Определение № 3068 от 18.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2512/2026 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 АПК. Образувано е по повдигнат спор за подсъдност от Административен съд – Стара Загора за определяне на съда, компетентен да разгледа иск от И. П. А., пребиваващ във Великобритания, срещу ТД на НАП-Пловдив с правно основание чл. 2в от ЗОДОВ. Първоначално, искът е предявен пред Административен съд – Пловдив, но поради заявен отвод на всички съдии е определено делото да бъде разгледано от най-близкия по степен съд – Административен съд-Стара Загора. Административен съд – Стара Загора е счел, че не е местно компетентният административен съд да разгледа спора, тъй като ищецът пребивава постоянно в чужбина. Като се е позовал на чл. 133, ал. 1, изр. 2, съдът е приел, че искът на И. А. следва да се разгледа от Административен съд – София-град. Не е спорно, че понастоящем ищецът И. А. пребивава постоянно на територията на Обединеното кралство, на който факт се позовава и в исковата молба. По делото е установено, че ищецът има регистриран постоянен адрес в Република България, в град Казанлък, както и че имотът, на който се намира постоянният адрес, е продаден през 2023 г. След като прецени данните, относими към спора и приложимите разпоредби относно местната подсъдност, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс, като местната подсъдност се определя според чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ, която норма предвижда, че искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Нормата установява изборна подсъдност и ищецът сам определя пред кой съд да предяви исковата си претенция, съотв. коя от двете хипотези да избере. Очевидно в случая, ищецът е избрал да предяви иска си пред Адм. съд- Пловдив, т.е. по мястото на увреждането, предвид факта, че искът е насочен срещу ТД на НАП Пловдив. Доколко териториалното поделение е надлежния ответник е извън предмета на спора за подсъдност. Възможността за избор е упражнена с предявяване на исковата молба пред Административен съд – Пловдив, който от своя страна е направил отвод. В този случай, съгл. императивната разпоредбата на чл. 133, ал. 6 АПК, след като компетентният съд (Административен съд – Пловдив) не може да разгледа административно дело, то се изпраща в равен по степен съседен съд, който в случая е именно Административен съд-Стара Загора. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, Върховният административен съд, трето отделение