Определение № 50162 от 14.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3259/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 7572/05.07.2022г., подадена от Община Благоевград, чрез кмета И. С., приподписана от пълномощника юрк.В. С., срещу решение № 350 от 03.06.2022г., постановено по въззивно гр.дело № 208/2022г. на Благоевградския окръжен съд. С обжалваното решение е потвърдено (в обжалваната пред окръжния съд част) решение №57 от 10.02.2022г. по гр.дело №2549/2021г. на Благоевградския районен съд, с което на основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ е признато за незаконно уволнението на ищцата М. Й. Т. и е отменена заповед № 462-ЧР-Д/13.08.2021г. на кмета на Община Благоевград, с която на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.1 от КТ-поради закриване на част от предприятието, е прекратено трудовото правоотношение между страните; на основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „специалист обществен ред и сигурност“ в звено „Общинска охрана и обществен ред” при ответната община и последната е осъдена, на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, във вр. с чл. 255, ал.1 КТ да плати на ищцата сумата 7 272 лева-обезщетение за оставането й без работа за период 6 месеца-от 16.08.2021г. до 16.02.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на иска-13.10.2021г. до окончателното плащане, като последният иск е отхвърлен за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер 9 4441,18 лева. Касационната жалба на Община Благоевград е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281, т.3 ГПК са нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е развил съображения за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение, на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Преповтаряйки оплакванията в касационната жалба, поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – ТР № 5/26.10.2021г. по тълк.дело №5/2019г. на ОСГК на ВКС, решение № 760/16.10.2009г. по гр.д.№2260/2008г. на ІІІ ГО, решение № 60305/ 12.01.2022г. по гр.д.№520/2019г. на ІV ГО, решение №105/ 26.06.2019г. по гр.д. № 3326/2018г. на ІІІ ГО, определение № 60891/15.12.2021г. по гр.д.№1236/2020г. на ІІІ ГО, по въпроса: 1. Кога е налице реално закриване на част от предприятието и кога се касае за вътрешна организация. Счита, че при преценка на този въпрос следва бъде съобразена задължителната съдебна практика, според която съкращаването на щата е реално, когато част от трудовата функция на премахнатата длъжност е преминала към една или няколко други длъжности, но не съставлява тяхна основана дейност, а е прибавена към съществуващите преди това трудови функции и тази практика в случая следва да се приложи по аналогия. Сочи, че с атакуваното решение въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – 2. Може ли запазването на основната дейност на закрито звено да се установява с косвени доказателствени средства, свидетелски показания и индиции; 3.Наличието на самостоятелна заповед относно провеждане на конкретно обществено мероприятие, с която е възложен контрол по изпълнението на заповедтна на определено длъжностно лице може ли да бъде индиция, от която съдът да обоснове извод, че основната дейност, състояща се в осъществяване на контрол при провеждане на обществено мероприятие на закритото звено, продължава да съществува; 4. Каква част от дейността на закритото звено на предприятието може да е преминала към друго звено, без да съставлява основната му дейност и да е осъществено реално закриване на част от предприятието и по какви критерии се определя това. Не на последно място, касаторът поддържа, че атакуваното решение е и очевидно неправилно-основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2 ГПК. Ответникът по касационната жалба М. Й. Т., чрез процесуален представител, в отговора на жалбата излага съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за нейната неоснователност. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и данните по делото, констатира следното: От фактическата страна въззивният съд е приел, че страните по спора са били обвързани от валиден безсрочен трудов договор от 24.04.2020г., по силата на който ищцата е изпълнявала длъжността специалист „Обществен ред и сигурност” в звено „Общинска охрана и обществен ред” в община Благоевград. Звеното е създадено като бюджетно с решение № 45 по протокол №3/27.02.2013г. на Общински съвет Благоевград с първоначална численост от общо 4 щатни бройки. Според длъжностната характеристика на ищцата основната цел на длъжността й е осигуряване спазването на обществения ред на територията на общината, редът в сградата на Общинска администрация и недопускане на кражби, злоупотреби и разхищения с общинската собственост, като следва да извършва дейности по организиране и осъществяване на физическа охрана на обекти и имущество, собственост на общината; охрана чрез патрулиране на обществено важни обекти, зелени зони, паркове, детски заведения и други; охрана при провеждане на масови мероприятия, организирани от общината. Звеното, в което ищцата е работила е закрито с решение от 30.07.2021г. на Общинския съвет-Благоевград, а с решение от същата дата е създадено ново звено „Инспекторат“ към Дирекция „Екология и чиста среда“ с общо 7 щатни бройки –1 щ.бр. за главен инспектор, 1 щ.бр. главен експерт „Връзки с обществеността“, 1 щ.бр. инспектор и 4 щ.бр. за длъжността старши инспектор. Приет е и Правилник за организацията и дейността на новосъздаденото звено. Със Заповед № 462-ЧР-Д/13.08.2021г. на кмета на община Благоевград, на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищцата, считано от 16.08.2021г. Заповедта е връчена лично на ищцата на 13.08.2021г. Считано от 20.08.2021г. ищцата е регистрирана като безработно лице, търсещо работа. При решаването на релевантния въпрос за законосъобразност на уволнението, респ. наличието на реално закриване на част от предприятието, въззивният съд се е позовал на разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 5/26.10.2021г. по тълк. дело № 5/2019 на ОСГК на ВКС, извършил е подробен анализ на събраните доказателства, съобразявайки дейността на закритото звено, основната дейност на новооткритото звено „Инспекторат“, длъжностните характеристики на служителите от новото звено, част от които са работели и в закрития отдел, свидетелските показания според които бивши служители на закритото звено, назначени в новооткритото, извършват дейности по охрана на масови мероприятие и след прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата, обсъдил е съставения констативен протокол от м.ноември 2021г., издаден от старши инспектори към отдел „Екология и чиста среда“ относно действия на лица от предизборен щаб за пробиване/разрушаване на плочките на площада, които са общинска собственост. Съдът е приел, че извършваните от служителите на новото звено дейности, не се ограничават само до опазването на околната среда, а са застъпени голяма част от дейностите, извършвани от ищцата и нейните колеги в закритото звено. Изводът, че дейностите на закритото звено продължават да се осъществяват, съдът е обосновал и с приетата във въззивното производство заповед № 332/04.02.2022г., съгласно която контролът по осъществяване на охрана при провеждане на мероприятия, организирани от общината, е възложен на служител от новосъздаденото звено. Споделил е извода на първоинстанционния съд, че част от дейността на закритото звено е свързвана и с осъществяване контрол по спазване на Наредба за опазване на общинската собственост и обществения ред и доколкото наредбата е действаща, то към задълженията на служителите на новото звено „Инспекторат“ попадат и дейности по нейното спазване. Въззивният съд е заключил, включително прилагайки спрямо ответника неблагоприятните последици на доказателствената тежест, че в случая е извършена вътрешна реорганизация, при която дейността на закритото звено са продължили да осъществяват служителите на новосъздаденото звено „Инспекторат”. Приел е, че упражненото от работодателя право на прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ -закриване на част от предприятието, не е възникнало, а ищцата е незаконно уволнена. Приел е за основателни и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. По изложените от съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната пред него част. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че предпоставките на чл. 280 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение не са налице. Първият и четвъртият формулирани в изложението въпроси се отнасят до материалноправните предпоставки за законосъобразно упражняване на правото на уволнение в хипотеза на закриване на част от предприятието. Въпросите покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като са включени в предмета на делото и са обусловили решаващите изводи на съда. По отношение на тези въпроси не са налице допълнителните предпоставка по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Практиката на ВКС във връзка с приложението на чл. 328, ал. 1, т. 2 пр. 1 КТ, в това число когато се касае за предприятие, което има съответни поделения - клон, цех, отдел, сектор и пр., е уеднаквена с Тълкувателно решение № 5/26.10.2021г. по тълк. дело № 5/2019 на ОСГК на ВКС, с която въззивният съд изцяло се е съобразил. Съгласно ТР закриване на част от предприятието по смисъла на чл.328, ал.1, т.2 пр.1 КТ е налице, когато от структурата на предприятието е премахнато определено негово организационно обособено звено и е прекратена дейността на това звено. При вътрешната реорганизация се извършват структурни промени, при които някой звена се променят чрез сливане, вливане, отделяне, разделяне и др., но дейността им се запазва. В тълкувателния акт е уточнено, че в хипотезата на „закриване на част от предприятието”, решаващо е дали е преустановено за в бъдеще изцяло съответната дейност на организационно обособеното звено или тя продължава да се осъществява в останалите структури на работодателя. Това е въпрос на конкретна фактическа обстановка, която следва да се преценява от съда при оспорено уволнение по чл. 328, ал.1, т.2, предл.1 КТ-дали се касае за закриване на част от предприятието или за вътрешноорганизационно преустройство, при което съответните длъжности не се закриват, а е променено наименованието на отдела, службата или съответното звено или дейността му е разпределена, слята, влята в дейността на други поделения и звена на предприятието. Въззивният съд съобразявайки тази задължителна практика е направил съпоставка между дейностите от закритото звено „Общинска охрана и обществен ред”, в което е била назначена ищцата и новооткритото звено „Инспекторат” и след подробен анализ на събраните писмени и гласни доказателства е приел, че голяма част от дейностите, свързани с опазване инфраструктурата, имуществото на общината и опазване на обществения ред по време на масови мероприятия, извършвани от ищцата и колегите й в закритото звено, продължават да се извършват от служителите на новото, поради което е обосновал извод, че не е налице реално закриване на част от предприятието, съответно не е налице основанието по чл.328, ал.1, т.2, предл.1 КТ за прекратяване на трудовия договор на ищцата. Наличието на задължителна съдебна практика по поставените първи и четвърти въпроси, с които въззивният съд се е съборазил е достатъчно за недопускане на решението до касационен контрол, без да е необходимо обсъждането на релевираните допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК. Формулираният от касатора въпрос 3 не притежава характеристиките на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Разпоредбата предполага формулиране на такъв правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, а не на въпрос, отправен към касационната инстанция относно правилността на направените от въззивния съд изводи, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая, въпросът, който поставя жалбоподателя е пряко свързан с правилността на обжалваното решение и отговорът му е обусловен от доказателствата и преценката им от въззивния съд. Въпросът съдържа оплакване за неправилност на правните изводи, което съставлява основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, но не обосновава основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК. Вторият въпрос в изложението е формулиран от касатора отново в контекста на оплакването му за необоснованост на решението поради допуснати от съда процесуални нарушения при анализа на събраните доказателства във връзка с твърдението му за реално закриване на част от предприятието и законосъобразност на уволнението. По съществото си този въпрос представлява касационно основание по чл.281 ГПК и като такова подлежи на преценка в производство по чл.290 ГПК в случай, че решението бъде допуснато до касация, но не и в стадия на селектиране на касационната жалба. Извършеното нормативно тълкуване в цитираното ТР № 5/26.10.2021г. на ОСГК на ВКС на основанието за уволнение по чл. 328, ал.1, т.2, пр.1 КТ допуска съдът, сезиран с иска по чл. 344, ал.1, т.1 КТ, да обоснове извод за фиктивно закриване на част от предприятието и с неблагоприятните последици на доказателствената тежест. Върховният касационен съд еднозначно приема, че работодателят е този, който по иска по чл. 344, ал. 1, т. 2, предл.1 КТ носи тежестта успешно да докаже, че в случая на закриване на обособено звено в състава на предприятието окончателно е преустановена дейността на съответната, относително самостоятелна организационна единица, а тази дейност не е преминала към друга структура на предприятието. Отделно от посоченото, в случая касаторът не обосновава и тезата си защо счита, че произнасянето на ВКС ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а при липсата на съображения за необходимост да се изменени или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на чл. 328, ал.1, т.2, предл.1 КТ, не може да се приеме, че поставените 2 и 3 въпрос са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не е налице и поддържаната от касатора очевидна неправилност на въззивното решение, защото от съдържанието на мотивите не се установява въззивният съд да е допуснал нарушение на императивни норми или основополагащи правни принципи, да е приложил несъществуваща или отменена правна норма, както и правна норма в смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. При този изход на делото касаторът следва да бъде осъден да плати на насрещната страна сторените от нея разноски за платеното адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция в размер 1 020 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение