Определение № 27 от 07.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4276/2019 г.
ВКСII гражданско отделение07.02.2020 г.докладчик Гергана Никова
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 955 от 05.09.2019 г. по в.ч.гр.д.№ 301/2019 г. на Окръжен съд – Смолян. ОСЪЖДА С. С. Х., М. Н. Ч. и Я. Е. Х. ДА ЗАПЛАТЯТ на С. И. Х. сумата 300 (триста) лева – разноски за защитата пред ВКС. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба вх.№ 3892 от 16.09.2019 г., подадена от С. С. Х., М. Н. Ч. и Я. Е. Х. чрез адвокат Б. М. от АК – С. срещу Определение № 955 от 05.09.2019 г. по в.ч.гр.д.№ 301/2019 г. на Смолянски окръжен съд. Иска се отмяна на определението като неправилно и връщане на делото за разглеждане на спора по същество. Ответниците по касация Ф. И. Х., А. И. Ч., С. И. Х., Х. А. Б., Х. А. Л., С. А. С., З. А. А. и В.А. Б.са депозирали отговор чрез адвокат Н. М. от АК – С., като молят да не се допуска касационно обжалване. Претендират разноски. Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима по смисъла на чл. 274, ал. 3 ГПК. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на атакуваното определение, ВКС взе предвид следното: С атакуваното определение е потвърдено определение № 191 от 28.06.2019 г. по гр.д.№ 328/2018 г. на РС - Мадан, с което, поради наличие на сила на пресъдено нещо по спора за собствеността върху реална част от 74 кв.м., за която ищците поддържат, че неправилно е заснета в границите на съсобствения между страните имот пл.№ * по КП вместо в границите на собствения на ищците имот пл.№ * по КП на [населено място], одобрен със Заповед № 12 от 02.09.2014 г., е прекратено производството по предявения от С. С. Х., М. Н. Ч. и Я. Е. Х. срещу Ф.И. Х., А. И. Ч., С. И. Х., Х. А. Б., Х. А. Л., С. А. С., З. А. А. и В. А. Б. установителен иск за собственост. Въззивният съд е съобразил, че е налице пълна идентичност в субективно отношение между страните по прекратеното гр.д.№ 328/2018 г. на РС – Мадан с тези по приключилото с влязло в сила решение гр.д.№ 104/2016 г. на РС – Мадан и висящото във втора фаза на делбата гр.д.№ 376/2014 г. на РС – Мадан. Предмет на произнасяне по гр.д.№ 104/2016 г. на РС – Мадан е била претенцията на С. С. Х., М. Н. Ч. и Я. Е. Х. срещу Ф. И. Х., А. И. Ч., С. И. Х., Х. А. Б., Х. А. Л., С. А. С., З. А. А. и В. А. Б. с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено, че ищците са собственици на основание наследствено правоприемство от Н. Ш. Х. на част от имот с площ 74 кв.м. (обозначени с жълт цвят на приложената към заключението на съдебно-техническата експертиза комбинирана скица № 1 /л. 69 по гр.д.№ 104/2016 г. на РС - Мадан/), като при попълване на кадастралния план на [населено място] с имот пл.№ * от 2005 г. е допусната грешка при заснемане на южната му граница и описаната площ неправилно е заснета като част от имот пл.№ *, вместо към имот пл.№ *, както и при попълването на кадастралния план от 2014 г. с имот пл.№ * е допусната същата грешка и площта от 74 кв.м. неправилно е заснета към имот пл.№ *, вместо към имот пл.№ *. С постановено по реда на чл. 290 ГПК Решение № 65 от 10.07.2018 г. по гр.д.№ 1580/2017 г. на ВКС, І г.о. претенцията е отхвърлена изцяло по съображения, че няма несъответствие между отразяването на границите и очертанията на имоти пл.№ * и пл.№ * в кадастралната карта на урбанизираната територия спрямо действителното им състояние, произтичащо от титулите за собственост. На следващо място е установено, че предмет на гр.д.№ 376/2014 г. на РС – Мадан е предявен от С. С. Х., М. Н. Ч. и Я. Е. Х. срещу Ф. И. Х., А. И. Ч., С. И. Х., Х. А. Б., Х. А. Л., С. А. С., З. А. А. и В. А. Б. иск за делба на имот – нива от 0,596 дка, намираща се в строителните граници на [населено място], м. „Г.”, отразен с пл.№ * по КП на [населено място], одобрен със Заповед № 12 от 02.09.2014 г. и ПУП, одобрен със Заповед № А-9 от 13.05.1988 г. Делбата е допусната с Решение № 79 от 22.06.2015 г. по гр.д.№ 376/2014 г., като делото е висящо във фазата по извършване на делбата. Въз основа на данните за страните и предмета на трите граждански дела е формиран извод, че спорът относно собствеността на процесните 74 кв.м. вече е разрешен със сила на пресъдено нещо, като с Решение № 65 от 10.07.2018 г. по гр.д.№ 1580/2017 г. на ВКС, І г.о. е отречена принадлежността на тази територия към собствения на ищците имот пл.№ * по КП на [населено място], а с Решение № 79 от 22.06.2015 г. по гр.д.№ 376/2014 г. на РС – Мадан е установено, че същата територия е част от съсобствения между страните имот пл.№ * по КП на [населено място]. С изложението на касационните основания касаторите поддържат искане за допускане на обжалването при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпрос
„Допустим ли е иск за собственост на реална част от имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план като част от съседен имот, за който е допусната делба, като ищецът е участник и в делбеното производство, или с други думи: Формира ли се сила на пресъдено нещо и спрямо съседен имот, който не участва в делбеното производство, но част от него е заснета неправилно към делбения имот и претендиращия за собственик на този имот като участник и в делбеното производство не е направил оспорване в това производство за тази реална част ?”. Касаторите поддържат искане за допускане на обжалването и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпрос
„Допустим ли е иск за собственост при воден преди това иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за реална част от имот, заснет неправилно към съседен имот ?” с довод, че е налице противоречие с т. 4 от ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8/2014 на ВКС, ОСГК. Касаторите поддържат искане за допускане на обжалването при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по въпрос
„Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства, поотделно и в съвкупност?” с довод, че е налице противоречие с ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г., ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1/2000 г. на ВКС, ОСГК и Решение № 222 от 27.03.2018 г. по т.д.№ 505/2017 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Касационното обжалване не може да бъде допуснато. Въпрос № 3 не представлява нито общо основание за допускане на обжалването, нито се констатира по отношение на него да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото, противно на становището на касаторите, въззивният съд е обсъдил в мотивите на атакувания акт всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и доказателствата, относими към преценката за допустимост на заявената претенция. По отношение на въпрос № 2 отсъства допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, защото атакуваното определение не противоречи, а е в пълен синхрон с постановките на ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8/2014 на ВКС, ОСГК. С т. 1 от последното се разясни, че по своя характер искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е положителен установителен иск за собственост, предвид което с отхвърлянето на такъв се формира сила на пресъдено нещо, съгласно която страните са обвързани занапред да приемат за установено в отношенията си, че ищецът не е собственик на съответната част от земната повърхност. Обективните предели на силата на пресъдено нещо на Решение № 65 от 10.07.2018 г. по гр.д.№ 1580/2017 г. на ВКС, І г.о. представляват достатъчно основание за приложението на чл. 299, ал. 2 ГПК и като се е произнесъл в този смисъл ОС – Смолян е постановил съобразен със закона и практиката съдебен акт. Поставянето на въпрос № 2 в контекста на т. 4 от ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8/2014 на ВКС, ОСГК е резултат от неточно възприетия от касаторите смисъл на даденото от ВКС тълкуване, което се свежда до постановката, че провеждането на административна процедура за поправка на непълноти и грешки в плана не представлява положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска за собственост. Предвид разяснения с т. 1 и т. 4 от ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8/2014 на ВКС, ОСГК характер на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР като положителен установителен иск за собственост е очевидно пълното обективно тъждество между приключилото гр.д.№ 104/2016 г. на РС – Мадан и прекратеното гр.д.№ 328/2018 г. на РС – Мадан, налагащо прекратяване на повторно заведеното гражданско дело. Въпрос № 1 няма обуславящо значение за изхода на спора, доколкото въззивният съд не е приемал, че силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата за имот пл.№ * се разпростира върху „съседен имот” и същевременно отсъствието на неправилно заснемане за имот пл.№ * е установена с Решение № 65 от 10.07.2018 г. по гр.д.№ 1580/2017 г. на ВКС, І г.о. Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, за съществуването на които съдът следи и служебно. С оглед настоящото произнасяне, касаторите следва да заплатят на ответника по касация С. И. Х. разноските за защита пред ВКС, т.е. сумата 300 лв. - договорено и заплатено в брой възнаграждение съобразно ДПЗС № 0000029505 от 10.10.2019 г. (л. 29). Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение