Определение № 50263 от 15.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2448/2020 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба от Р. Н. Я., чрез адвокат С. И., срещу въззивното решение на Великотърновския апелативен съд №157/04.06.2020 г. по в.гр.д.№ 455/2019 г. В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Насрещната страна „ЕОС Матрикс“ ЕООД с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез юрисконсулт Й. К., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за разглеждане на делото пред касационната инстанция. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Великотърновски апелативен съд е потвърдил решението на първостепенния Русенски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от Р. Н. Я. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД иск с правно основание чл. 439 от ГПК, за приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, както следва: 29 664, 72 лв. – главница; 19 300, 66 лв. – лихви; 10 530, 02 лв. – разноски по изпълнително дело № 20188320401926 по описа на ЧСИ с рег. № 832, с район на действие ОС – Русе, поради погасяване на вземането по давност. За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са надлежно установени следните факти: Изпълнително дело №20118320401655 по описа на ЧСИ И. Х. било образувано по молба на взискателя „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД срещу длъжника Р. Я., въз основа на изпълнителен лист издаден на основание Заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК №986/17.02.2011 г., за сумите: 29 644,72 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 17.02.2011 г. до окончателното ѝ изплащане; 2 175,88 лв. – договорна лихва за периода 25.12.2006 г. – 27.01.2011 г., както и 1 558,26 лв. – разноски в заповедното производство. Съдът констатирал, че вземането на заявителя произтичало от сключен между длъжника Р. Я. и кредитора „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД договор за кредитна карта „Американ експрес” от 25.12.2006 г., по който длъжникът не изпълнил задължението си за погасяване на усвоените суми. На длъжника била връчена покана за доброволно изпълнение, но той не изпълнил задължението в срока за доброволно изпълнение. Въззивният съд установил, че взискателят направил искания за извършване на изпълнителни действия по отношение на длъжника Р. Я., както следва: с молба от 05.10.2011 г. за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, наложен на 12.09.2013 г.; с молба от 27.04.2012г., уточнена с молба от 29.05.2012г., за налагане на възбрана върху подробно посочени недвижими имоти на длъжника, наложена на 14.06.2012г.; с за присъединяване на изпълнителен лист от 03.09.2013г. по влязлото в сила решение по г.д.№646/2012г. на Окръжен съд – Русе, присъединен с разпореждане от 03.10.2014г. Съдът приел, че между страните било безспорно обстоятелството, че изпълнителното производство било прекратено по силата на закона – чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, на 03.10.2016г. Установил още, че с молба от 18.09.2018 г. цесионерът „ЕОС МАТРИКС” ЕООД /придобил вземането от цедента „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД по сключен между тях договор за цесия/ представил на съдебния изпълнител издадения на 03.09.2013 г. изпълнителен лист и въз основа на същия било образувано и.д. №20188320401926 по описа на ЧСИ И. Х.. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът приел, че предявеният иск е с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК вр.чл.124, ал.1 от ГПК и е допустим. Посочил, че с разпореждане на съдебния изпълнител от 03.10.2014 г. по изпълнителното дело бил присъединен представеният от взискателя изпълнителен лист от 03.09.2013 г., а изпълнителното производство било образувано преди постановяване на тълкувателно Решение от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС. Въз основа на това съдът направил извод, че посочените факти и породените от тях правни последици следвало да бъдат съобразени и преценени с оглед на действалото към момента на настъпване на последиците ППВС № 3/1980г., според което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на вземането. По изложените съображения въззивният съд приел, че погасителната давност по отношение на съдебно установеното вземане не е изтекла, което обосновало извода му за неоснователност на предявения иск. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по следния въпрос: При прекратяване на изпълнителното производство по смисъла на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК и обезсилване с обратна сила на всички изпълнителни действия, отпада ли с обратна сила и прекъсващия им ефект относно погасителната давност на основание чл. 116, ал.1, б. "в" ЗЗД? Твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т.10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС; решение №42/26.02.2016г. по г.д.№1812/2015г.; решение №371/29.10.2015г. по г.д.№1385/2012г.; решение №285/06.10.2015г. по г.д.№1953/2015г. Поставеният въпрос е свързан с ефекта на перемпцията на изпълнителното производство, а именно дали с настъпването ѝ всички предприети изпълнителни действия по него се обезсилват по право, съответно дали тези действия, дори да са били от вида на посочените в чл. 116, б. ”в” ЗЗД, могат да доведат до прекъсване на давността. Съдът намира, че в конкретния случай въпросът не е обуславящ правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение, поради което по отношение на него не са налице общите предпоставки за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 от ГПК. Какъвто и отговор да бъде даден, той няма да доведе до промяна в правния резултат по спора по следните съображения: С решението по тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че последващите тълкувателни решения започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред, а до обявяването на задължителен тълкувателен акт за загубил сила, с последващ такъв, обективираното в него тълкуване следва да бъде прилагано. В този случай решението, с което се постановява тълкувателният акт, се състои от две части: с първата се дава ново тълкуване на правната норма, а с втората се обявява за загубил сила предшестващият тълкувателен акт. Втората част поражда действие от момента на обявяването на новия акт, поради което и от този момент предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага. В случай, че преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед тълкувателния акт, който е бил действащ към момента на настъпването на последиците. По отношение на разрешенията дадени в ППВС 2/1980 г. и ТР 2/2015 г., е прието, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани изпълнителни дела преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г. В конкретния случай давността за процесните вземания е започнала да тече на посочената дата – 26.06.2015г. и към датата на подаване на исковата молба /11.04.2019г./ същата не е била изтекла. След подаване на исковата молба, давност относно вземането, предмет на спора, не тече, независимо че е предявеният иск е отрицателен установителен, тъй като същият е относно вземането. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл.280, ал.2 от ГПК. На основание чл. 78, ал. 8, във вр. с ал. 3 и чл. 81 от ГПК и направеното искане, Р. Н. Я. следва да бъде осъден да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД разноски за юрисконсултско възнаграждение за защитата ѝ пред касационната инстанция в размер на 100лв., определен по реда на чл. 25 от НЗПП. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,