Определение № 3416 от 30.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2330/2025 г.

Производство по чл.278, вр.чл.274, ал.3 ГПК. Образувано по частна касационна жалба вх.№ 50366/20.02.2025 г. на Г. В. К., уточнена с жалба вх.№ 15970/13.06.2025 г. от адвокат Р. Р. от САК /назначен по реда на ЗПП/ срещу определение № 238/30.01.2025 г. по в.ч.гр.д.№ 3366/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което се потвърждава разпореждане № 28407/24.11.2024 г. по гр.д.№ 5893/2024 г. на Софийски градски съд, отхвърля се искането на ищеца за продължаване на срока за изпълнение на указанията на съда за отстраняване на нередовностите в подадената искова молба и е постановено връщането й на ищеца, на основание чл.129, ал.3 ГПК. Частната касационна жалба съдържа доводи, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, а в изложение към жалбата се твърди, че е налице противоречие с практиката на ВКС и СЕС по въпроси, които се свеждат до задълженията на съда да осигури на страните право на защита и достъп до съд, вкл. при осъществяване на процедурата по чл.129 ГПК, по отношение на лице задържано под стража, което не владее езика и няма свободен достъп до книжата по делото. В приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК се поставят въпроси за предпоставките за уважаване на молбата за продължаване на срока по чл.63, ал.1 ГПК и налице ли е извинителна причина за неизпълнение на указанията, ако лицето е в затвора. Отделно се поддържа и основание за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното определение. Настоящият състав на Върховния касационен съд, намира че частната касационна жалба е подадена в срок от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт поради което е редовна и допустима. За да постанови определението, апелативният съд приема, че исковата молба е била нередовна, поради което правилно е оставена без движение, а дадените ясни и точни указания до ищеца да отстраните нередовностите, не са били изпълнени в срок. Според мотивите на съда, подадената молба за продължаване на срока, без да посочи уважителни причини, дава основание на първоинстанционния съд да отхвърли искането на ищеца за продължаване на срока, като върне исковата молба с разпореждане от 24.11.2024 г. В допълнение се посочва очевидна недопустимост на исковата претенция, тъй като произнасянето по молба за освобождаване от държавна такса не формира сила на пресъдено нещо, а ищецът може да сезира съда повторно със същото искане. Даденото от въззивния съд разрешение на въпросите противоречи на цитираната в изложението на касатора съдебна практика на ВКС и Съда на ЕС, което обуславя допускане на касационното обжалване по процесуалноправния въпрос за дължимото от съда съдействие да осигури реализиране на правото на защита, при осъществяване на процедурата по чл.129 ГПК по отношение на лице, което е задържано под стража, не владее езика и няма свободен достъп до материалите по делото. Отговор на повдигнатия правен въпрос се дава в съдебната практика на ВКС, че редовността на исковата молба е положителна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск, за която съдът следи служебно и без наличието на която образуваното исково производство не може да се развие, с оглед последиците, които законът свързва при неотстраняване на допуснатите в нея нередовности (чл.129, ал.3 и 4 ГПК). В същия смисъл са определение № 5676 от 21.11.2013 г. по ч.гр.д.№ 5939/2013 г., I г.о. и определение № 52/10.02.2016 г. по ч.гр.д.№ 492/2016 г., ІІІ г.о., в които се приема, че съдът проверява служебно редовността на исковата молба и когато нейното съдържание не отговаря на изискванията на закона, исковата молба се оставя без движение с указания до страната да отстрани допуснатите нередовности, като при неизпълнение в дадения срок, исковата молба заедно с приложенията се връща на ищеца, а производството се прекратява. Съдът не само следи за спазването на този срок, но е длъжен да осигури възможност на ищеца до изтичането му да извърши необходимите процесуални действия за изпълнение на дадените указания. Принципът на ефективна съдебна защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който произтича от общите конституционни традиции на държавите членки, провъзгласен в чл.6 и чл.13 ЕКПЧ и потвърден в чл.47 от Хартата на основните права на Европейския съюз /ХОПЕС/ Процесуалните правила относно съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които страните в процеса черпят от правото на Съюза, не трябва да правят практически невъзможно или изключително трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективност) – пар.48 и пар.61, решение дело C-317/08 „Alassini“. Държавите членки са длъжни в съответствие с чл.51, пар.1 ХОПЕС да осигурят спазването на изискванията, произтичащи както от правото на ефективни правни средства за защита и правото на всяко лице делото му да бъде гледано справедливо /чл.47 ХОПЕС/, така и от правото на защита /чл.48 ХОПЕС/ - пар. 40, решение дело C-660/21 „K.B. и F.S.“. В конкретния случай обаче са дадени указания на ищеца, който вече е заявил в исковата молба, че не може да възприеме и иска „правна държавна помощ“ поради това, че не владее съдебния език, В тази връзка се приема в практиката на ВКС, че съдът следва да се произнесе по редовността на исковата молба след произнасяне по направеното искане за правна помощ, с оглед на особената значимост на правото на защита /чл.2 и чл.4 ГПК/. Липсата на произнасяне по това искане е съществено процесуално нарушение, което обуславя неправилност на определението за прекратяване на делото. Съдът е длъжен дори и ако искането за правна помощ не бъде уважено, да даде нов срок за отстраняване нередовностите на исковата молба, тъй като по аналогия приложими разпоредбите на чл.259, ал.2 и 3 ГПК /в същия смисъл определение № 19/12.01.2018 г. по ч.гр.д. № 5058/2017 г. на ВКС, IV г.о./ От данните по делото е видно, че допуснатите процесуални нарушения във връзка с редовността на исковата молба, не са били отстранени и от въззивната инстанция, което налага обжалваното определение на Софийския апелативен съд да се отмени, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, като се осигури възможност на назначения на страната процесуален представител по ЗПП да изпълни дадените в разпореждането от 05.08.2024 г. указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение