Определение № 99 от 12.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2433/2019 г.

Производството е по чл.248, ал.1 ГПК. Подадена е молба от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, чрез адв.К. Й., за изменение и допълване на определение № 129/02.03.2020 г. по т.д. № 2433/2019 г. на ВКС, I т.о. в частта за разноските. В молбата се излага, че в отговора на касационната жалба страната е направила искане за присъждане на съдебни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС и направени разходи за подаване на отговор на касационните жалби и списък на разноските по чл.80 ГПК. Представени са и писмени доказателства за извършване на разноските. Иска се изменение и допълване на определението на ВКС по чл.288 ГПК с присъждане на сторените разноски за касационната инстанция. Ответниците по молбата „Финикал“ ЕООД и Г. Н. К., чрез пълномощника им адв.И. Д., изразяват становище за неоснователност на молбата, като правят възражение за прекомерност на исканото адвокатско възнаграждение. Считат, че на молителя следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., по арг. на чл.7, ал.3 от НМРАВ. Считат още, че в тяхна тежест не следва да се възлага заплащането на ДДС, начислено върху адвокатското възнаграждение. Ако се приеме, че за молителя съществува право да претендира заплащането на ДДС, то би се стигнало до неоснователно обогатяване в размер на платения ДДС, тъй като веднъж би получил сумата от насрещната страна, а втори път – чрез използване на механизма на данъчния кредит. ВКС намира, че молбата по чл.248, ал.1 ГПК е допустима. Касае се до молба за допълване, а не до молба за изменение на определение по чл.288 ГПК в частта за разноските, поради липса на произнасяне по този въпрос в акта, с който приключва делото пред касационната инстанция. Производството по т.д. № 2433/2019 г. на ВКС, I т.о. е било образувано по касационни жалби на Г. Н. К. и „Финикал“ ЕООД. Ответникът по касацията „ЕВН България Електроснабдяване“ АД, чрез адв.К. Г. и адв.К. Й., е подал писмен отговор, с който е оспорил основателността на касационните жалби и наличието на предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поискал е присъждане на разноски за касационната инстанция в размер на 15 600 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, и 6,80 лв., разходи за подаване на отговор на касационните жалби и списък на разноските по чл.80 ГПК. Състав на Първо търговско отделение на ВКС е постановил определение № 129/02.03.2020 г. по т.д. № 2433/2019 г., с което не е допуснал до касационно обжалване въззивно решение № 191/12.06.2019 г. по в.т.д. № 234/2019 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е било потвърдено решение № 70/11.02.2019г. на ПОС по т.д. № 479/2015г. за отхвърляне на молбата на „Финикал“ЕООД с правно осн.чл.625 ТЗ и на присъединения кредитор Г. Н. К. за откриване на производство по несъстоятелност на „ЕВН България Електроснабдяване“ АД. В определението по чл.288 ГПК решаващият състав на ВКС не се е произнесъл по обективираното в писмения отговор на „ЕВН България Електроснабдяване“ АД искане за присъждане на сторените разноски за касационната инстанция. Предвид горното, ВКС прави следните правни изводи: С оглед изхода на спора по т.д. № 2433/2019 г. на ВКС, I т.о. в полза на ответника „ЕВН България Електроснабдяване“ АД се дължат сторените от него разноски за защитата му срещу касационните жалби, ако извършването на същите е доказано. С отговора на касационните жалби, подаден в едномесечен срок от връчването им, са били представени договор за правна защита и съдействие от 12.09.2019 г., в който е посочен размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство по касационните жалби на „Финикал“ЕООД и на Г. Н. К. за касационната инстанция от 13 000 лв. без ДДС; сметка за адвокатски хонорари и разноски № 7025/12.09.2019 г. и отчет на адвокатското дружество за периода 15.08.2019 г. – 12.09.2019 г., в които е посочен размер на адвокатското възнаграждение за защита в касационната инстанция в производство по несъстоятелност от 13 000 лв. без ДДС и 15 600 лв. с ДДС; фактура № [ЕГН]/16.09.2019 г. за сумата от 15 600 лв. с ДДС, както и извлечение от банковата сметка на адвокатското дружество от 26.09.2019 г., видно от което сумата от 15 600 лв. е заплатена по банков път от „ЕВН България Електроснабдяване“ АД в 14 – дневния срок за плащане, установен в договора и в сметката за адвокатски хонорари и разноски. Следователно са налице доказателства за реално извършване на съдебни разноски в размер на 15 600 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Същевременно видно от пълномощното /л.150 от делото на ВКС/, процесуалното представителство не е ограничено само до подаване на отговор на касационните жалби, а е за цялостна защита пред касационната инстанция по делото. Основателно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В случая, минималният размер на адвокатското възнаграждение се определя не по реда на чл.7, ал.3 вр. ал.2, т.6 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а по чл.7, ал.1, т.4 от Наредбата. Трайна и непротиворечива е създадената практика на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 70/ 25.08.2014 год. по т. д. № 3560/2013г. и в Определение № 529/17.07.2014г. по ч.т.д. № 1040/2014г. на ВКС, I т.о., Определение № 757/ 14.11.2013 г. по ч.т.д. № 3874/2013 г. на ВКС, II т.о. и Определение № 202/25.03.2013 г. по ч.т.д. № 934/2012г. на ВКС, II т.о., че п роизводството по несъстоятелност е многофазно, като всяка фаза от него завършва с краен съдебен акт. Във фазата на разглеждане на молбата по чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност вземанията на кредитора, съответно присъединения кредитор, не се установяват със сила на пресъдено нещо с решенията по чл.630 ТЗ и по чл.632, ал.1 ТЗ, тъй като не са предмет на спора, който обхваща наличието или липсата на състоянието на неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост. С оглед така очертания предмет, при определяне на минималното адвокатско възнаграждение за осъществено представителство във фазата на разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, приложение намира разпоредбата на чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, относима за неоценяемите искове. Правилото на чл.7, ал.3 от същата Наредба за определяне на минимума на адвокатското възнаграждение на база на стойността на предявените вземания за защита по дела за несъстоятелност е приложимо в хипотеза на осъществена правна защита в етапа на предявяване и приемане на вземанията, но не и в предхождащата го фаза на разглеждане на молбата за откриване на производството по несъстоятелност. Стадият на предявяване и приемане на вземанията в делото за несъстоятелност е предпоставен от откриване на производството по несъстоятелност, поради което, когато делото е все още във фазата на разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност база за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение не може да бъде стойността на предявените вземания. Съобразно приложимата към процесния случай редакция на чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ДВ бр.28/2014г./ минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 300лв. Неоснователно е възражението, че не следва да се присъжда начисленото ДДС върху заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение. Когато предоставената от адвоката услуга попада под приложното поле на ЗДДС и цената с включено ДДС е заплатена от страната, направените разноски обхващат пълния размер на възнаграждението с включен ДДС. Отношенията на страната с трети страни, вкл. с държавния бюджет, са ирелевантни, съгласно чл.78 ГПК, за отговорността за разноските. Ето защо, дали страната – ползвател на облагаема по ЗДДС услуга има право на възстановяване на данъчен кредит, не е от значение при преценката за ангажиране на отговорността за разноските на насрещната страна (в този смисъл определение № 109/18.02.2016 г. по ч.т.д. № 1983/2015 г. на ВКС, I т.о.). Тъй като Г. Н. К. и „Финикал“ ЕООД са направили изрично възражение за прекомерност на поисканата за адвокатско възнаграждение с молбата по чл.248 ГПК сума над 800лв., съставът на ВКС счита, че така посоченият размер се явява над определения нормативен минимум /при съобразяване на начисленото ДДС/, но в съответствие с фактическата и правна сложност на спора пред настоящата инстанция и с оглед обвързаността на произнасянето от въведените от страните искания и възражения, следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800лв., както и допълнително извършените разноски от 6,80лв. С оглед на изложеното, молбата по чл.248, ал.1 ГПК е частично основателна. Водим от което, състав на Първо търговско отделение на ВКС