Определение № 3082 от 16.06.2025 г. на ВКС по д. № 1105/2025 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на М. К., чрез адв. П. Б. срещу въззивното решение на Окръжен съд Благоевград по гр.д. №886/24 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от „Е. П.“ ЕАД, [населено място] срещу касатора първоначални искове, като е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца суми – главници и мораторни лихви върху тях, произтичащи от предоставяне на мрежови услуги за „достъп до електроразпределителната мрежа“ за електроснабден имот – „Х.К.“ в Ч., общ. П., с посочен клиентски номер, както следва: 2 878,42 лв. главница за периода 1.11.19 – 30.09.20 г., ведно със законната лихва и мораторна лихва от 709,34 лв. за периода 11.12.19 -7.11.22 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №964/25.11.22 г. на РС Петрич; 2 345,70 лв. главница за периода 1.10.20 г.-30.06.21 г., ведно със законната лихва от 23.11.22 г. и мораторна лихва от 388,78 лв. за периода 11.11.20 – 7.11.22 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №970/28.11.22 г. на РС Петрич; 4 246,57 главница за периода 1.07.21 – 30.09.22 г., ведно със законната лихва от 23.11.22 г. и мораторна лихва от 246,85 лв. за периода 24.08.21 г.-7.11.22 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №971/28.11.22 г. на РС Петрич. Отхвърлени са насрещните искове на първоначалния ответник срещу първоначалния ищец за сумата 11 700 лв./ частично предявена при пълен размер на иска от 24 000 лв./ – главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени за времето от 1.11.19 до 30.09.22 г., поради неизпълнение на задължението на „Е. П..“ ЕАД в качеството му на доставчик по цитираните договор и допълнително споразумение към него за доставка на електрическа енергия в посочения по-горе електроснабден имот, като договорното неизпълнение е свързано с неправомерно прекъсване на електрозахранването на обекта през 2017 г., ведно със законната лихва от 2.10.23 г. и мораторна лихва от 1 251,13 лв. за периода 30.09.22 г. – 3.09.23 г. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, но е недопустима/ за което е възразил и ответникът по жалба/ на осн. чл.280, ал.3, т.1 ГПК в частта, насочена срещу въззивното решение по първоначалните искове за главници и мораторни лихви, всеки с цена под 5 000 лв. Затова следва да остане без разглеждане в тази част. В останалата част касационната жалба е допустима, но за допускане на обжалването по насрещните искове касаторът не е поставил правен въпрос като общо основание, нито е обосновал допълнителните предпоставки на осн. по чл.280, ал.1 ГПК / ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК/. Тази част от въззивното решение не е обхваната и от оплакването на касатора за очевидна неправилност. Затова касационно обжалване на въззивното решение/ което касаторът е посочил, че обжалва изцяло/ в подлежащата на обжалване негова част не може да бъде допуснато. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.