Определение № 727 от 17.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 316/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. Д. М., чрез определения му по реда на ЗПрП процесуален представител адвокат И. Ю., против определение № 19789 от 06.12.2024 г. по в. ч. гр. д. № 3759/2024 г. на Софийски градски съд, ЧЖ-VI-Д, с което е била оставена без уважение частната му жалба против определение от 08.02.2024 г. по гр. д. № 54067/2023 г. на Софийски районен съд, 26 състав, с което на основание чл. 130 ГПК е била върната исковата му молба и производството по делото е било прекратено. Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, тъй като липсва законово изискване за предявяването на иска по чл. 2в ЗОДОВ да бъде изчерпан инстанционният контрол по отношение на действията и актовете, за които се твърди, че нарушават правото на ЕС. Иска отмяна на обжалваното определение и връщане делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия на друг състав на СРС. В изложението към частната касационна жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят твърди, че нормата на чл. 2в ЗОДОВ е нова и по нея не е формирана константна съдебна практика, поради което допускането на касационното обжалване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Сочи и очевидна неправилност на обжалваното определение, тъй като е поставено без наличието на нормативно основание. Насрещната страна - Прокуратура на РБ не е подала писмен отговор. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Четвърто г. о., след преценка на данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното: Частната касационна жалба е подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна - с правен интерес да обжалва определението на въззивния съд, поради което същата е процесуално допустима. Исковото производство по гр. д. № 54067/2023 г. на СРС, 26 състав е започнало по предявен от Е. М. против Прокуратура на РБ осъдителен иск, уточнен с молба-уточнение, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 24 000,00 лева, претърпени от 04.11.2022 г. до 20.09.2023 г. вследствие нарушение на правото на ЕС, допуснато по пр. пр. № 2532/2022 г. на САП, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Ищецът е заявил, че противоправното поведение на ответника се изразява в неговото бездействие- отказ на САП с писмо от 03.11.2022 г. да разгледа и реши негова жалба, с която е поискал разследване на ВНОХД № 102/2018 г. на АСНС и КНОХД № 1018/2019 г. на ВКС, както и да го освободи, тъй като е задържан незаконно по приведена без правно основание в изпълнение осъдителна присъда, постановена по непредявено обвинение, без делото да е решено от фактическа и правна страна. Ищецът е посочил, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 47 ХОПЕС, чл. 2 ДЕС, чл. 67 ДФЕС, Директива 2016/343 на ЕС да отменя всеки незаконосъобразен акт, както и по чл. 127 КРБ, чл. 146, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1, т. 3 ЗСВ, съгласно които е длъжен да следи за спазване на законността и да предприема действия по отмяна на незаконосъобразни актове, и освобождава незабавно всеки, който е незаконно лишен от свобода. С първоинстанционното определение Софийски районен съд, 26 състав, на основание чл. 130 ГПК, е върнал исковата молба на ищеца и е прекратил производството по гр. д. № 54067/2023 г. поради неговата недопустимост. За да потвърди крайния извод за недопустимост на производството, с обжалваното пред настоящата инстанция въззивно определение, Софийски градски съд, ЧЖ-VI-Д, е приел, че искът по чл. 2в ЗОДОВ е недопустим, тъй като твърденията от исковата молба не обуславят конкретни извършени от Прокуратурата на Република България нарушения, вкл. на правото на ЕС, във връзка с посочената от ищеца преписка, свързани с изпълнението на процесната присъда, а се сочат нарушения при нейното постановяване. Приел е и че инстанционният контрол по отношение на действията и актовете, за които се твърди, че нарушават правото на ЕС, не е бил изчерпан. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице поддържаните от частния жалбоподател предпоставки по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно определение. При тези мотиви на въззивния съд, не се обосновава наличие на сочената от частния жалбоподател очевидна неправилност. Съгласно установената практика, основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани пряко от съдържанието на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. От твърденията на частния жалбоподател в изложението не може да се обоснове извод при постановяване на обжалваното определение да е било допуснато нарушение, довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл, нито да е била приложена несъществуваща или несъмнено отменена правна норма. Същото не е и явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Напротив, в съответствие с практиката на ВКС, въззивният съд, е достигнал до извод, че въпреки предоставената му от първоинстанционния съд възможност ищецът не е изложил ясни фактически обстоятелства, обосноваващи отговорността на посочения от него ответник по иска- Прокуратурата на Република България. В случая ищецът е заявил, че е осъден на лишаване от свобода въз основа влязъл в сила съдебен акт - осъдителна присъда, постановена по непредявено обвинение, поради което е незаконно задържан. Следва да се посочи, че правилността на влязлата в сила осъдителна присъда на наказателен съд не може да се проверява инцидентно, освен това допуснатите пороци при нейното постановяване не обуславят правен интерес за предявяване на иск за вреди срещу посочения от ищеца в исковата молба ответник. Става ясно от обстоятелствената част на исковата молба, че с писмо от 03.11.2022 г. САП е отговорила на жалбата на ищеца, с която той иска разследване на ВНОХД № 102/2018 г. на АСНС и КНОХД № 1018/2019 г. на ВКС, както и освобождаването му от мястото, в което изтърпява наложеното му наказание лишаване от свобода. В случай, че той не е доволен от акта на прокуратурата, пред него стои възможността за обжалване на същия пред по-горестоящата прокуратура. Ето защо правилно исковата молба е била върната, а делото- прекратено. Не са налице и предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, сочени от жалбоподателя. Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. При изложените от въззивния съд мотиви поставеният в изложението въпрос следва ли за предявяването на иска по чл. 2в ЗОДОВ да бъде изчерпан инстанционният контрол по отношение на действията и актовете, за които се твърди, че нарушават правото на ЕС, не може да се приеме, че има обуславящо значение за изхода на спора. Водещите съображения на съда да счете исковата молба за недопустима са свързани с липсата на ясни твърдения в нея за конкретно противоправно поведение на посочения ответник, от което ищецът е претърпял вреди. Въпросът за необходимостта от изчерпването на инстанционния контрол върху действията и актовете, за които се твърди, че нарушават правото на ЕС, е засегнат само като допълнителен аргумент към посочените мотиви. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о.,: