Определение № 2 от 04.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 776/2012 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба на Я. Г. Ч. от [населено място] срещу определение № 327 от 10.10.2012г. по гр.д. № 590/2012г на Върховен касациоинен съд ІІ г.о, с което на основание чл. 280 ал. 2 от ГПК (изм. ДВ бр.100 от21.12.2010) е оставена без разглеждане касационната жалба на настоящата жалбоподателка срещу въззивно решение №110/2012 по гр.д. № 85/2012г на Окръжен съд [населено място] с предмет иск по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ В частната жалба се изтъква ,че данъчната оценка на спорния имот не следва да е от значение за допустимостта до касационно обжалване ,тъй като е определена с друга цел. Частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение касационната жалба е оставена баз разглеждане съгласно чл. 280 ал.2 от ГПК ( ДВ бр.100 от21.12.2010) ,тъй като е постъпила срещу въззивно решение ,произнесено по установителен иск за собственост с правно основание чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ ,т.е искът е от категорията на оценяемите.Данъчната оценка на спорния имот ,земеделска земя ,е установена в размер на 205,80 лева. От горните безспорни констатации следва и направения извод ,че касационната жалба подлежи на служебна преценка по критерия на чл. 280 ал.2 от ГПК. Допустимостта до касационно обжалване е уредена самостоятелно, с императивни процесуални норми ,като при оценяемите искове законът скрепва критерия за допустимост с цената на иска. При искове на посоченото правно основание включително, нейното определяне е уредено в чл. 69 ал.1 т.2 ГПК, въз основа на данъчната оценка на имота, когато има такава. Щом въззивното решение е произнесено по иск с цена под 5 000 лева,както в случая, Върховен касационен съд императивно следва да съобразява критерия за допустимост, приложим за всички оценяеми искове. Предвид ограничението по чл. 280 ал.2 от ГПК касационно обжалване не е допустимо, както правилно е прието в обжалваното определение. По изложените съображения ВКС, ІІІ г.о,