Определение № 766 от 10.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2653/2018 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №41/22.03.2018 г., постановено по в.гр.д.№ 12/2018 г. от състав на Окръжен съд – Търговище. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл.54 ЗЗД е основателен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд. Съдът е приел, че на 07.09. 2015 г., при изпълнение на договора за превоз между ищеца и ответника, на територията на Б. е настъпило ПТП, при което е увредено ремарке на третото лице „С.” – товародател. Ремаркето е било закачено за влекач на ответника. За произшествието е съставен двустранен констативен протокол от 07.09. 2015 г., представен в заверен превод и по делото. От същия съдът е приел за установено, че водачът на товарен автомобил „Волво”, с рег. [рег.номер на МПС], собственост на ответника, на 07.09. 2015г., в 12,22 ч. спрял в аварийната лента на магистралата до [населено място], на път Е., като не обезопасил превозното средство чрез поставяне на триъгълник, при което движещ се друг товарен автомобил се ударил с предната си дясна част в лявата задна част на ремаркето на „С.”, марка „K.” с рег.№ Q. B, което било закачено за товарния автомобил(влекач) на ответника. В протокола водачът на автомобила на ответника е записал като причина за ПТП „доспа ми се, спрях да си измия очите за момент”. Отразено е също, че на двата товарни автомобила са причинени видими щети от удара. Във връзка с ремонта на ремаркето е издадена инвойс фактура от страна на третото лице „С.”, сумата по която е била дължима от ищцовото дружество, с което третото лице е било в договорни отношения по извършвания превоз и е на стойност 5864,05евро, като с писмо от 01.11. 2017г. третото лице е потвърдило плащането на ищеца по тази фактура. С фактура № 124/03.11. 2015 г. – издадена от ищеца на ответника, е фактурирана сумата за ремонта на ремаркето на третото лице, като е посочена сумата от 11469,08лв., начислено е и ДДС в размер на 2 293,82лв., при което сумата по фактурата е в общ размер от 13 762,90 лв. Съдът е приел, че ищецът отговаря за вредите, причинени от работата на ответника, с оглед на съществуващите договорни отношения с товародателя. Прието е, че вината за причинената вреда обаче не е у спедитора, а в ответника, който е осъществил превоза, а в конкретния случай това е вина на самия водач. Прието е за безспорно обстоятелството, че водачът на ответното дружество е нарушил правилата за движение, като при спирането в аварийната лента не е поставил необходимата сигнализация и е спрял, без да има аварийно състояние на автомобила. Прието е също така за безспорно, че е налице плащане на вредите. Във връзка с оспорването на размера на вредите, съдът е посочил, че на ремаркето действително е бил извършен ремонт, а описаните дейности по ремонта, отговарят на данните за нанесените вреди. Посочено е, че действително голяма част от сумата е за труд, но е ноторно известно било на въззивния съд, колко по-високи са цените за подобни услуги в една от най-богатите държави в ЕС. Прието е, че тази сума е била заплатена от товародателя и той я е удържал от плащанията към ищеца, като по този начин са били уредени отношенията между товародателя и спедитора. В изложението на касационните основания се сочи правен въпрос, следва ли претендиращият обезщетение във връзка с увреждане от ПТП да докаже вредите от произшествието, както и относно доказателствената сила на констативен протокол, съставен от участниците в ПТП. Съдът е приел, че от този протокол се установява както механизма на ПТП, така и вредите, които подлежат на обезщетяване, въпреки направеното оспорване от страна на ответника в тази насока. В цитираното от касатора решение на ВКС №15/25.07.2014 г. по т.д.№ 1506/2013 г. е прието, че съставеният само по данни на водача на МПС протокол за пътнотранспортно произшествие, без посещение на мястото на инцидента от служители на КАТ, съставлява доказателство единствено за авторството на направените пред длъжностното лице изявления на водача, но не и за тяхната вярност, тъй като удостоверените факти относно механизма на произшествието не са възприети лично от съставителя. Това противоречие с въприетото от въззивния съд по правния въпрос е основание за допускането да касационно обжалване на решението, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК – поради противоречие с практиката на ВКС. На касатора следва да се укаже да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 338,26 лева. Водим от горното, състав на ВКС