Определение № 370 от 07.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 801/2020 г.

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК. С решението си от 30.10.2019 год. по гр. д. № 7159/2017 год. Софийският градски съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 18.04.2017 год. по гр. д. № 9065/2014 год. на Софийския районен съд, с което е признато за установено по отношение на С. Г. З. и В. Г. З., че Е. К. К. е собственик по силата на наследствено правоприемство и възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ с решение № 5484 от 17.09.2007 год. на ОбСЗ-Овча купел на следния недвижим имот: реална част от 390 кв. м. от имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], която част е изобразена графично и заключена между букви А, Б, В, Г и А на скица № 1 към заключението на в. л. Й. Н. от 10.05.2016 год., представляваща неразделна част от решението, и осъдил на основание чл. 108 ЗС ответниците З. да предадат на ищцата владението върху този имот. Ответниците С. и В. З., чрез пълномощниците им адв. Н. А. и адв. Д. В., обжалват въззивното решение с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК с оплаквания за неговата неправилност поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост, с молба за отмяната му и вместо това предявеният иск по чл. 108 ЗС бъде отхвърлен. Претендират присъждане на разноските по делото за всички инстанции. В представеното изложение към жалбата касаторите поддържат наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по формулирания въпрос, свързан с приложението на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ и чл. 5, ал. 2 ЗВСВОНИ – при спор с бившите собственици третото лице, придобило имота чрез продажба от ТКЗС, може ли да се позове на кратката придобивна давност, като се поддържа противоречиво произнасяне по този въпрос в обжалваното решение и представените решения на ВКС, така и в ТР № 10/2012 год. на ОСГК на ВКС. Същото основание за допускане на касационно обжалване се поддържа и по поставените въпроси относно приложението на чл. 83 ЗС и процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства, включително и обясненията на страните, като съобрази и фактите, приети за безспорни, и ги съпостави с останалите събрани по делото доказателства. Сочи се противоречие с разясненията в ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС, ТР № 1 от 4.01.2001 год. ОСГК на ВКС, т. 19, както и на приложените решения на ВКС. От ищцата не е постъпил отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., като взе предвид доводите на касаторите относно наличие на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, намира следното: За да уважи предявения ревандикационен иск въззивният съд е приел, че предпоставките по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 18а и чл. 18б ППЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността на процесния имот на ищцата като наследник на бившия собственик са налице, установена е идентичността между възстановения имот и този на наследодателя на ищцата, като е съобразена и недопустимостта на това възражение от страна на ответниците по иска поради липса на заявени от тях права върху имота към момента на кооперирането му в стопанството. Въз основа на приетото заключение на техническата експертиза съдът приел, че процесният имот представлява реална незастроена част от дарения имот на ответниците. Съдът приел за неоснователно възражението на ответниците за липса на индивидуализация на възстановения с решението имот поради липса на посочени в него граници, тъй като същият е индивидуализиран с неговия кадастрален номер по плана, което е достатъчно основание за индивидуализацията му, както е прието и в посочената съдебна практика. Липсват и доказателства за наличие на предпоставките по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, като изключение от възстановяването по чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ в полза на предишните собственици на земите, продадени от ТКЗС на трети лица. За неоснователно е прието и възражението на ответниците за придобиване на имота по давност, тъй като от 14.11.2007 год., от която дата най-рано е могла да тече такава, с оглед възстановяването по ЗСПЗЗ, до предявяването на иска за собственост не е изтекъл необходимия по закон срок от десет години, дори и да се приеме, че ответниците са осъществявали владение върху спорния имот. Отречена е възможността за прилагане на кратката петгодишна придобивна давност, тъй като в тези случаи владението придобива правна значимост по силата на закона, а не защото е получено при условията на чл. 70, ал. 1 ЗСПЗЗ. С оглед съображенията за неоснователността на възражението за придобивна давност на спорния имот първият от поставените в изложението въпрос е обуславящ за направения извод. Налице е и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – същият е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в представените решения. Така, в решение № 297 от 21.06.2011 год. по гр. д. № 294/2010 год. І г. о. е посочено, че в закона /чл. 5, ал. 1 ЗВСОНИ/ няма ограничения относно вида на придобивната давност, която тече след прекъсването й по чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, като може да е и кратката придобивна давност, стига да е налице добросъвестно владение, основано на валидна сделка, съгласно чл. 70 ЗС. В същия смисъл са и представените решения № № 139 от 23.05.2013 год. по гр. д. № 370/2011 год. І г. о. и 77 от 14.07.2015 год. по гр. д. № 7166/2014 год. ІІ г. о., както и разясненията в ТР № 10/2012 год. на ОСГК на ВКС. Това противоречие в произнасянето по първия от поставените в изложението на касаторите правни въпроси е достатъчно да обоснове наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Водим от горното, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.