Определение № 11 от 13.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6666/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. С определение № 668 от 18.09.2014 г. по ч. гр. д. № 4505/2014 г. на ВКС, ІІІ-то г. о., без разглеждане е оставена частна касационна жалба вх. № 8209/24.01.2014 г. на П. Б. Д. срещу определение № 23993/16.12.2013 г. по гр. д. № 16088/2013 г. на Софийския градски съд, а производството по делото е прекратено. Срещу това определение е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК частна жалба от П. Б. Д., който иска то да бъде отменено като неправилно. От [фирма] не е постъпил писмен отговор. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: Производството по гр. д. № 148/2011 г. на Софийския районен съд е образувано по иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 и чл. 124 ГПК за признаване за установено, че П. Д. дължи на [фирма] сумата 3 904.48 лева - стойност на незаплатена топлинна енергия за посочен период, и 1666.46 лева лихва за забава. С разпореждане от 05.06.2013 г. първоинстанционният съд върнал въззивната жалба вх. № 1033347/20.08.2012 г., подадена срещу постановеното по делото решение от 16.07.2012 г. С определение № 23993/16.12.2013 г. по ч. гр. д. № 16088/2013 г. на Софийския градски съд така постановеното разпореждане е потвърдено. С обжалваното определение, с което без разглеждане е оставена частната касационна жалба срещу горния съдебен акт, допустимостта на касационното обжалване е преценена с оглед критерия по чл. 280, ал. 2 ГПК, приложим и в производствата по частните касационни жалби съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК. Изхождайки от цената на всеки иск поотделно /а не от техния сбор/, определена според чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК от търсената сума, е прието, че определението е постановено по искове с цена под законоустановения минимум от 5 000 лева и въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. При това положение и постановеното по делото въззивно определение също е изключено от обхвата на касационния контрол. Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира за правилно становището на предходния състав на касационната инстанция. Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 100/2010 г., в сила от 21.12.2010 г./, предвижда, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. Тъй като в случая цената и на двата иска, определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, е под 5 000 лева, то касационното производство по отношение на въззивно решение по тези искове е недопустимо. А след като решението по делото не подлежи на касационно обжалване, то с оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК въззивното определение също не подлежи на касационно обжалване. Подадената частна жалба е неоснователна, а обжалваното определение е правилно и ще бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.