Определение № 5578 от 03.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4547/2024 г.
ВКСIV гражданско отделение03.12.2024 г.докладчик Десислава Попколева
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4186/24.09.2024 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение по гр.д.№ 1093/2024 г., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на малолетната П. В. П., действаща чрез нейния баща В. П. Г. против решение № 292/22.12.2023 г., постановено по в.гр.д.№ 342/2023 г. на Окръжен съд Монтана и е прекратено производството по делото. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. В. П., действаща чрез нейния баща и законен представител В. П. Г., чрез адв. Б. против определение № 4186/24.09.2024 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение по гр.д.№ 1093/2024 г., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на малолетната П. В. П., действаща чрез нейния баща В. П. Г. против решение № 292/22.12.2023 г., постановено по в.гр.д.№ 342/2023 г. на Окръжен съд Монтана и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно и моли да бъде отменено. Поддържа становище, че съставът на ВКС неправилно е приложил разширително тълкуване на нормата на чл.280, ал.3, т.2, пр.1 ГПК, тъй като последната има предвид само осъдителните искове за издръжка /първоначална или за изменение на присъдена издръжка/, но не и искове по чл.439 ГПК за установяване недължимост на суми за присъдена издръжка. В останалата част, поради неправилното виждане на жалбоподателя относно характера на частната му жалба срещу определението на ВКС, като такава по чл.274, ал.3 ГПК, т.е. на частна касационна жалба, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК е формулиран правен въпрос дали иска по чл.439 ГПК за установяване недължимост на суми за присъдена издръжка попада в хипотезата на чл.280, ал.3, т.2, пр.1 ГПК. Поддържа се и, че обжалваното определение е и очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Ответната страна – Л. Р. И. не е депозирала отговор на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение прегражда по-нататъшното развитие на делото и е постановено от състав на Върховния касационен съд, намира че то подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.2, изр.2 ГПК с частна жалба. Последната няма характер на частна касационна жалба и за нея не е приложима нормата на чл.274, ал.3 ГПК. За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел, че въззивното решение е постановено по иск за издръжка, поради което не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал.3, т.2, предл.1 ГПК, която изрично изключва от касационен контрол въззивните решения по искове за издръжка, без за това да е от значение цената на иска, както и дали искът е осъдителен или установителен, респ. – отрицателен установителен иск за дължимост на издръжка. Съгласно разпоредбата на чл.296, т.1 ГПК, въззивното решение изцяло влиза в сила на датата на обявяването му. Ето защо, погрешното указание на въззивния съд, че решението му може да се обжалва пред ВКС, не може да породи право на жалба за ответницата, с каквато тя не разполага съгласно процесуалния закон. С оглед изложените съображения, съставът на ВКС е приел, че касационната жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство по делото, следва да се прекрати. Изложените от частния жалбоподател доводи за неправилност на обжалваното определение, са неоснователни, тъй като последното е съобразено с императивната норма на чл.280, ал.3, т.2, предл.1 ГПК, според която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по искове за издръжка. Последната е създадена със ЗИД ГПК, ДВ, бр. 50/2015 г. и съдържа изчерпателно изброяване на въззивни решения, които са изключени от касационно обжалване, между които са и тези по искове за издръжка, без оглед цената на иска и неговия характер – осъдителен или установителен. Използваният от законодателя критерий в така предвиденото изключение от касационна обжалваемост е предметът на делото – правоотношения във връзка с правото, респ. задължението за издръжка. Ето защо и с оглед императивния характер на разпоредбата чл.280, ал.3, т.2, предл.1 ГПК, касационната жалба срещу решението на въззивния съд по отрицателния установителен иск за дължимост на издръжка, се явява недопустима, поради което обжалваното определение, с което касационната жалба е оставена без разглеждане, следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Цитирани разпоредби
8- чл. 274, ал. 2
- чл. 280, ал. 3, т. 2
- чл. 274, ал. 3 ГПК
- чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК
- чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
- чл. 296, т. 1 ГПК
- чл. 439 ГПК
- чл. 280, ал. 2