Определение № 359 от 28.09.2020 г. на ВКС по т. д. № 1674/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. И. Еждик, чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 98 от 13.03.2020 г. по в.ч.гр.д. № 108/2020 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № 10276 от 03.12.2019 г. на Окръжен съд – Пловдив за връщане на депозирана от И. Еждик касационна жалба срещу решение № 1256 от 05.11.2019 г. по в.гр.д. № 1505/2019 г. Частният касатор твърди, че от значение за допустимостта на касационна жалба е разрешението, което ОСГТК на ВКС ще даде по висящото тълк.дело № 3/2019 г. Формулирано е изрично искане за спиране на частното производство до приемане на тълкувателно решение по посоченото дело. Искането за допускане на касационно обжалване е в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по въпроса: 1. Гражданско или търговско дело е дело с предмет правоотношения, възникнали по договор за банков кредит, сключен между физическо лице и търговец във връзка с упражняваното от него занятие и какъв е прагът за достъп до касационно обжалване на въззивното решение по делото. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема, че са налице предпоставките по чл.292 ГПК за спиране на настоящото производство. Преценката за процесуална допустимост на частната касационна жалба е обвързана от отговора на поставен за тълкуване въпрос по висящото ТД № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС. Що се отнася до формулирания в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос, той попада в обхвата на ТД № 3/2019 г., във връзка с което е и заявеното от частния касатор искане за спиране на настоящото частно производство, на основание чл.292 ГПК. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение