Определение № 1040 от 23.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1711/2023 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Никвик Консулт“ ООД. Ищцата Б. Д. оспорва жалбата. При проверката на условията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът констатира следното. Първоинстанционното производство по т. д. № 1699/2021 г. на Софийски градски съд е приключило с решение № 480/29.04.2022 г. По подадената от ответника жалба е образувано т. д. № 779/2022 г. на Софийски апелативен съд, по което е постановено обжалваното в настоящото производство решение № 295/12.05.2023 г. В мотивите на въззивното решение е прието, че предмет на обжалване е решение № 480/29.04.2022 г. по т. д. № 1699/2021 г. на СГС. В разпоредителната част обаче въззивният съд е постановил потвърждаване на решение № 481/29.04.2022 г. по т. д. № 1705/2021 г. на СГС. Несъответствието между изразената в диспозитива на решението воля на въззивния съд и изложените в мотивите съображения сочи на вероятност да е допусната очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК, подлежаща на отстраняване по реда на посочената разпоредба. Решаването на този въпрос е от значение за произнасянето на касационната инстанция с оглед разликата в правните последици при наличие, респ. при липса, на очевидна фактическа грешка при произнасянето на въззивния съд, което налага делото да бъде върнато на САС за евентуално провеждане на производство по чл. 247 ГПК. С тези мотиви съдът