Определение № 3461 от 05.07.2024 г. на ВКС по д. № 2377/2024 г.

Производството е по реда на чл.135, ал.4 АПК. Образувано е по повдигнат с определение № 7015/08.05.2024 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 4906/2024 г., спор за подсъдност между Административен съд- София област и Софийски градски съд относно това кой съд - административният или гражданският е компетентен да се произнесе по предявен от Г. В. К. срещу Административен съд – София град иск за присъждане на сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди. Настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС по така повдигнатия спор намира, че компетентен да се произнесе по предявения иск е Софийски градски съд по следните съображения: Г. В. К. е предявил иск /наименован жалба/ против Административен съд – София град, за присъждане на сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди. Исковата молба е била депозирана пред Върховния административен съд, който я е изпратил на Административен съд – София град, който на основание чл.7, ал.2 от ЗОДОВ е изпратил делото за разглеждане на най-близкия родово компетентен административен съд - Административен съд- София област. С определение № 527 от 24.04.2024г. по адм. д. № 500/2024г. АССО е приел, че се касае за иск по чл.2б от ЗОДОВ и е изпратил делото по подсъдност на СГС. С определение № 7015/08.05.2024 г., постановено по гр.д. № 4906/2024 г., Софийски градски съд е повдигнал спор за подсъдност, приемайки, че предявеният иск е по чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, вр. чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК, вр. чл. 203, ал. 3 от АПК и компетентен да се произнесе по него е Административен съд – София област. Спорът за подсъдност може да бъде разрешен само след определяне правното основание на предявения иск, а последното е изводимо от наведените фактически твърдения в обстоятелствената част на исковата молба. В случая в исковата молба няма конкретни фактически твърдения за причинени вреди от правораздавателна дейност на съда, при която достатъчно съществено да е нарушено правото на Европейския съюз, за да се приеме, че искът намира правното си основание в чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ. Твърденията на ищеца са, че по адм.д. № 11574/2023г. на АССГ е подал искане с вх. № 2737 от 24.11.2023г, по което липсва произнасяне, че делото се бави и съдът не иска да го разгледа и е налице злоупотреба с право и служебно положение. От тези твърдения се налага извод, че претенцията е по чл. 2 б, ал. 1 ЗОДОВ за отговорност на органите на съдебната власт в Република България, за осъществяване на тяхната дейност в нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, поради което компетентен да се произнесе по иска е Софийски градски съд. Воден от горното, настоящият смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд