Определение № 696 от 20.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2468/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Р. Ф. против решение №67/26.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 270/2020 г. от състав на Окръжен съд – Кърджали. Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е изменил постигнатите със споразумение в брачния процес и утвърдени с решение на съда мерки относно упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на страните по делото, предоставил е същите на майката, постановил е режим на лични отношения на детето с бащата и е определил размер на месечната издръжка, която последния следва да заплаща. В горната част, решението се обжалва с касационната жалба. Съдът е приел, че и двамата родители притежават необходимия родителски капацитет за отглеждането и възпитанието на детето, като е отчетено несъобразеното с интересите на детето решение на бащата да внесе коренна промяна в живота на детето, като се премести заедно с него да живее в друго населено място, без да се обсъди това решение с майката на детето. Отчетено е и укоримото поведение на майката, изразяващо се в несъобразяване с утвърденото от съда споразумение относно режима на упражняване на родителските права. С оглед настъпилите обстоятелства – живеенето към настоящия момент на детето при майката, положителната промяна в поведението на детето оттогава и експертните заключения в тази насока, съдът се е позовал изцяло на интереса на детето и запазването на съществуващото към настоящия момент фактическо положение, за да се опази психическото и емоционално здраве на детето, като в тази насока съдът е приел, че връщането на детето в друг град при баща му не е в негов интерес, напротив, детето ще бъде подложено на стрес. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди се, че по въпросите, кога е налице промяна в обстоятелствата, налагащи изменение на мерките относно упражняването на родителски права, съвкупния анализ на обстоятелствата от значение за интереса на детето в тази насока, както и следва ли да се обсъдят критериите за това в съвкупност, съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Цитираните съдебни решения, в т.ч. и на настоящия състав, са постановени при фактическа обстановка, различна от настоящата, като така поставени, правните въпроси до голяма степен зависят от установените факти по различните дела. В настоящия случай съдът е възприел фактическа обстановка, различна от тази по цитираните съдебни решения, поради което не е и налице соченото противоречие, като основното в този вид спорове е, че съдът е длъжен изцяло да съобрази решението по предоставяне за упражняване на родителските права с интереса на детето – въпрос, разрешен от въззивния съд изцяло в съответствие с практиката на ВКС. В този смисъл не е налице соченото противоречие. Правилата относно назначаване на вещи лица и преценката на експертните заключения са регламентирани в ГПК, като по тях съществува и трайна практика на ВКС, поради което поставените в тази насока правни въпроси в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК са неотносими към настоящото производство. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска, като в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 700 /седемстотин/ лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Водим от горното, състав на ВКС