Определение № 144 от 24.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 3127/2015 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. М. И. срещу определение №2564/15.07.2015г. по ч.т.д.№1082/2015г. на Варненски окръжен съд. С него е отменено определение №4009/24.03.2015г. по гр.д.№181/2015г. на Варненски районен съд, в частта, с която е оставен без уважение отводът за местна подсъдност и вместо това делото е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд. Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно, тъй като въззивният съд не е съобразил, че конкретният правен спор е по повод на преки отношения между ищеца и поделението на банката - ответник в [населено място], което обосновава приложимост на разпоредбата на чл. 108 ал.1 изр.2 от ГПК. В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК допускането на касационното обжалване се поддържа на основанията по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК по въпрос относно приложението на чл. 108 ал.1 изр. второ от ГПК. В подкрепа на заявените основания са представени две определения на ВКС, постановени по реда на чл. 274 ал.3 от ГПК ( определение № 376 от 28.05.2012 г. по ч. гр. д. №291/2012г. на ВКС, ГК, IIІ г. о. и определение №551 от 03.08.2012 г. по ч. гр. д. №289/2012г. на ВКС, ГК, IIІ г. о.), както и са посочени тридесет и осем определения на Варненски окръжен съд. Ответникът по частната касационна жалба [фирма], [населено място], моли същата да не бъде допускана до касационен контрол. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275 ал.1 от ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да отмени първоинстанционното определение, с което е оставен без уважение отводът на ответника за местна подсъдност и да изпрати делото по подсъдност на Софийски градски съд, въззивният съд е преценил, че в случая следва да се приложи общото правило на чл. 105 от ГПК, а не разпоредбата на чл. 108 ал.1 изр.2 от ГПК, тъй като по делото не е доказано ответната банка да има регистриран клон в [населено място], нито да има създадено поделение в същия град. Според съдебния състав фактът, че договорът за кредит е сключен чрез пълномощник на банката в [населено място], не обосновава извод за наличие на структурно обособено поделение. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като поставеният от частния касационен жалбоподател въпрос е фактически, а не правен. Изводът на съда за това, дали ответната банка има регистриран клон, респ. поделение в [населено място], е обусловен от преценката на събраните по делото доказателства, която, съгласно задължителните указания по т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е предмет на самия касационен контрол, а не на производството по допускането му. По отношение на поставения въпрос не са доказани и допълнителните предпоставки за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 т.1 и т.2 от ГПК. Посочените от частния касационен жалбоподател определения на ВКС на РБ, постановени по реда на чл.274 ал.3 т.1 от ГПК, не доказват твърдяното от него противоречие с практиката на ВКС, доколкото в тях въпросът дали е налице клон или поделение на ответника по иска е решен съобразно конкретните данни по делата, а не въз основа на различно тълкуване на разпоредбата на чл.108 от ГПК. Посочените от жалбоподателя определения на Варненски окръжен съд не обосноват и наличието на основанието за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, тъй като не представляват практика на съдилищата съгласно разясненията по т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното определение на Варненски окръжен съд. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд