Определение № 3656 от 18.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4609/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /сега Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество/, ТД – София, със съдебен адрес – [населено място], подадена от юрисконсулт С. К., срещу въззивно решение № 796 от 12.06.2023 г. по в.гр.д. № 440/2023 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение № 540 от 12.10.2022 г. по гр.д. № 112/2022 г. на Окръжен съд – Благоевград и вместо това са отхвърлени предявените от Комисията искове по чл. 153, ал. 1 ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/ срещу Я. С. Й. за отнемане в полза на държавата на негово имущество: сума в размер на 15 420 лева, представляваща обща стойност на иззети парични средства в левове; сума в размер на 4 895 евро, с левова равностойност 9 573,78 лева, представляваща обща стойност на иззетите парични средства в евро; сума в размер на 20 паунда, с левова равностойност 129,48 лева, представляваща обща стойност на иззетите парични средства в GBP; сума в размер на 20 щатски долара с левова равностойност 69,12 лева, представляваща обща стойност на иззетите парични средства в щатски долари, сумата в размер на 100 000 лева, представляваща пазарна стойност към датата на отчуждаване на апартамент № .., находящ се в [населено място],[жк], блок № ..; сумата в размер на 2 800 лева, представляваща пазарна стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил „БМВ“, модел „318“; сумата в размер на 300 лева, представляваща направена парична вноска през 2013 г. от ответника по лична банкова сметка; сумата в размер на 50 000 лева, представляваща върнат заем на ответника от трето лице през 2017 г. по банкова сметка, открита в „УниКредит Булбанк“ АД; и сумата в размер на 1 016,97 лева, представляваща извършени преводи чрез Western Union, тъй като не са установени законни източници на средства за придобиването им, както и два леки автомобила – „Мерцедес C220“ CDI и „Рено Меган“; отхвърлен е и искът срещу „Янко Карс“ ЕООД за отнемане в полза на държавата на специализиран автомобил „Ивеко Дейли 308“. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на въззивното решение – основание по чл. 281, т. 3 ГПК, като се иска уважаване на предявения иск. Ответниците Я. С. Й., [населено място], и „Янко Карс“ ЕООД, [населено място], не вземат становище. Въззивният съд е приел, че е предявен иск по чл. 153 и сл. ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Производството по отнемане в полза на държавата против ответника е образувано с решение № 2772/06.10.2021 г. на Комисията въз основа на постъпило уведомление от Специализирана прокуратура за привличане в качеството му на обвиняем по ДП № 12316 ЗМ-30/2019 г. на СБОП-Благоевград, пр. пр. № 373/2019 г. по описа на Специализираната прокуратура, за това, че е участвал в организирана престъпна група, създадена с цел да извършват престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 НК - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2 вр. с ал. 2 НК, което деяние попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 23 от ЗПКОНПИ. С решение № 969/16.06.2020 г. по АНД № 99/2020 г. на Районен съд - Сандански, влязло в сила на 02.07.2020 г., ответникът е признат за виновен по така повдигнатото му обвинение. Посочено е, че между страните не се спори, че през проверявания период от 01.09.2010 г. до 01.09.2020 г. през патримониума на ответника е преминало имущество на значителна стойност в несъответствие спрямо доказаните му доходи в размер на 215 147,47 лв. според т. 5 от заключението на съдебно-икономическа експертиза. От събраните доказателства е установено, че в края на проверявания период към 01.09.2020 г., налично установено имущество на ответника включва два леки автомобила на стойност 5 900 лв., както и сумата от 41,39 лева по разплащателна сметка към „Банка ДСК“ ЕАД. Налично е и МПС „Ивеко“, прехвърлено от ответника на притежаваното от него дружество „Янко Карс“ ЕООД, което според заключението на вещото лице по приетата автотехническа експертиза е на стойност 10 000 лв. Основната предпоставка за отнемането по реда на чл. 153, ал. 1 от ЗКПКОНПИ е установяването дали между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя. Отнемането може да бъде извършено, в случай че имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и това увеличение надхвърля посочения в § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ размер. Едва след установяване на такова превишение подлежи на изследване въпросът дали даден доход има законен характер. Същото становище е възприето с т. 1 от Тълкувателно решение № 4/2021 г. на ВКС, ОСГК, което предписва, че незаконно придобито може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното и свързаните с него лица през изследвания период, което е налично в края на този период, респективно значителното несъответствие е налице, когато разликата между стойността на наличното имущество в края на периода и това в началото надхвърля стойността, определена в закона. Установено е, че имуществото, с което ответникът разполага към края на проверката е под прага от 150 000 лв., който предвижда цитирания § 1, т. 3 от ДР на ЗКПКОНПИ, поради което като извод е прието, че липсата на значително несъответствие е достатъчна, за да бъде искът отхвърлен без да бъдат разглеждани останалите предпоставки за постановяване на гражданската конфискация. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 2, предл. второ и трето ГПК – недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение. Твърди се още, че в противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд е излязъл извън пределите на компетентността си, постановявайки решение, основано на неизложен порок на първоинстанционното решение, както и че въпросът за наличието на „значително несъответствие“ е решен в противоречие с ТР № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. Настоящият състав на III г.о., ВКС, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решение № 796 от 12.06.2023 г. поради следните съображения: Твърденията за недопустимост и за наличие на противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС касаторът е навел във връзка с едни и същи оплаквания, свързани с пределите на въззивната проверка, въведени в чл. 269 ГПК. Съгласно мотивите на соченото тълкувателно решение ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора, но не намират приложение при субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. В конкретния случай, за да отхвърли иска съдът е приел, че въз основа на установените факти не е налице основната предпоставка, обуславяща уважаването на иска по чл. 153 ЗПКОНПИ. Видно от посоченото, дейността на въззивния съд е в съответствие със задължителното тълкуване на нормата на чл. 269 ГПК, дадена в тълкувателното решение, поради което не е налице хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е налице и недопустимост на решението, като постановено извън рамките на спора между страните. В т. 1 от посоченото от касатора тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023 год. по тълк.д. № 4/2021 г. на ОСГК, ВКС е прието, че не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне на размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Във въззивната жалба на ответниците по исковете има изрично оплакване, че няма несъответствие между получените доходи и придобитото имущество. По принцип предмет на отнемане е незаконно имущество, което е налично към датата на проверката и може да формира „значително несъответствие“, по смисъла на § 1, т. 3 ДР на ЗПКОНПИ. Въззивният съд е приел, че с оглед наличното към края на проверката имущество не се установява „значително несъответствие“. Поставеният въпрос е решен в съответствие с разрешенията, дадени в тълкувателното решение, поради което и по него не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Решението не е очевидно неправилно съобразно самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на материалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване /ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 86/2017 г./, не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване. Съобразно разпоредбата на чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ съдът присъжда държавната такса и разноските в зависимост от изхода на делото. Предвид на това Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, [населено място], трябва да бъде осъдена да заплати по сметка на ВКС сумата 30 лв. държавна такса. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд