Определение № 3063 от 09.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 678/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 1/05.01.2026г., подадена от „Глобал Лес Индъстри“ ЕООД, [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П. Д., срещу решение № 312/01.12.2025г. по в. гр. д. № 555/2025г. на Габровския окръжен съд, с което като е отменено първоинстанционното решение № 167/11.07.2025г. по гр.д. № 424/2024г. на Севлиевския районен съд, е уважен, в установителната му част, предявеният от С. В. Б. срещу касатора ревандикационен иск за собственост с правна квалификация по чл. 108 ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на движима вещ - сдвоен банцинг, марка „Удмайстер“, фабричен номер TVS E 15S 008/2008, като искът е отхвърлен в останалата му част, с която се иска осъждане на ответника да предаде фактическата власт върху посочената движима вещ на ищеца, както и е уважен предявеният евентуален иск с правна квалификация по чл. 57, ал. 2 ЗЗД и касаторът „Глобал Лес Индъстри“ ЕООД, [населено място] е осъден да заплати на ищеца С. В. Б. сумата от 25 000 лв., представляваща стойността на сдвоен банцинг, марка „Удмайстер“, фабричен номер TVS E 15S 008/2008. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на материалния закон, поради което се моли за отменяването му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат отхвърлени със законните последици. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по въпросите: 1.„Може ли придобита за 9600 лв. през 2018г. дъскорезна машина да струва през 2025г. 31 200 лв.; Това не противоречи ли на всякакви счетоводни изисквания“; 2.„Не съставлява ли това неоснователно обогатяване от страна на ищеца, който е платил 9600 лв., а сега следва да получи 25 000 лв.; Може ли съдът да уважи иска в такъв размер, след като ищецът е обеднял с размера на платената от него цена“; Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба С. В. Б., чрез процесуалния си представител адвокат Н. Н.-Г., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани лица, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните: Първоинстанционното производство е образувано по предявен ревандикационен иск по чл. 108 ЗС от С. Б. срещу „Глобал Лес Индъстри“ ЕООД, за признаване за установено, че ищецът е собственик на сдвоен банциг, марка „Удмайстер”, фабричен номер TVS Е 15S 008/2008, като бъде осъден ответника да предаде фактическата власт върху неправомерно владяната движима вещ - сдвоен банцинг, марка „Удмайстер”, фабричен номер TVS Е 15S 008/2008. В условията на евентуалност е предявен иск по чл. 57, ал. 2 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати сумата в размер на 25 000 лв., пазарна стойност на процесната машина, в случай, че се установи ответникът да я отчуждил, въпреки че е знаел, че машината не му принадлежи. Въззивният съд е установил, че с договор за покупко-продажба от 10.04.2018г., сключен между Ц. Т., като продавач, и С. Б., като купувач, ищецът е закупил машина - сдвоен банцинг, марка „Удмайстер“ за сумата от 9 600 лв. Констатирано е, че в текста на договора, с ръкописен текст е дописано „фабр. № TVS Е 15S 008/2008. Посочено е, че с уведомително писмо от 20.02.2024г., С. Б., е поискал от ответното дружество „Глобал Лес Индъстри“ ЕООД връщане на предоставената за временно ползване, собствена му машина-сдвоен банцинг, марка „Удмайстер“. Установено е, че с договор от 16.01.2019г. за продажба на търговско предприятие на ответното дружество е продадено търговското предприятие, с фирма „ИЗГРЕВ 90 С” ООД, на което ищецът е бил управител и съдружник, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Посочено е, че в Приложение №1 към договора, като дълготраен актив (част от предприятието) на ответното дружество са прехвърлени 10 машини банцинг. Посочено е, че по делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да установи дали процесната движима вещ се намира в помещенията на ответника и да даде заключение каква е пазарната й цена към 2019г. и към момента на предявяване на иска. Назначеното вещо лице е извършило оглед в помещенията на ответника като машина - сдвоен банциг, марка „Удмайстер”, фабричен номер TVS Е 15S 008/2008 не е намерена, поради което е подало молба, че няма как да оцени пазарната й стойност към посочените моменти. По делото е назначено друго вещо лице, което е извършило оценка на машината по средна пазарна цена на база свидетелските показания, доколкото не е успял да извърши оглед в помещенията на ответника. Констатирано е, че съгласно даденото заключение, кредитирано като обективно, пълно и ясно, към момента на предаването, машината е имала средна пазарна цена от 46 800 лв., а към момента на изготвяне на експертизата, средната й пазарна цена е възлизала на 31 200 лв. Взето е предвид, че с протоколно определение от 09.04.2025г., съдът е задължил „Глобъл Лес Индъстри“ да осигури достъп на вещото лице, като му е указал последиците по чл. 161 ГПК от възпрепятстване на вещото лице да извърши оглед. С допълнително заключение вещото лице е посочило, че съпругата на управителя на „Глобъл Лес Индустри“ не му е предоставила достъп, поради което отново не е извършен оглед в производствените помещения на ответника. От събраните гласни доказателства свидетелските показания на Ц. Т., е установено, че през 2018г. същият е продал на С. Б. сдвоен банцинг, марка „Удмайстер“. Свидетелят Т. е разтоварил машината и на камиона я натоварил на Б.. Свидетелят Ю. А., е заявил, че познава и двете страни по повод на работата си свързана с дърводобив и целулоза. Посочил, че през 2018г., А. и С. Б., заедно с шофьора на последния, са отишли в [населено място] за закупуването на сдвоен банцинг. Взели машината и я закарали във фабриката на А., находяща се в [населено място]. Там работили с нея около три месеца. След това, Б. го уведомил, че управителя на „Глобал Лес Индъстри“ ще дойде, за да види машината и евентуално да му я предостави за временно ползване. След като я видял и след като разговарял с Б., последният му казал, че управителя на „Глобал Лес Индъстри“ ще я вземе. Няколко дни след това, управителя на „Глобал Лес Индъстри“ дошъл, А. натоварил машината на камиона му, и взел машината. Посочил, че след време се наложило да отиде до фабриката на „Глобал Лес Индъстри“, където видял въпросната машина. Машината била сдвоен банцинг, марка „Удмайстер“. При така установеното от фактическа страна, въззивният съд е приел от правна страна, че уважаването на иска по чл. 108 ЗС предполага установяването от страна на ищеца на кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: собственост върху процесната вещ - сдвоен банциг, марка „Удмайстер”, фабричен номер TVS Е 15S 008/2008 на соченото в исковата молба основание, както и че вещта се владее или държи именно от ответника по иска. Посочено е, че в тежест на ответника е да докаже, че владението или държането върху вещта се основава на наличието на правно основание. Прието е, че при преценката на доказателствената сила на писмения документ, обективиращ покупко-продажбата на банцинга, в който е дописано с ръкописен текст фабричния номер на машината - TVS E 15S 008/2008, в съвкупност със събраните гласни доказателства по делото, следва сигурния извод за придобиването на собствеността от С. Б. върху процесната банцинг машина - от свидетелските показания на Ц. Т., продавач по сделката е установено, че е продал сдвоен банцинг през 2018г. на ищеца по делото като изрично е посочил, че подписът на договора е негов, но не е положил той ръкописния текст, който посочва фабричния номер на машината. Изложени са съображения, че става въпрос за сериен номер на машина и с оглед изминалия период от време от продажбата до предявяването на иска, житейски нормално същият да не си спомня какъв е бил посочения номер, но това не променя извода, че е продал на Б. сдвоен банцинг, марка „Удмайстер“, което според вещото лице е рядко срещано в дърводелската промишленост. Прието е, че в установителната си част искът по чл. 108 ЗС е основателен. За неоснователни са приети възраженията на ответното дружество, че такава машина не може да се придобие с частен договор, защото реалната й цена изисква при закупуването й от предприятието да се издаде съответната фактура. Посочено е, че изискванията на данъчното право не могат да дерогират правилата на гражданското право, в частност на характера на договора за продажба на движима вещ като неформален и консенсуален. Изложени са допълнителни съображения, че С. Б. е придобил собствеността върху машината не от името на търговско дружество, като негов управител, а в качеството си на физическо лице. Прието е, че собствеността по договора за продажба преминава върху купувача от момента на сключване на договора, предвид консенсуалния характер на сделката. За да настъпи прехвърлителния ефект на договора не е необходимо владението върху продадените вещи да бъде реално предадено на купувача. Съобразено е, че от събраните гласни доказателства е установено, че Б. е взел машината от [населено място], като същата е била монтирана в помещенията на свидетеля Ю. А. в [населено място]. Там работили около 3 месеца с нея, след което тогавашният управител на „Глобал Лес Индъстри“ я взел по договорка със С. Б. да я ползва временно. Посочено е, че свидетелят А. е пряк очевидец, че след вземането на машината от управителя на „Глобал Лес Индъстри“, същата се е намирала в помещенията на ответното дружество. Изложени са мотиви, че след поканата за връщане на вещта, обективирана в уведомително писмо от 20.02.2024г., е отпаднало основанието за държане на вещта и ответникът е упражнявал фактическата власт върху нея без правно основание, доколкото между страните е било налице правоотношение по заем за послужване, без уговорен срок, което е било прекратено с отправеното искане за връщане на вещта. Посочено е, че в договор за продажба на търговското предприятие на „Изгрев 90 С“ ООД, представлявано от С. Б., на „Глобал Лес Индъстри“ ЕООД, процесната машина не фигурира сред изброяването на движимите вещи в предприятието по Приложение 1 от него. Установено е, че моментът, в който „Глобал Лес Индъстри“ е придобило фактическата власт (държането) над процесната машина не съвпада с датата на договора за продажба на търговско предприятие. Изложено е, че от показанията на Ю. А. е установено, че Б. е дал машината на ответника за временно ползване, а не с намерение да я продаде или като част от имуществото, попадащо в търговското предприятие, което е продал на ответника по делото. Изложени са съображения, че Б. е закупил машината в личното си качество, т.е. като физическо лице, а не като управител на „Изглед 90 С“ ООД, с оглед на което за неоснователно е прието възражението на „Глобал Лес Индъстри“ ЕООД, че е придобило машината по договора за продажба на търговското предприятие. За неоснователно е прието и възражението за придобиването на процесната машина на основание давностно владение. Прието е, че владение върху вещта от „Глабал Лес Индъстри“ не е имало, доколкото е получило фактическата власт върху вещта на основание, което изключва владението, а именно заем за послужване. Прието е за установено, че ответникът не упражнява фактическата власт върху вещта към момента, доколкото първото назначено вещо лице изрично е посочило, че след оглед в производствените помещения на ответника, не е намерило посочения сдвоен банцинг и по делото липсват доказателства в обратен смисъл, поради което искането за предаване на владението й - т. е. в осъдителната си част, искът по чл. 108 ЗС, е отхвърлен. Прието е, че отхвърлянето на иска по чл. 108 ЗС в осъдителната му част води до сбъдване на процесуалното условие за разглеждане на предявения в условията на евентуалност иск за заплащане на сумата от 25 000 лв., представляваща равностойността на процесната движима вещ, която се претендира в случай, че същата не се намира в държане на ответника. Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 2 ЗЗД ако вещта погине след покана за връщането й или ако получателят я е отчуждил или изразходвал, след като е узнал, че я държи без основание, той дължи действителната й стойност, която се определя към момента на получаване на вещта. Прието е, че ответното дружество е упражнявало фактическата власт върху вещта след средата на 2018г. на основание заем за послужване като след поканата за връщане не е върнало същата, а договорните отношения между страните са прекратени, с което е отпаднало основанието, на което ответникът я е държал. Прието е, че по делото не е установено към момента на приключване на устните състезания спорната вещ да съществува и да е във фактическата власт на ответника, но е установява, че е била в негово държане, поради което в полза на ищеца е възникнало право да търси заплащане на паричния й еквивалент, на основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД. Взето е предвид, че съгласно приетата по делото съдебно-оценително експертиза, средната пазарна цена на машината към датата на предаването е 46 800 лв., а към датата на експертизата е 31 200 лв., но при спазване на диспозитивното начало в процеса, искът е уважен до предявения размер от 25 000 лв. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК (ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/09г., ОСГТК). Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. Отговорът на поставените от касатора въпроси изисква да бъде извършена преценка на значението и правните последици на конкретни, установени по делото факти, което е свързано с произнасяне по съществото на правния спор. Подобно произнасяне обаче ВКС дължи, само ако касационното обжалване бъде допуснато по реда на чл. 288 ГПК. Според изложените в мотивите към т. 1 на ТР № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС съображения, трайно възприети в практиката на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение (чл.281, т.3 ГПК). Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба (чл.290, ал.1 ГПК). Именно тези съображения обосновават извод, че по поставените от касатора въпроси касационно обжалване не може да бъде допуснато, дори същите да бъдат отнесени към начина, по който следва да бъде прилагана разпоредбата на чл. 57, ал. 2 ЗЗД, тъй като предвиденото в тази разпоредба, че се дължи действителната стойност на погиналата, отчуждена или изразходвана вещ, е ясно и не се нуждае от тълкуване в поддържания от касатора смисъл. Не може да бъде споделена и тезата на касатора, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване като очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, както и неприлагането от страна на въззивния съд на императивна правна норма. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, както и съдебен акт, който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. При прочита на обжалваното решение подобни пороци не се установяват, вкл. като бъдат взети предвид съображенията, свързани с приложението на чл. 57, ал. 2 ЗЗД при определянето на дължимото обезщетение. С оглед изхода на производството и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника направените от последния разноски в настоящото производство, а именно сумата общо от 500 евро за адвокатско възнаграждение. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение