Определение № 196 от 09.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 409/2011 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Постъпила е молба от И. Б. Т.- ответник по касация, който твърди, че с определението си от 17.05.2011 год. с което е прекратено производството по касационната жалба на [фирма], ВКС не се е произнесъл по искането му за присъждане на разноски за касационната инстанция, въпреки, че то е направено своевременно с отговора по чл.287 ал.1 ГПК. В отговора по чл.248 ал.2 ГПК акционерното дружество сочи, че липсва основание за присъждане на разноски, а и те не са поискани своевременно. Становището на настоящия съдебен състав е, че молбата е допустима и основателна. С определението си, съставът на ВКС-ТК действително е пропуснал да се произнесе по присъждането на разноски за настоящата инстанция в полза на ответника. Касационната жалба е оставена без разглеждане, поради ограничението на чл.280 ал.2 ГПК. Разноските са били поискани своевременно от И. Б. Т. с отговора по чл.287 ал.1 ГПК и е бил приложен документ за плащането им. Приложен е и списък по чл.80 ГПК. Разноските на ответника по касация пред настоящата инстанция възлизат на 200 лв. – заплатен хонорар на адв.Р. А., видно от представеното пълномощно. Основанието за присъждане на разноски е чл.78 ал.4 ГПК, а размерът е съобразен с чл.9 вр.чл.7 ал.2 т.2 вр.§ 2 от ДР на Наредбата за адв.възнаграждения. Предвид на горното като счете, молбата за основателна, ВКС – Търговска колегия, І т.о.