Определение № 91 от 21.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 813/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на И. В. Донкина, С. В. Д., И. Г. Е. и В. Г. Е. срещу решение № 260020 от 09.10.2020 г. на Пловдивски апелативен съд по в. гр.д. №375/2020 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение № 35 /29.01.2020 г. по гр.д. № 53/2019 г. на ОС-Стара Загора, с което са били отхвърлени изцяло исковете на касаторите срещу ЗАД“О.-Застраховане“АД за сумите от по 50 000 лева-обезщетение за претърпени болки и страдания от смъртта на техния дядо С. В. Д., в резултат на пътно-транспортно произшествие /ПТП /, настъпило на 26.06.2016 г., както и в частта за присъдените в тежест на касатора съдебноделоводни разноски. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, относно преценка за неоснователност на исковете, с оглед установените факти по делото. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване от страна на жалбоподателите се сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС и с практиката на ВКС по чл.290 ГПК – основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК, както и с практиката на съдилищата в страната/ приложените съдебни актове/ Ответникът по касационната жалба изпраща писмен отговор със становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5 000 лева намира, че касационните жалби са допустими, редовни и подадени в срок. За да счете исковете за неоснователни, въззивният съд е приел следното: С. В. Д., е загинал в резултат на пътно-транспортно произшествие /ПТП /, настъпило на 26.06.2016 г., виновно причинено от С. Говедарски при управлението от страна на последния на лек автомобил „БМВ”, с per. [рег.номер на МПС], за което е осъден с влязла в сила присъда № 8/13.02.2017 г. по НОХД № 3/2017 г. по описа на ОС – Ст.З.. По отношение на водача на посоченото МПС е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по договор, сключен с ответника. Не се спори,че починалият при ПТП С. Д. е дядо/възходящ от втора степен по права линия/ на четиримата ищци-негови внуци. Въззивният състав се е позовал на следната тълкувателна практика относно изясняване съдържанието на приложимото за спорното правоотношение право: В т. ІІІ.2. от Постановление № 4 от 25.05.1961 г. на Пленума на ВС, кръгът на лицата, което имат право на неимуществени вреди се определя от съда по справедливост и обхваща най-близките роднини, като низходящите, възходящите и съпруга. В мотивите на Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на ВС е изяснено, че право на неимуществени вреди имат и лица извън посочените в т. ІІІ.2. от Постановление № 4 от 25.05.1961 г. на Пленума на ВС, когато между тях и загиналото лице са били създадени отношения, сходни с тези, посочени в цитираната точка: низходящите, възходящите и съпруга. Съгласно т. 1 от ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г., постановено по т. д. № 1/2016 г. на ОСГТНК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.051961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Според съда, от показанията на разпитаните свидетели, между ищците и техния дядо е имало добри отношения, събирали се по празници, лятото били при него, той ги посещавал, ходели на екскурзии, помагали му при отглеждане на животни и други битови дейности, прекарвали много време заедно, независимо, че живеели в различни населени места. Така описаните отношения между ищците и техния дядо са преценени като нормална житейска ситуация на контакти между близки роднини, произтичаща от отношения на обич и привързаност. Съдът е направил извод, че е нормално загубата на дядото да причинява негативни емоции на неговите внуци, но не може да бъде направен извод за наличието на особено близка връзка или емоционална взаимозависимост, която да е изключително трайна и дълбока по смисъла на цитираните по-горе тълкувателни актове и да е различна от обичайната, както и ищците да са претърпели отличаващи се по своя интензитет душевни страдания. Позовал се е и на заключенията на психиатричните експертизи на всеки един от ищците. Като краен извод, въззивният съд е приел, че ищците не са материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния дядо. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на касаторите се сочат, като обуславящи изхода по спора няколко въпроса, които, уточнени и групирани, се свеждат до: за задължението на съда да обсъди всички оплаквания във въззивната жалба, доводи и доказателства, следва ли съдът при произнасянето си да направи преценка на всички обективно съществуващи конкретни обстоятелства, като ги преценява при съвкупна и логическа последователност и да направи самостоятелна преценка на всяко обстоятелство; от какви критерии следва да се ръководи съдът при извършване на преценка за наличие особена близост между низходящите от втора степен на загинал при ПТП, и за съдържанието на принципа на справедливост при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Твърди се противоречие в отговора на въпросите от страна на въззивния съд в обжалваното решение със задължителната практика на ВКС- ТР 1/2016 на ОСГНТК и посочените решения на ВКС. Формулираните процесуални въпроси не се явяват обуславящи изхода по конкретния спор, тъй като се основават на оплаквания за непълно обсъждане на факти и доказателствата от съда, каквито, видно от гореизложеното, не са допуснати от негова страна. Въпреки липсата на пространно изложение в мотивите, фактическите и правни изводи на съда, по отношение на липсата на активната материалноправна легитимация на ищците като внуци на загиналия в ПТП техен дядо, се основават на съвкупната преценка на всички събрани доказателства. Относно материалноправните въпроси от изложението по чл. 284 ал.3,т.1 ГПК настоящият състав на ВКС, Второ т.о. намира следното: Съгласно ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 на ОСГНТК, по изключение в кръга на лицата имащи право на обезщетение от смъртта на техни близки се включва и всяко лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи продължителни болки и страдания от неговата смърт. Необходимо е връзката да се основава на особено близки отношения, надхвърлящи обичайните такива при съответната роднинска близост и изключителни по своята продължителност и интензитет. Относно критериите за това, кога едно лице е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи продължителни болки и страдания от неговата смърт, то това се преценява за всеки случай поотделно. В случая, съдът се е позовал на преценка на конкретното поведение на ищците, оценено и от вещото лице-психиатър, и е приел, че е налице обичайната и естествена болка и тъга от загубата на техния дядо, които не са изключителни по своята интензивност и продължителност. Обосноваността на тази преценка е въпрос по правилността на обжалвания акт, което не е основание за допускане на касационно обжалване. Относно критериите за това, кога едно лице е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи продължителни болки и страдания от неговата смърт, то това се преценява за всеки случай поотделно. В своята практика по чл.290 ГПК Р № 17/16.03.2021 г. по т.д. №291/20 на ВКС, Второ т.о. и Р №92/17.11.2020 г. по т.д. № 1275/19 на Второ т.о. /, ВКС се е произнесъл в насока, че за да е налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. За пример на обстоятелство, относимо към връзката между братята и сестрите, в цитираната практика/ по специално във второто решение/е посочено израстването им сами като деца поради продължително отсъствие или загуба на родителите. Допълнително е разяснено, че независимо от спецификата на отношенията между лицето, търсещо обезщетение, и починалото лице, присъждането на обезщетение винаги е обусловено от провеждане на пълно и главно доказване на критериите, възприети в ТР № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС: 1/ наличие на особено близка емоционална връзка с починалия, обосноваваща основание да се направи изключение от правилото за определяне кръга на правоимащите съобразно ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., и 2/ проявление на неимуществени вреди в правната сфера на ищеца, чиито интензитет и продължителност надхвърлят нормално присъщите за отношенията между съответните лица. В тази насока е и Решение №45/10.05.2021 г. по т.д. №370/20 на ВКС,Второ т.о. Следователно с обжалваното решение, въззивният съд се е произнесъл в съответствие със задължителната практика на ВКС/цит.- ТР/ и с практиката на ВКС по чл.290 ГПК, посочена по-горе, и не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1,т.1 ГПК. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. В полза на ответника не се дължи присъждане на съдебни разноски пред настоящата инстанция, поради липсата на установени такива. Водим от изложеното настоящият състав на ВКС,Второ т.о.