Определение № 435 от 29.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 1991/2019 г.

Производството е по реда на чл. 295 ГПК. Образувано e по касационната жалба (с вх. № 4493 от 3.VІ.2019 г.) на [община], подадена чрез надлежно упълномощен от нейния кмет Х. А. И. адвокат от АК-К. против решение № 132 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 1-и с-в, от 18.ІV.2019 г., постановено по т. д. № 134/2017 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение № 15/20.І.2015 г. на Кърджалийския ОС по т. д. № 14/2014 г. в обжалваната му част: за осъждането на общината настоящ касатор – на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД – да заплати на димитровградското „ТИ-ВИ-БИ” О. /ЕИК[ЕИК]/, в качеството му на водещ съдружник в „Консорциум Ти Ви Би” СУМА в размер на 333202.49 лв. (с вкл. ДДС), представляваща равностойността на извършени от Консорциума допълнителни СМР за обект „Изграждане на парк „А.-север” и „Бизнес-парк” – І и ІІ етап, [населено място]”, съгласно сключен договор № BG 161PO001/1.4-02/2008/006-8-09-S-09 от датата 18 януари 2011 г. и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 1.ІV.2014 г. и до окончателното й изплащане, както И СУМАТА 65 804.34 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение за периода 26.ІV.2012 г. – 1.ІV.2014 г. Оплакванията на касатора [община] са за постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, вкл. „необсъждане на приложените по делото доказателства”. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който двата осъдителни иска на търговеца, водещ съдружник в Консорциума „Ти Ви Би”, да се отхвърлят, ведно с присъждането в негова тежест на всички направени по водене на делото разноски. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата подателят й [община] обосновава чрез своя процесуален представител по пълномощие приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на всички допълнителни предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но вместо ясно и точно формулиран въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/, който да е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд в постановеното по реда на чл. 294 ГПК негово решение, инвокира довод, че „не били изпълнени задължителните указания, дадени с отменителното решение на ВКС”, понеже по делото имало изготвени три експертизи, оспорени от страна на общината настоящ касатор: „като необосновани и при възникнало съмнение за тяхната правилност”. По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Ти-Ви-Би” О.-Д. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-К. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за неговото потвърждаване, а също и за присъждането на разноски, но без да се ангажират доказателства, че такива реално са били направени. Инвокирани са доводи, че в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата общината неин подател „на практика не формулира нито един конкретен въпрос /материалноправен или процесуалноправен/, който да е от значение за спора и който именно да е обусловил решаващите изводи на Съда”; „Изложението преповтаря доводи за неправилност на решението /посочени и в самата касационна жалба/, но не и доводи,обосноваващи допустимост на касационното обжалване”; „Обсъжданите в това изложение въпроси не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК”. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, касационната жалба на [община] ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните: С постановеното в производство по чл. 290 ГПК отменително решение № 241/9.ІІІ.2017 г. на ВКС по т. д. № 2799/2015 г. делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд със задължителни указания за изясняване на въпроса относно възможността за отклонение от параметрите на обществена поръчка. При последвалото потвърждаване на решението на първостепенния съд в атакуваната негова осъдителна част, въззивната инстанция е приела - въз основа на цялостен анализ на събраните по делото доказателства, че първата група СМР, отразени в таблица № 1 от заключението на допълнителната експертиза, са били включени в първоначалния проект, неразделна част от договора, но не са включени /пропуснати са били/ в количествено-стойностната сметка към договора. Доколкото проектът е неразделна част от последния, то тези видове СМР не са извън предмет на договора, сключен по реда на Закона за обществените поръчки, възложени са от възложителя и за изпълнението им е налице двустранно съгласие на страните, обективирано в писмена форма – въпросния договор. Аргумент в тази насока е и в фактът, че в изготвена след изпълнение на строежа справка, т. нар. „Заменителна таблица”, са актувани СМР за 5 996 363.70 лв. /с вкл. ДДС/, при договорен обем СМР за 7 130 003.97 лв. /с вкл. ДДС/. Общата стойност на СМР от първата група – включени по първоначалния проект /таблица № 1 от заключението/ - 255 933.32 лв. с ДДС е по-малка от разликата между договорения обем СМР и актуваните СМР, т.е. последните не надвишават и финансовите параметри на договора за обществена поръчка. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е задължен и не може да извежда релевантния въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/ от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК или от твърденията на касатора или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това (в процесния случай и трите предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК). Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение