. Касае се за обективно съединени искове за присъждане на възнаграждение по договор за изработка и за присъждане на обезщетение за забава върху същото, всеки от които е с цена под 10 000 лв., което налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение