Определение № 264 от 08.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 297/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. В. П. в качеството й на синдик на „Инфраструктурна компания“ АД (н.) срещу определение № 701 от 28.11.2019г. по ч.т.д. № 2678/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с което е оставена без разглеждане частната й касационна жалба срещу определение № 2453 от 19.07.2019г. по в.ч.гр.д.№ 2469/2019г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 20.03.2019г. по т.д. № 2233/2018г. на СГС в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която е прекратено като недопустимо производството по предявените от синдика на „Инфраструктурна компания“ АД (н.) искове по чл.646, ал.2 вр. ал.3 и ал.7 ТЗ, евентуално чл.647, ал.1, т.3 и т.6 вр. ал.3 ТЗ, евентуално чл.235 ЗЗД по отношение на договор за преобразуване с нотариална заверка на подписите от 05.02.2018г., сключен между „Владение Консулт“ ЕООД и Драфт Трейс“ ЕООД, въз основа на който е вписано преобразуване по партидите на дружествата в търговския регистър (вх.№ 20180302155442). Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното определение, поради неправилен извод относно цената на иска. Поддържа, че съставът на ВКС неправилно е взел предвид стойността на дружествените дялове, а не е разгледал жалбата съобразно стойността на сделките, с които се увреждат кредиторите на „Инфраструктурна компания“ АД (н.). Излага съображения за допустимост на предявения евентуален иск за недействителност на сделката, сключена между „Владение Консулт“ ЕООД и „Драфт Трейд“ ЕООД. Моли да бъде постановено определение, с което бъде отменено определение на САС, както и потвърденото с него определение за прекратяване на производството в частта по предявените искове по чл.646, ал.2 вр. ал.3 и ал.7 ТЗ, евентуално чл.647, ал.1, т.3 и т. 6 вр. ал.3 ТЗ, евентуално чл.135 ЗЗД, както и да бъде отменено обжалваното определение на ВКС. Ответниците „Некст Инвест“ ЕООД, „Драф Трейд“ ЕООД и „Инфраструктурна компания“ АД (н.) не представят отговор на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК от легитимирана страна, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. С оглед на това, че обжалваното определение е от категорията на посочените в чл.274, ал.1 ГПК, разглеждането на частната жалба не е обусловено от обосноваване на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Частната жалба е основателна. С обжалваното определение съставът на ВКС е констатирал, че исковото производство е образувано по искове за прогласяване на недействителността на основание чл.646, ал.2, вр. ал.3 и ал.7 ТЗ, евентуално на основание чл.647, ал.1, т.3 и т.6 ТЗ, евентуално на основание чл.135 ЗЗД на извършената между „Инфраструктурна компания” АД (н.) и „Некст Инвест” ЕООД продажба на 100 дружествени дяла, всеки с номинал от 5 лв., представляващи 100 % от капитала на „Владение Консулт” ЕООД, за сумата 500 лв., съгласно договор за прехвърляне на дружествени дялове с нотариална заверка на подписите от 14.09.2015 г., и на договор за преобразуване с нотариална заверка на подписите от 05.02.2018 г., сключен между „Владение консулт” ЕООД и „Драфт Трейд” ЕООД, с който е уговорено преобразуване чрез вливане на „Владение консулт” ЕООД в „Драфт Трейд” ЕООД. Посочил е, че предявяването на исковете е обосновано с твърдения, че двете последователни сделки увреждат кредиторите на несъстоятелността на „Инфраструктурна компания” АД (н.), тъй като с тях се цели осуетяване на принудителното изпълнение върху дяловото участие на длъжника „Инфраструктурна компания” АД (н.) и на развалянето на договора за продажба на дружествени дялове по исков път. Посочил е, че с подадената частна касационна жалба се обжалва въззивно определение, с което е потвърдено определение на първоинстанционния съд за прекратяване поради недопустимост на производството по исковете относно договора за преобразуване между „Владение консулт” ЕООД и „Драфт Трейд” ЕООД с мотив, че синдикът няма правомощия по чл.649, ал.1 ТЗ за предявяването им, тъй като длъжникът не е страна по договора и не се оспорва извършено от него действие. Съдебният състав е приел, че обжалваното определение е постановено по търговско дело и за допустимостта на касационното му обжалване е необходимо цената на исковете да надвишава предвидения в чл.280, ал.3, т.1 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела - 20 000 лв. Посочил е, че договорът за продажба на дружествени дялове между „Инфраструктурна компания” АД (н.) и „Некст Инвест” ЕООД, производството по който е останало висящо пред първоинстанционния съд, е на стойност 500 лв., и е приел, че посочената сума формира цената на предявените от синдика искове за обявяване на договора за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността и тъй като тя е под 20 000 лв., евентуалното бъдещо решение на съда за уважаване/отхвърляне на исковете няма да подлежи на касационно обжалване по силата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Взел е предвид, че в исковата молба синдикът - ищец е навел твърдения, че договорът за преобразуване, по отношение на който е постановено обжалваното въззивно определение, е сключен с цел да се осуети принудителното изпълнение върху дружествените дялове на длъжника във „Владение Консулт” ЕООД, предмет на извършената преди това продажба. Счел е, че договорът за преобразуване няма посочена стойност, но доколкото ищецът е обвързал неговия увреждащ характер по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Инфраструктурна компания” АД (н.) с извършената преди преобразуването продажба на дружествени дялове и с оглед на това е поискал едновременно обявяване на двете сделки за недействителни, необжалваемостта на бъдещото решение по исковете относно продажбата на дялове е процесуална пречка за осъществяване на касационен контрол върху определението на въззивния съд, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по исковете относно договора за преобразуване. Настоящият състав констатира, че производството в частта, в която е прекратено с потвърденото от въззивния съд определение, обжалвано пред тричленния състав на ВКС, е образувано по искове за обявяване недействителността на договор за преобразуване, сключен между „Владение консулт“ ООД и „Драфт Трейд“ ЕООД, с който е уговорено преобразуване чрез вливане на първото дружество във второто. Производството по тези искове представлява търговско дело по смисъла на чл.365, т.1 ГПК. Исковете обаче с оглед предмета си – договор, който няма посочена цена, са неоценяеми, поради което не попадат в категорията на визираните в чл.280, ал.3, т.1 ГПК, решенията по които са изключени от касационен контрол. Обстоятелството, че интересът от тези искове е обусловен от твърдяната недействителност на предшестващата сделка за прехвърляне на дружествени дялове от капитала на „Владение консулт“ ЕООД, явяваща се увреждаща кредиторите на несъстоятелността на „Инфраструктурна компания“ АД (н.), чиято цена е 500 лева, не може да обуслови извод, че и исковете, чието прекратяване е предмет на обжалване, са оценяеми, тъй като не налице идентичност в предмета на двете сделка. Без значение за преценката за обжалваемост на определението за прекратяване на производството по посочените искове е и обстоятелството, че евентуалното решение, постановено по исковете за обявяване недействителността на предшестващата сделка за прехвърляне на дружествени дялове от капитала на „Владение консулт“ ЕООД, не би подлежало на касационно обжалване, тъй като връзката между двата иска е от значение за основателността на обусловения иск, но не и за преценката за неговата обжалваемост съобразно критериите на чл.280, ал.3, т.1 ГПК. По изложените съображения настоящия състав намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на състава на ВКС за продължаване на съдопроизводствените действия. Доводите за неправилност на въззивното определение и искането за отмяната му са извън предмета на настоящото производство, поради което не следва да се обсъждат. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,