Определение № 60337 от 09.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1162/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№ 260539 от 13.01.2021 г., подадена от Т. Г. Т., чрез адвокат А. Т. от АК - Х., срещу въззивно Решение № ІІІ-337 от 04.12.2020 г. по в.гр.д.№ 2429/2020 г. на Окръжен съд - Бургас, с което е потвърдено Решение № 132 от 04.08.2020 г. по гр.д.№ 984/2018 г. на Районен съд – Айтос в обжалваните части: в частта, с която Т. Г. Т. е осъден да заплати на Д. Г. Т. сумата 9 216,90 лв., представляваща 1/2 част от сумата, с която се е увеличило имуществото на ответника със стойността на отделения плод от черешова градина, представляваща имот пл.№ * в землището на [населено място], [община], за две стопански години – 2016 г. и 2017 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяване на иска – 12.11.2018 г. до окончателното изплащане на дължимото; в частта, с която е отхвърлен предявеният от Т. Г. Т. срещу Д. Г. Т. иск за осъждане на ответницата да му заплати сумата 10 000 лв., представляваща парична равностойност на извършено подобрение по време на брака в неин личен имот – Нива, находяща се в местността „Л. к.”, съставляваща поземлен имот с № * по плана за земеразделяне на землището на [населено място], [община], област Б., с площ на целия имот 9 908 дка, пета категория на земята при неполивни условия, при граници и съседи на имота: № * – полски път на [община], имот № * – нива на Ж. Г. Я., имот № * – нива на А. М. Н., имот № * – овощна градина на З. Х. И., и представляващо 1/2 от стойността на цялото подобрение, представляващо създаване на овощна градина, засаждане на овощни дръвчета – 447 броя бадеми, изграждане на ограда – колове и бодлива тел. В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Добивите от арендованата земя стават ли еднолична собственост само и единствено на съпруга-арендатор /действащ в качеството си на физическо лице/ и приложим ли е по отношение на тези добиви чл. 30 СК в случаите, когато и другият съпруг, който не е страна по съответния аренден договор, има принос за добиването им, съответно следва ли съпругът, който не е арендатор, да се счита за съсобственик, в тези добиви, като същите следва да се възприемат като придобити по време на брака в общия режим на СИО; 2. Придобива ли съпругът-арендатор, регистриран като земеделски производител, качеството на търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 2 ТЗ, при това такова търговско качество, което да изключва СИО върху добивите от арендованата земя, получени в резултат на приноса и на съпруга на арендатора; 3. Следва ли тогава, когато по реда на чл. 30, ал. 1 СК се търси стойност на вещи или вземания, които са били придобити по време на брака в еднолична собственост на единия съпруг, а придобиването на вещите е станало с приноса на другия съпруг – ищец, вещите и вземанията, предмет на иска, да са налични към момента на предявяването на претенцията; 4. Следва ли въззивният съд да разгледа въззивната жалба като се произнесе по всички изложени от въззивника възражения и оплаквания в тяхната пълнота, като изложи свои мотиви по всички надлежно заявени и поддържани от страните възражения и доводи при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на производството и съответно следва ли съдът да изгради своите крайни изводи въз основа на съвкупна преценка на всестранен анализ на целия събран по делото доказателствен материал и съответно връзките между отделните доказателствени средства, и следва ли когато констатира противоречие с показанията на ищцовите и ответните свидетели, да обоснове извод за това кои от тези показания следва да се кредитират, включително и като изходи от възможността на съответните свидетели да са възприели пряко релевантните факти, за които свидетелстват; 5. Дължи ли заплащането на подобренията върху един имот/ респ. необходимите и полезни разноски/ лицето, което е приобретател на имота по наследяване; 6. Може ли между съпрузи да тече давност така, че вземането на единия съпруг за разноски и подобрения върху имот, наследен в еднолична собственост от другия съпруг, да се погаси по давност по време на брака. Относно първите два въпроса се твърди, че същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а относно четвърти, пети, шести и седми въпрос – че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, както следва: за трети въпрос – в противоречие с ТР № 2 от 27.12.2001 г. по гр.д.№ 2/2001 г. на ВКС, ОСГК, за четвърти въпрос – в противоречие с Решение № 8 от 19.01.2018 г. по търг.д.№ 2435/2016 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 134 от 30.12.2013 г. по търг.д.№ 34/2013 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 75 от 20.06.2016 г. по търг.д.№ 1608/2015 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 94 от 13.09.2016 г. по търг.д.№ 3768/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 161 от 04.10.2016 г. по търг.д.№ 2220/2015 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 323 от 27.09.2012 г. по гр.д.№ 408/2011 г. на ВКС, І г.о., Решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр.д.№ 4744/2008 г. на ВКС, І г.о., Решение № 140 от 23.03.2010 г. по гр.д.№ 4755/2008 г. на ВКС, І г.о., Решение № 195 от 30.03.2009 г. по гр.д.№ 6291/2007 г. на ВКС, ІІ г.о.; за пети въпрос – в противоречие с Решение № 152 от 09.07.2013 г. по гр.д.№ 11/2013 г. на ВКС, І г.о., за шести въпрос – в противоречие с Решение № 128 от 28.05.2013 г. по гр.д.№ 31/2013 г. на ВКС, І г.о. Подаден е писмен отговор на касационната жалба от ищцата Д. Г. Т., чрез адвокат С. Г.-Т. от АК - Б., с който се изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, а въззивното решение – правилно, като липсват основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Въззивният съд е приел, че страните са бивши съпрузи, чийто граждански брак е сключен на 28.05.1972 г. и е прекратен с влязло в сила съдебно решение, считано от 09.11.2017 г. Отношенията между съпрузите са се влошили в края на 2015 г. и страните са се разделили окончателно на 01.06.2016 г. Семейството се е занимавало и издържало основно със селскостопанска дейност – земеделие и скотовъдство, като ответникът е регистриран като земеделски производител от 2003 г., а ищцата - от 2014 г. По време на брака ищцата е придобила в наследство множество земеделски земи в землището на [населено място] и [населено място], възстановени само на баща й - Г. Ж. Я. /общо 86,194 дка/ и общо на баща й и неговия брат Е. Ж. Я. и неин чичо /155,659 дка/ от ПК-Айтос. С обработката на тези земи са се занимавали децата на двамата братя, в частност ищцата и нейния брат, както и техните семейства. Получените доходи от земеделската работа се разпределяли между децата на двамата братя. Като земеделски производител, ответникът Т. Т. сключил Договор № 1037 от 28.11.2007 г. за аренда на земеделска земя с Община Айтос, вписан с акт № 176, т. 3, арх.№ 3129 от 05.12.2017 г., за срок 30 стопански години за следния имот - Нива с площ 12,500 дка в землището на [населено място], общ. Айтос, местност „Г.”, седма категория, представляваща имот № *, пo плана на землището на [населено място], при граници: имот № *, имот № *, имот № *, имот № *, имот № *. Съгласно чл. 11 от договора за аренда, арендаторът поел ангажимент в двугодишен срок да създаде трайни насаждения от „череша” и „слива” върху цялата площ. В изпълнение на арендния договор, през 2008 г. е създадена процесната черешова градина, чрез засаждане на 655 бр. черешови дръвчета, с година на същинското плододаване 2013 г., a върхово плододаване - след 2015 - 2016 г. От разпитаните по делото свидетели е установено, че семейството действително се е издържало от земеделска дейност. По делото са разпитани св. Ц. (дъщеря на страните), св. А. (близка на семейството), св. Р. и св. З. - приятели на ответника. От показанията св. Ц. е установено, че родителите й засяли черешовата градина, която е с площ от 12,5 дка в м. Г. на [населено място] през есента на 2008 г. Тъй като родителите й тази година не работели, издържали се само със средствата от старата черешова градина, която била собственост на дядо й, като теглили и заем от 8000 лв. от „Прокредит Банк”. Кредита е използван за закупуване на дръвчета, оране, пръскане и др. дейности. Фиданките ги избирала майка й, която за закупуването им пътувала със зет си до гр. Пловдив. Били купени 500 дръвчета, два пъти ги пресаждали. В градината били засадени 19 реда по 33 дръвчета на ред. Цялото семейство участвало в разчертаването на градината, за засаждането наели работници, резитбата, като основен двигател била майка й. След влошаване на отношенията на родителите й през 2015 г., майка й нямала вече отношение към прибирането на реколтата от тази черешова градина. В съседство обаче майка й имала наследено от дядо й място, където отглеждала череши и добива от нея бил около 800 кг. на декар при същинско плододаване, които продавала на цена от 1,20 лв. - до 2,00 лв. на килограм. Бадемовата градина била създадена през 2004 г. върху част от земеделска земя – собственост на дядо й - бащата на майка й и брат му. Св. Ц. сочи, че за създаването на тази градина също са използвани средства, получени от отглеждане на други овощни градини. Градината била предоставена за работа на нея и сестра й през 2007 г., за да се издържат от обработката й. Свидетелката твърди, че същинското плододаване на бадемите започва на 8-та година. През 2014 г. била направена доброволна делба на земята, върху която била и тази градина. Св. А. твърди, че познава страните като добро семейство преди да се разделят, а ищцата била добра домакиня, грижела се за семейството, децата, внуците. Знае, че семейството се е занимавало и със селско стопанство, но не може да даде конкретна информация. Свидетеля Р. твърди, че е агроном, познава и черешовата, и бадемовата градина, като многократно е давал съвети на ответника като на приятел и е ходил на место, но при посещенията си не е виждал нито съпругата му, нито дъщеря им. Св. Ц. посочва, че св. Р. не е агронома, който са ползвали, и че никога не го е виждала на градините им. Св. З. също твърди, че като приятел на ответника е помагал с труд на градините без заплащане – очертавал, пръскал, подрязвал; имало и работници, наети от ответника, на които било заплащано. Този свидетел също твърди, че при посещенията си никога не е виждал в градините да работят съпругата и дъщерята на ответника. От заключенията по единична и тройна съдебно-агрономическа експертиза, приети като обективни, компетентни и обосновани, е установено, че върховото плододаване е достигнато през 2015-2016 г., като през 2016 г. от имота са добити средно 800 кг/дка, a през 2017 г. са добити средно 950 кг/дка. Стойността на добития плод при това положение възлиза съответно на 20 000 лв. през 2016 г. и на 26 125 лв. през 2017 г. Правилно тричленната експертиза не е ценена в частта, в която добивът от черешовата градина през 2016 г. и през 2017 г. е даден на база на преброени налични дръвчета в имота, поради това, че е направено въз основа на оглед, извършен през есента на 2019 г. Прието е, че успешното провеждане на иск с правно основание чл. 30 СК изисква изпълнението на следните предпоставки: 1/ да е съществувал брак и този брак да е прекратен поради развод; 2/ по време на брака единият съпруг да е придобил определено имущество, което служи за упражняване на професията му /включително и хипотезите на имущество-вещи и/или вещни права, придобито като едноличен търговец и включено в неговото търговско предприятие по см. на чл. 15 ТЗ/ или влогове /в т.ч. вземания, произтичащи от дялове или акции в търговски дружества/; 3/ придобитите имущества, предмет на заявения иск, да са на значителна стойност; 4/ претендиращият дял от стойността на личното имуществото съпруг да е допринесъл за придобиването с труда си, със средствата си или с работа в домакинството. Съпругът, претендиращ стойностен дял от лично имущество на другия съпруг с твърдението, че има принос под някоя от посочените в закона форми, следва да докаже този правно-релевантен за изхода на спора факт. В случая първата предпоставка е налице - в края на 2015 г. отношенията между страните са се влошили, считано от 01.09.2016 г. е настъпила фактическата им раздяла, а с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 130/2018 г. по описа на РС-Айтос бракът е прекратен, считано от 09.11.2017 г. Втората предпоставка също е налице, тъй като от показанията на всички разпитани свидетели е установено безспорно, че земеделската дейност е основен и единствен поминък за страните от 2000 г. В конкретния случай ответникът в качеството си на регистриран земеделски производител е сключил през 2007 г. договор за аренда с Община Айтос на 12,5 дка земя, върху която през 2008 г. е засадена процесната черешова градина. Съобразно чл. 2, ал. 2 от Закона за арендата в земеделието, добивите от отдадените под аренда обекти стават собственост на арендатора от момента на отделянето им. Принципно положение е, че когато вещта, която произвежда плодовете, е дадена под наем за производство на земеделска продукция, като е уговорено, че наемателят ще придобива плодовете, наемното правоотношение включва в себе си продажбата на бъдещи вещи. Собствеността в полза на наемателя преминава в момента на отделянето на плодовете. Арендаторът получава естествените плодове на земята, а арендодателят - гражданските. Договорът за аренда има облигационно действие по отношение на обекта на договора и вещно действие за плодовете, с договора за аренда собственикът отстъпва вещно правомощие на арендатора – да придобива в собственост плодовете от вещта. Доколкото съобразно чл. 1, ал. 1, т. 2 от ТЗ търговец е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва продажба на стоки собствено производство, съпругът-арендатор е придобил правото на собственост върху плода от черешовите насаждения върху арендованата земя от 12,5 дка, съответно ги е продал с цел търговска печалба. Доколкото собствеността върху плодовете е придобита с цел търговска дейност, а не за консумация в семейството, то общността на семейното имущество не се разпростира върху тях. Процесните движими вещи, са станали лична собственост на ответника, тъй като са придобити и ползвани за осъществяваната от него дейност за извличане на доходи. Лична собственост по смисъла на чл. 22, ал. 2 СК могат да бъдат и селскостопанските животни, които са отглеждани с цел продажба и добив на суровини и храни, предназначени за пазара, а не за лична консумация от семейството. Прието е, че съобразно заключението по експертизата стойността на добития плод възлиза съответно на 20 000 лв. през 2016 г. и на 26 125 лв. през 2017 г. Сумите са значителни предвид МРЗ, икономическата обстановка в страната и в частност – конкретно в Община Айтос. Това означава, че е налице и третата предпоставка, тъй като придобитите имущества, предмет на заявения иск са на значителна стойност. Налице е и четвъртата предпоставка. Ищцата е допринесла за придобиването с личен труд при организиране и извършване на земеделската работа, със средствата си и с работа в домакинството. Установен е с показанията на св. А. принос на съпругата с цялостната грижа по домакинството, семейството, децата и внуците. От показанията на св. Ц. е прието за установено, че в обработването на черешовата градина, считано от избора на фиданки, закупуването им, засаждането и отглеждането активно е участвала ищцата, като придружена от зет си е пътувала до П., от където ги е закупила; средствата за заплащането на работници за изкопните дейности по засаждането на фиданките, а после и при отглеждането на градината за закупуване на препарати и др. са осигурени от стопанска дейност в овощни градини, възстановени на бащата и чичото на ищцата, като тези градини са отглеждани от ищцата и нейния брат, съответно между тях са разпределяни и получените доходи. От писмените доказателства е установено, че възстановените земеделски земи на бащата на ищцата и отделно на баща й и нейния чичо са значителни по територия. Св. Ц. твърди, че ищцата лично е участвала в разчертаването на градината и оформянето чрез резитба на дърветата. Твърденията за влошени отношения между дъщерята на страните и ответника, не обосновават твърдяната от ответника „евентуална заинтересованост” на св. Ц. от изхода на делото. Налични са данни по делото, че тя има отделно семейство, трудово ангажирана е на пълно работно време в Дирекция „Социално подпомагане” и съответно финансово независима от родителите си. Не се установяват и твърдяните противоречия в показанията на този свидетел и посочените от ответника свидетели Р. и З. - никой от двамата не се ангажира да свидетелства с подробни данни за начина, по който е била организирана дейността по отглеждането на градините, като и двамата дават общи сведения с приблизителни размери на площта на градините, разходи по норматив за отглеждането им, приблизителна пазарна цена на един брой фиданка, но никой не може да посочи от къде, кой, кога и за каква цена е закупил конкретните фиданки за тази именно градина, като видно от показанията им двамата са помагали инцидентно със съвети, а св. З. твърди, че е полагал и личен труд безплатно, като посочва една конкретна дейност- „очертавал съм” по приятелски, докато в същото време ответникът е наемал работници, но не посочва за какъв вид труд. При тези данни правилно е прието, че участието на ищцата следва да се квалифицира като значително, доколкото без него не биха се постигнали настъпилите резултати – извършени плащания за продадена продукция. Въз основа на САТЕ е прието, че през 2016 г. от имота са добити средно 800 кг/дка, a през 2017 г. - средно 950 кг/дка, като стойността на добития плод при това положение възлиза съответно на 20 000 лв. през 2016 г. и на 26 125 лв. през 2017 г., поради което и правилно е изведено, че ответникът е реализирал плод от черешовата градина през спорния период 2016 г. - 2017 г. на стойност от общо 46 125 лв. След възстановяване от посочената сума, на направените разходи за обработка на имота, възлизащи на нормативен разход ( 60 % ) или 12 000 лв. за 2016 г. и 15 691,20 лв. за 2017 г., общо 27 691,20 лв., следва да се приеме, че за остатъка от 18 433,80 лв. е установен приноса на съпругата в придобиване на това имущество. На ищцата е признато правото на сумата от 9 216,90 лв., представляваща 1/2 част от сумата 18 433,80 лв. Разпореждането от страна на ответника с получените парични средства, чрез изтеглянето им от разкритите банкови сметки, съответно - закриване на част от сметките към 30.10.2016 г., е ирелевантно. По предявения облигационен иск, почиващ на принципа на неоснователното обогатяване, ответникът дължи половината от стойността на придобитите вещи, като в конкретния случай с оглед продажбата на черешите се дължи паричния еквивалент на дела на претендиращия съпруг-несобственик. Споделени са изводите на първоинстанционния съд, че насрещният иск на ответника за сумата 10 000 лв. – 1/2 от паричната равностойност на извършено подобрение пo време на брака в личен имот на ищцата, представляващо създаване на овощна градина, засаждане на овощни дръвчета - 447 броя бадеми, изграждане на ограда - колове и бодлива тел, е недоказан по своето основание. По делото липсват доказателства, които да установяват по безспорен начин твърденията за участие на ищеца по насрещния иск в конкретни дейности по създаването на бадемовата градина. Не е спорно по делото, а и се установява от гласните доказателства и САТЕ, че бадемовите дръвчета са засадени през 2004 г. върху част от поземлен имот № * в землище [населено място], докато е бил собственост на братята Е. Я. и Г. Я., съответно чичо и баща на ищцата Д. Т.. Земите на двамата братя били обработвани от децата им и техните семейства. Г. Я. е починал на 12.10.2007 г., като след неговата смърт с Договор за доброволна делба oт 20.03.2014 г. дъщеря му Д. Т. получила бадемовата градина в реален дял като новообразуван имот № *. В САТЕ е посочено, че имота е с площ 9,908 дка в землището на [населено място], оградена е със стари бетонови колове, частично начупени и паднали. В нея първоначално са засадени през 2004 г. - 2005 г. 485 броя бадеми от следните сортове: Десертен, Аспарух, Стар, Приморски, които влизат в период на същинско плододаване през 2009 г., а върхово плододаване - след 2016 г. По делото липсват доказателства ищецът да е извършвал конкретни дейности по ограждане на градината, с какви средства са закупени материалите за огражденията, какво е участието му при създаването на тази бадемова градина, за да може да се извърши преценка дали и доколко е основателна претенцията му. Поради оспорването на тази претенция от ответницата по насрещния иск, ангажирани са гласни доказателства от ищеца по насрещния иск. От показанията на двамата свидетели Р. и З. се установява, че ищецът по насрещния иск се е занимавал активно със земеделска дейност, ангажирал е работници и т.н., но досежно бадемовата градина двамата свидетели само посочват, че знаят къде е местонахождението и нито един от свидетелите не посочва конкретни за данни ищецът да е извършвал там дейности по ограждане или засаждане на бадемови дръвчета. Във връзка с предявения иск с правно основание чл. 30 СК в представеното изложение са формулирани правни въпроси, които (обобщени от касационната инстанция в съответствие с правомощията й, разяснени с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК) се свеждат до питането „Какъв е характерът на имуществото, получено по време на брака въз основа на договор за аренда на земеделска земя, арендатор по който е съпруг, който е регистриран като земеделски производител ?”. Така поставеният въпрос има обуславящо значение за изхода на спора, като по отношение на него е налице и допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта относно предявения насрещен иск. Въпрос № 4 не обосновава допускане на касационно обжалване, тъй като в съответствие с трайно установената практика на ВКС по приложението на чл. 235 и чл. 236 ГПК въззивният съд е изложил собствени мотиви, касаещи спора от фактическа и правна страна, които отразяват решаваща правораздавателна дейност на инстанция, разглеждаща по същество материалноправния спор, а несъгласието на касатора с анализа и оценката на доказателствата, респ. с крайния решаващ извод на съда по предявения насрещен иск, съставлява оплакване за необоснованост на обжалвания акт (по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК), който не подлежи на обсъждане в производството по чл. 288 ГПК. Въпрос № 5 поставя проблема срещу кого следва да се насочи искът за заплащане на стойността на подобрения в чужд имот. По този въпрос има трайно установена практика на ВКС, в която се приема, че искът следва да бъде насочен срещу лицето, което е било собственик на имота към момента на извършване на подобренията, тъй като именно при него е настъпило обогатяването, като изключение от този принцип е при наследствено правоприемство между собственика и последващия приобретател /Решение № 1162 от 18.11.2008 г. по гр. д. № 4998/2007 г. на ВКС, II г.о.; Решение № 57 от 19.05.2017 г. по гр. д. № 3457/2016 г. на ВКС, I г.о., Решение № 283 от 30.06.2010 г. по гр.д.№ 1173/2009 г. на ВКС, ІІ г.о./. В случая, въззивният съд е отхвърлил предявения насрещен иск, като е приел, че по делото не е установено участие на ищеца в извършването на конкретни дейности по създаването на бадемовата градина. Доколкото решаващият извод на съда за неоснователност на иска не е свързан с пасивната материалноправна легитимация на ответницата по предявения насрещен иск, въпрос № 5 се явява необуславящ изхода на делото и затова по него не следва да се допуска касационно обжалване. Въпрос № 6, поставен от касатора, е неотносим, не е обсъждан от въззивния съд и не е обусловил решаващите му изводи по съществото на спора, поради което не покрива критериите на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК и не предпоставя допускане на въззивното решение до касационно обжалване. При допускане на касационното обжалване, страната касатор дължи внасяне на държавна такса, която в случая възлиза на сумата 184,34 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия