Определение № 50682 от 08.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 1905/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Кирстин“ ЕООД /н/ срещу решение №10127 от 04.02.2021 г. по в.гр.д.№1754/2019 г. на САС. С решението в обжалваната част е потвърдено решение №120 от 07.01.2019 г. по гр.д.№12443/2017 г. на СГС, в частта, с която са отхвърлени предявените от „Кирстин“ ЕООД /н/ срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ АД искове: за заплащане на сумата от 656 750 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди от действията на И. Ч. по изп.д.№20127830400422, чиято професионална отговорност е застрахована със застрахователна полица №212512220000002/22-02-2012 г. и за заплащане на сумата от 200 324.71 лв. мораторна лихва върху главницата за периода 27.09.2014 г. – 26.09.2017 г. В касационната жалба са наведени доводи, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Посочва се, че след като правилно и последователно е аргументирано наличието на всички елементи от фактическия състав, от който произтича деликтната отговорност на ЧСИ и при установено категорично манифестиране на това му качество спрямо участниците в изпълнителното производство и спрямо третите лица, съставът на САС, в нарушение на чл.25 от ЗЧСИ и Наредба №2/06.02.2006 г., на процесуалните правила и на правилата на формалната логика е освободил от отговорност застрахователното дружество с бланкетни и неаргументирани мотиви – че увреждащите действия не попадали в професионалната дейност на ЧСИ. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се твърди, че решението е очевидно неправилно, като общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Обхванати ли са от покритието на задължителна застраховка на професионалната отговорност на ЧСИ вреди, които увреденото лице е претърпяло вследствие на реализирано от ЧСИ процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, изразяващо се в извършване от ЧСИ на действия извън рамките на правомощията, предоставени му от закона. 2. Реализирането на правомощия на ЧСИ, без да е налице формално основание за тяхното осъществяване, но при изрично манифестиране спрямо участниците в производството и третите лица на качеството на ЧСИ на дееца, представляват ли действия, осъществени в рамките на професионалната дейност на ЧСИ, съответно вредите, произтекли от тях, обхванати ли са от покритието на задължителната застраховка на професионалната отговорност на ЧСИ. 3. Упражняването на публичноправни правомощия на ЧСИ, извършени при виновно неизпълнение на негови задължения, изразяващо се в реализиране на правомощия извън хипотезите на предоставените му от закона компетенции, но при изрично манифестиране спрямо участниците в производството и третите лица на качеството на ЧСИ на дееца, представляват ли действия, осъществени в рамките на професионалната дейност на ЧСИ, съответно вредите, произтекли от тях, обхванати ли са от покритието на задължителната застраховка на професионалната отговорност на ЧСИ. 4. Обхваната ли е от покритието на задължителна застраховка на професионалната отговорност на ЧСИ, деликтната отговорност на ЧСИ, възникнала спрямо трето лице, което е претърпяло вреди вследствие на реализирано от ЧСИ процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, предприето въз основа на нищожен договор за поръчка, сключен между ЧСИ и лицето, сочено като взискател. 5. Обхваната ли е от покритието на задължителна застраховка на професионалната отговорност на ЧСИ, деликтната отговорност на ЧСИ, възникнала спрямо трето лице, което е претърпяло вреди вследствие на реализирано от ЧСИ процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, ако между ЧСИ и лицето, сочено като взискател, е сключен договор за поръчка. 6. Представляват ли извършените от ЧСИ действия по съставяне, подписване и изпращане на запорно съобщение с реквизити по ГПК, действия извън процесуалната компетентност на ЧСИ, ако са осъществени при условия, в които не е имал право да упражнява правомощията си на публичноправна принуда по ГПК. 7. Носи ли отговорност застрахователят по рискове от сферата на професионалната отговорност, когато деянието на застрахования е незаконосъобразно. И. Т. Ч. – ответник по предявения срещу него евентуален иск по чл.74 от ЗЧСИ и трето лице помагач на страната на предпочитания ответник обжалва решение №10127 от 04.02.2021 г. по в.гр.д.№1754/2019 г. на САС изцяло - както в частта му, с която след частична отмяна на решение №120 от 07.01.2019 г. по гр.д.№12443/2017 г. на СГС, е осъден на основание чл.74 от ЗЧСИ да заплати на „Кирстин“ ЕООД /н/ сумата от 656 750 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди от действията му по изп.д.№20127830400422, а на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 200 324.71 лв. мораторна лихва върху главницата за периода 27.09.2014 г. – 26.09.2017 г., така и в частта му, с която е потвърдено решение №120 от 07.01.2019 г. по гр.д.№12443/2017 г. на СГС, в частта, с която са отхвърлени предявените от „Кирстин“ ЕООД /н/ срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ АД. Поддържа, че решението е недопустимо, тъй като исковете са предявени от синдика на „Кирстин“ ЕООД /н/ в негово лично качество, а не като представител на дружеството, а и спрямо ЧСИ липсва пасивна процесуална легитимация. Евентуално сочи, че решението е очевидно неправилно, тъй като въззивният съд неправилно е тълкувал разпоредбите на чл.18, ал.4 от ЗЧСИ, чл.35 и чл.38 от ЗОЗ и не е взел предвид, че специалните разпоредби на ЗЧСИ не ограничават дейността на ЧСИ, а предвиждат възможност за възлагане при всяко заложено имущество, което може да бъде предмет на договор за особен залог, респективно е имал право да действа като депозитар. Навежда доводи, че не е бил длъжен да проверява качеството на лицето, представило документи /още повече, че въззивният съд неправилно е приел, че договорът за поръчка е нищожен, тъй като всъщност е сключен от мним представител/, въз основа на които следва да се образува изпълнителен процес, нито е могъл да се основава на индиции за мнимо представителство на дружеството длъжник, при надлежно вписан в ТР органен представител на това дружество, а и не отговаря за материалната незаконосъобразност на изпълнението при наличието на редовни от външна страна документи. Излага съображения, че изпращането на запорно съобщение до банка във форма, характерна за принудително изпълнение, не може да представлява закононарушение, тъй като от значение е същността на акта, а не формата му. При условията на евентуалност сочи, че следва да бъде уважен предявения срещу предпочитания ответник иск, а не срещу ЧСИ. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК твърди, че решението е вероятно недопустимо, евентуално очевидно неправилно, като общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1.Легитимиран ли е синдикът да предявява искове за вреди, причинени на несъстоятелния търговец от свое им, като процесуален субституент и допустимо ли е с уточнение на исковата молба в открито съдебно заседание да се изменя активната процесуална легитимация и ако е допустимо, то това представлява ли изменение на иска чрез замяна на страна – нов ищец. 2. Може ли ЧСИ да действа в качество на депозитар по чл.38 от ЗОЗ по възлагане на пристъпилия към изпълнение заложен кредитор. 3. Може ли ЧСИ да изпълнява по възлагане по реда на чл.18, ал.4 от ЗОЗ, когато изпълнението е насочено върху заложени вземания. 4. Може ли трето лице да се позовава на обстоятелството, че договор, сключен между други страни, не е подписан то лице с представителна власт за едната страна и има ли ЧСИ задължение да проверява истинността на молби за образуване на изпълнително производство, респ. писмено възлагане на изпълнение по реда на чл.18, ал.4 от ЗЧСИ. 5. При възлагане на изпълнение по реда на чл.18, ал.4 от ЗЧСИ, ЧСИ има ли задължение да проверява какви обстоятелства са вписани по партидата на залогодателя, ако те не засягат представителната власт на органа, овластен да представлява дружеството залогодател и какъв е обхвата на дължимата грижа в този случай. 6. При възлагане по чл.18, ал.4 от ЗЧСИ на изпълнение по ЗОЗ, ЧСИ овластен ли е да събере заложеното вземане, респ. да получи плащане от третото задължено лице и в случай, че се счита овластен, то от значение ли е за отговорността му начинът, по който е наименувал съобщението до третото задължено по вземането лице. 7. Представлява ли вреда за залогодателя събирането на заложеното вземане, когато залогодателят не е оспорил съществуването на вземането и/или заложното право и съгласието, изразено то представител на залогодателя, с извършената от ЧСИ процедура по изпълнение по реда на ЗОЗ, изключва ли противоправността или вредата като предпоставки на деликтната отговорност на съдебния изпълнител. 8. Застраховката професионална отговорност на ЧСИ като разновидност на застраховката гражданска отговорност, обхваща ли дейността на съдебния изпълнител по възлагане по реда на чл.18, ал.4 от ЗЧСИ и тази дейност представлява ли част от професионалната дейност на ЧСИ. Спрямо първи, четвърти и пети въпроси поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, като спрямо пети въпрос евентуално сочи наличие и на селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поддържано и по отношение на останалите въпроси /втори, трети, шести, седми и осми/. „Кирстин“ ЕООД /н/ навежда доводи за недопустимост на касационната жалба на И. Т. Ч., предвид неотстраняване в срок на нередовностите й, евентуално за липса на основание за допускане на касационно обжалване и за неоснователността й. „ДЗИ-Общо застраховане“ АД излага съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване по жалбата на „Кирстин“ ЕООД /н/ и по жалбата на И. Т. Ч., в частта, с която се обжалва решението на САС, потвърждаващо решението на СГС, с което са отхвърлени исковете срещу застрахователя, евентуално за неоснователността й. „Полипро“ ООД - трето лице помагач на страната на ответника „ДЗИ-Общо Застраховане“ АД, не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационните жалби са допустими - подадени са от надлежни страни, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, като следва да се посочи, че неспазването на определения от съда срок за отстраняване на нередовности на касационната жалба не е основание за връщането й, след като констатираните нередовности са отстранени преди постановяване на разпореждане за връщане на жалбата и в този смисъл доводите на „Кирстин“ ЕООД /н/ по отношение недопустимостта на касационната жалба на ЧСИ не могат да бъдат споделени. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният иск срещу застрахователното дружество, предпочитан ответник /застраховало професионалната отговорност на ответника ЧСИ И. Ч./, е с правно основание чл.226, вр. чл.156, ал.1 от КЗ и чл.45 от ЗЗД, а предявеният иск срещу евентуалния ответник И. Ч. е с правно основание чл.74 от ЗЧСИ, вр. чл.45 от ЗЗД. Счел е, че спорни са въпросите налице ли е противоправно поведение на евентуалния ответник - физическо лице, в резултат на което да са произтекли вреди в претендирания в исковата молба размер и отговаря ли застрахователното дружество-главен ответник за тези вреди. Установил е, че по молба с посочен автор управителят на „Полипро“ ООД Н. Н. от 28.09.2012 г. до ЧСИ И. Ч., е образувано изп.д.№422/2012 г., като към молбата има договор за поръчка с подписи за доверител с посочен същият автор и за довереник И. Ч. и заявление за вписване на пристъпване към изпълнение от 25.09.2012 г. Приел е, че в деня на образуване на изпълнителното дело е изпратено запорно съобщение до „ОББ“ АД за 823 112 лв., с което й е наредено на основание чл.508, ал.3 от ГПК да внесе дължимите суми по сметка на ЧСИ и в платежното да посочи номера на изпълнителното дело, като на 02.10.2012 г. банката е превела на ЧСИ сумата от 656 750 лв., а на 03.10.2012 г. до ЦРОЗ е изпратено искане извлечение за вписани обстоятелства, съобщение до „Полипро“ ООД за липсата или наличие на публични задължения и съобщение до „Кирстин“ ЕООД за наложения запор и постъпилата сума. Установил е също така, че на 04.10.2012 г. е постъпил отговор от ЦРОЗ с опис на заложеното имущество – вземания, представляващи всички постъпления по банковите сметки на „Кирстин“ ЕООД, като на 05.10.2012 г. ЧСИ е изготвил протокол и е превел сумата от 525 400 лв. на „Полипро“ ЕООД и на себе си – 19 872 лв. с посочено основание в платежното нареждане „възнаграждение по чл.18 за разпределение на постъпили суми по ЗОЗ“, а за периода 08.10.2012 г. - 07.11.2012 г., ЧСИ е подписал 23 разходни касови ордери за сумата от 5000 лева всеки в полза на „Полипро“ ООД. Приел е, че на 12.10.2012 г. е получен отговор от ОББ АД по чл.508 от ГПК на запорното съобщение. От вписванията в Търговския регистър по партидата на „Кирстин“ ЕООД е установил, че: 1. На 27.09.2012 г. е наложен запор на дружествени дялове като обезпечение на бъдещия иск по т.д.№127/2012 г. на ОС Търговище, който Кирстин Пехливанис, гражданин на ФР Германия предявява за установяване несъществуването на вписани в търговския регистър по партидата на „Кирстин“ ЕООД обстоятелства – прехвърлянето на 100% от дружествените дялове на стойност 5000 лв., съставляващи капитала на „Кирстин“ ЕООД от Кирстин Пехливанис на Кадри А. З., вписване освобождаването на Кирстни Пехливанис като съдружник и заличаването й като управител и вписването на Кадри А. З. като едноличен собственик и управител на дружеството, на основание чл.537, ал.2 вр. чл.604 от ГПК вр. чл.26, ал.2 от ЗЗД, съединен с иск по чл.26, ал.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на търговско предприятие от 25.07.2012 г. с нотариална заверка на подписите. 2. С решение от 08.07.2013 г. по т.д.№129/2012 г. по описа на ОС Търговище /обявено в търговския регистър на 21.04.2015 г./ е обявен за нищожен договор за прехвърляне на търговско предприятие, сключен на 25.07.2012 г. с нотариална заверка на подписите, по силата на който Кадри А. З. в качеството му на пълномощник на Кирстин Пехливанис е продал лично на себе си дружествените й дялове в „Кирстин“ ЕООД, представляващи 100% от капитала на дружеството, поради липса на представителна власт и съгласие, на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД, вр. чл.26, ал.2 от ЗЗД и е признато за установено, по отношение на Кирстин Пехливанис, гражданин на ФР Германия, и „Кирстин“ ЕООД, че вписаните по партидата на „Кирстин“ ЕООД обстоятелства, а именно прехвърляне на 100 % от дружествените дялове, вписване заличаването на Кирстин Пехливанис, като едноличен собственик и управител на дружеството и вписването на Кадри А. З. като едноличен собственик и управител на дружеството са несъществуващи на основание чл.29 от ЗТР вр. чл.124, ал.1 от ГПК. Изложил е съображения, че съгласно чл.38 от ЗОЗ в приложимата редакция към ДВ бр. 28.09.2012 г., депозитарят трябва да бъде счетоводител, като в ЗЧСИ, чл.18, ал.4, е предвидено, че по възлагане от заложния кредитор, частен съдебен изпълнител може да предаде заложеното имущество по реда на чл. 521 от ГПК, съответно да го продаде по реда на ЗОЗ или ГПК, като при продажба по реда на ЗОЗ той действа като депозитар и по този начин се предвижда изключение от императивното изискване на чл.38 от ЗОЗ. Посочил е обаче, че намесата на ЧСИ в изпълнението по ЗОЗ е само в определени случаи, а не за всякакъв вид изпълнение, тъй като съгласно чл.35 от ЗОЗ, когато залогодателят не окаже необходимото съдействие за изпълнение върху заложеното имущество или за запазването му, заложният кредитор въз основа на извлечение от регистъра за вписано обезпечение и за започване на изпълнението може да поиска от съдебния изпълнител предаването на заложеното имущество по реда на чл.521 от ГПК, но разпоредбата на чл.35, ал.1 от ЗОЗ се отнася до принудителното предаване само на движими вещи, с оглед изричното и недвусмислено препращане към разпоредбата на чл. 521 ГПК, която без съмнение обхваща само принудителното отнемане на движими вещи като изпълнителен способ /така Определение № 43 от 30.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 729/2012 г., II т. о., ТК/. Приел е, че по делото не се установява нито липса на съдействие на залогодателя, нито особен залог на движима вещ, поради което ЧСИ не може да действа като депозитар, без да са налице законовите предпоставки, които при всички случаи следва да се тълкуват ограничително, доколкото са изключение от правилата за депозитаря, респективно е намерил за основателно оплакването на ищеца, че ЧСИ въобще не е следвало да действа като депозитар в конкретния случай. Наред с това е изразил становище, че извършените от ЧСИ действия са процесуално незаконосъобразни по следните съображения: Законодателят предоставя на заложния кредитор да избере реда за осъществяване на продажбата, но му вменява задължението да полага грижата на добрия търговец и това задължение има и частният изпълнител, комуто с договор е възложено от заложния кредитор да изпълни. Като не е проверил партидата на „Кирстин“ ЕООД в Търговския регистър, по която е вписан запор на дружествените дялове и е вписана обезпечителна заповед на ОС Търговище или е проверил, но не се е съобразил с индициите за мнимо представителство на дружеството, ответникът не е положил дължимата грижа на добрия търговец. Посочил е, че съгласно чл.32, ал.5 от ЗОЗ до извършване на публичната продан заложният кредитор, който е пристъпил към изпълнение, може да поиска от съдебния или от публичния изпълнител предаване на заложеното имущество въз основа на удостоверение за вписано пристъпване към изпълнение, но в случая към момента на образуване на „изпълнителното дело“ няма удостоверение, издадено от ЦРОЗ – то е от 03.10.2012 г. и е постъпило в кантората на ЧСИ на 04.10.2012 г. два дни, след като „ОББ АД“ вече е превело наличната по банковите сметки сума по изпълнителния запор, наложен от ЧСИ. На следващо място е изтъкнал, че ответникът Ч. е бил едновременно и частен съдебен изпълнител с присъщите си публични функции, с които е натоварен от държавата, и довереник според мнимия мандат, даден от управителя на заложния кредитор, като на „ОББ“ АД е изпратено запорно съобщение с реквизитите по ГПК – посочени са съответните норми от ГПК – чл. 507 и чл. 508, ЧСИ е забранил на банката да предава запорираните вещи и е наредил да преведе сумата, като от отговора на „ОББ“ АД от 12.10.2012 г. е видно, че банката е възприела изявлението на ЧСИ именно като направено в качеството му на частен съдебен изпълнител запорно съобщение /в съобщението до длъжника и в запорното съобщение до „ОББ“ АД са включени такси и разноски в размер на 23 112 лв. съгласно Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ/. Изразил е становище, че специалният спрямо ЗОЗ и ГПК, ЗЧСИ, който съгласно чл.1 урежда „организацията и правното положение на частните съдебни изпълнители”, изключва възможността изпълнението да се предприема едновременно и по реда на ЗОЗ, и по този на ГПК - когато изпълнението се извършва по реда на ЗОЗ, както е в конкретния случай, от разпоредбите на ГПК са приложими само чл.462 и чл.463 ГПК, уреждащи предявяването на разпределението и неговото обжалване, а в своите действия, позовавайки се едновременно и на ГПК, и на ЗОЗ, ЧСИ е действал неправомерно. Приел е, че освен, че е в явно противоречие с установеното в чл.18, ал.4 от ЗЧСИ правило, воденето на изпълнително производство без конкретизация на приложимия ред не позволява да се формулират достатъчно ясно и точно нито кои са необходимите документи, които страните и останалите участници в производството следва да представят, нито кои са действията, които следва да се предприемат /така и решение №231 от 10.01.2020 г. по гр.д.№3024/2019 на ВКС, ГК, Трето отделение/. Изразил е становище, че съгласно чл.37 от ЗОЗ заложният кредитор има право да продаде от свое име и за сметка на залогодателя заложеното имущество след изтичането на две седмици от вписването, че е пристъпил към изпълнение, а в случая ЧСИ, действайки като частно лице - депозитар, е следвало да провери датата на вписване на пристъпване към изпълнение – 27.09.2012 г., преди да преведе получената от банката сума, а на още по-голямо основание той има това задължение, ако действа като лице, натоварено от държавата с публичноправни функции, каквото е твърдението му в рамките на настоящия процес. На следващо място е изтъкнал, че съгласно чл.36 от ЗОЗ в производството по принудително изпълнение залогодателят може да оспори вземането или заложното право по реда на чл.439 от Гражданския процесуален кодекс, а в протокола от 05.10.2012 г., съставен от ЧСИ, е записано, че с оглед разпоредбата на чл.36 от ЗОЗ на залогодателя е дадена възможност да оспори вземането на заложния кредитор, като надлежно е уведомен „Кирстин“ ЕООД чрез процесуалния му представител, но от наличното по изпълнителното дело пълномощно в полза на адвокат С. Р. М. не става ясно за какви действия е упълномощаването и пред какви органи, а и наред с това, в съобщението до „Кирстин“ ЕООД, адвокат М. над дата 05.10.2012 г. е написал „нямам възражение относно процедурата“ и се е подписал, но няма никакво изявление относно вземането или заложното право, като едва на 25.10.2012 г., т.е. 20 дни след банковия превод от 525 400 лв. към „Полипро“ ООД по делото е постъпила декларация, подписана от Кадри А. З., с която потвърждава действията на адвокат М. и заявява, че няма възражения отново само срещу „процедурите, извършени от ЧСИ“, без изявление относно вземането или заложното право. Намерил е и, че „декларация“ за липса на публични задължения; „молба“ и „договор за поръчка“ между „Полипро“ ООД и И. Ч. не са подписани от Н. Н., като макар и да са основателни възраженията на ответниците, че ЧСИ прави проверка само от външна страна дали актът, подлежащ на изпълнение, е редовен, то в случая обаче договорът за поръчка е основанието, на което ЧСИ се счита овластен да събере вземането от името на заложния кредитор и е съществена разликата със стандартната практика на съдебния изпълнител, при която делото се образува въз основа на изпълнителен лист, на която именно практика се позовава процесуалният представител на ответника - по делото няма доказателства, че към момента на приемането на мандата от ответника са били налице обстоятелства, които недвусмислено да показват, че договорът е подписан от управителя на дружеството. В този смисъл е достигнал до извод, че от доказателствата по делото се установява, че договор за поръчка въобще не е сключван, поради което и поради липсата на съгласие е нищожен, а като не се е уверил, че договорът за поръчка и молбата от 28.09.2012 г. са подписани от законния представител на заложния кредитор, съдебният изпълнител е нарушил служебните си задължения и не е проявил грижата на добрия търговец, каквато се изисква от него като овластен от заложния кредитор. На следващо място е приел, че независимо дали ответникът е действал като депозитар или като орган, който съдейства на заложния кредитор и съответно се прилага чл.41, ал.2 от ЗОЗ, според който разпределението подлежи на обжалване пред районния съд по местожителството на залогодателя в 7-дневен срок от обявяването му в съответния регистър или чл. 462 и чл. 463 от ГПК, сумите е следвало да бъдат предадени на кредитора едва след влизане в сила на разпределението, а в случая сумата по банков път е преведена на 05.10.2012 г., преди да изтече двуседмичният срок от вписването на пристъпване към изпълнение, както и срокът за подаване на възражения. В този смисъл и предвид установеното: поемане на функциите на депозитар, без да има право, изпращане на запорно съобщение до банката във форма, характерна за принудителното изпълнение, неспазване на двуседмичния срок по чл.37 от ЗОЗ, недаване на възможност за възражение, е намерил, че са налице противоправни действия в причинна връзка с настъпилата за дружеството имуществена вреда /с доказан размер/, като вината на основание чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага, а липсата й не е доказана. Счел е за основателно възражението на застрахователното дружество, че тези неправомерни действия не са застрахован риск, тъй като са извън професионалната дейност като ЧСИ – И. Ч. е действал извън рамките на предоставените му от ЗЧСИ правомощия, въз основа на договор за поръчка, без който за него не би възникнала отговорност на друго правно основание, като е налице изключен риск по смисъла на т. 4.9. от Общите условия към застрахователната полица. По изложените съображения е достигнал до извод, че исковете срещу евентуалния ответник следва да бъдат уважени в заявените размери, както за главница ведно със законната лихва от предявяване на иска до деня на плащането, така и за мораторна лихва за периода 27.09.2014-26.09.2017 г., а възражението за погасяване по давност, е неоснователно, тъй като предявяването на исковете от синдика като представител на дружеството е само уточнение на исковата молба, която е подадена на 29.09.2017 г., т.е. по-малко от пет години след първия ден, в който е настъпила вредата – 05.10.2012 г. с банковите преводи от ЧСИ, претенцията за лихва е за три години преди завеждане на иска. Решението на въззивния съд е постановено в съответствие с очертания от ищцовото дружество /още в исковата молба изрично е посочено, че за дружеството е налице правен интерес да предяви процесните искове и е поискано осъждане в полза на дружеството/, чрез наведените фактически твърдения, възражения и отправените до съда искания, предмет на делото /известното противоречие относно лицето, предявяващо исковете, доколкото изобщо е било налично, е своевременно отстранено, респективно е била отстранена е нередовността на исковата молба и то считано от деня на подаването й/, поради което не се установява наличие на поддържаната от касатора И. Т. Ч. вероятна недопустимост на решението и на това основание, както и по свързания с него първи въпрос на посочения касатор, касационно обжалване не може да бъде допуснато. Също така при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната и от двамата касатори очевидна неправилност на решението. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. Касационно обжалване не може да бъде допуснато и по формулираните от касатора И. Т. Ч. въпроси от втори до седми вкл. Както бе посочено основният извод за наличие на незаконосъобразни действия от ЧСИ е направен от въззивния съд с оглед установеното по делото недопустимо едновременно изпълнение и по реда на ЗОЗ, и по този на ГПК - когато изпълнението се извършва по реда на ЗОЗ, както е било в процесния случай, от разпоредбите на ГПК са приложими само чл.462 и чл.463 ГПК, уреждащи предявяването на разпределението и неговото обжалване /в същата насока е и решение №231 от 10.01.2020 г. по гр.д.№3024/2019 на ВКС, ГК, Трето отделение, с което въззивният съд се е съобразил изцяло, поради което касационно обжалване по шестия от въпросите не следва да бъде допуснато/. В този смисъл може ли ЧСИ да действа в качеството на депозитар по възлагане на пристъпилия към изпълнение заложен кредитор /което не е отречено по принцип от въззивния съд, а само в процесната хипотеза/, може ли да изпълнява по възлагане, когато изпълнението е насочено върху заложени вземания и длъжен ли е да проверява какви обстоятелства са вписани по партидата на дружеството залогодател се явяват въпроси, които не са единствено обуславящи правната воля на съда, респективно крайният му извод не би се променил, независимо от това какъв ще бъде отговорът на тези въпроси. Също така в случая не се е твърдяло, че договорът за поръчка е бил подписан от лице без представителна власт /поддържало се е, че документът е неистински, а договорът нищожен/, а още в исковата молба е оспорена валидността на вземането на третото лице помагач „Полипро“ ООД, поради което по четвърти и по седми въпроси касационно обжалване също не може да бъде допуснато, още повече, че в обжалваното решение изобщо не е налице произнасяне по тези въпроси. С оглед изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че решението в неговата цялост /на основание чл.271, ал.2 от ГПК /, следва да бъде допуснато до касационно обжалване по отношение на поставените от „Кирстин“ ЕООД /н/ въпроси и по осми въпрос на касатора И. Т. Ч., които се свеждат до следния въпрос: „Обхванати ли са от покритието на задължителна застраховка на професионалната отговорност на ЧСИ вреди, които увреденото лице е претърпяло вследствие на реализирано от ЧСИ процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, изразяващо се в извършване от ЧСИ на действия извън рамките на правомощията, предоставени му от закона“, спрямо който въпрос е налице селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. На основание чл.620, ал.5 от ТЗ касаторът „Кирстин“ ЕООД /н/ не дължи предварително внасяне на държавна такса. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,