Определение № 198 от 27.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2189/2013 г.

Производството е по чл. 257 ГПК. Образувано е по ”частна жалба с молба за бавност” от С. Г. С.. Тя е предявила отрицателен установителен иск против Висш адвокатски съвет, че не дължи сума, равняваща се на шест минимални месечни заплати – наложено й дисциплинарно наказание с нищожни решения на дисциплинарните съдилища. Първостепенният районен съд е прекратил производството като недопустимо, поради наличие на специален ред за обжалване дисциплинарните наказания, наложени на ищцата в качеството й на адвокат по реда на ЗА. Въззивният Софийски градски съд е потвърдил определението, като в него е указано, че то не подлежи на обжалване. Делото е върнато на първостепенния Софийски районен съд. С. Г. С. е подала жалба за бавност, като твърди, че не й е връчен препис от въззивното определение, като иска извършване на процесуалното действие. Въззивният съд е изпратил становище по чл. 255, ал. 2 ГПК, че препис от въззивното определение не е изпратено, тъй като то не подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на осн. чл. 274, ал. 4 ГПК. При така установената фактическа обстановка, не следва да се определя срок за изпълнение на процесуално действие от въззивния съд по връчване на препис от определението, с което е потвърдено това на първостепенния Софийски районен съд. Съдът не дължи връчване на акта по чл. 7, ал. 2 ГПК, тъй като въззивното определение в случая е окончателно. С него е потвърдено преграждащо определение на първа инстанция, постановено по оценяем граждански иск с цена под 5 000 лв. Въззивното решението по този иск не може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд - чл. 280, ал. 2 ГПК. Следователно и определението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване по чл. 274, ал. 3 ГПК – арг. чл. 274, ал. 4 ГПК. Нормата е ясна и по тълкуването й има многобройна и непротиворечива практика на Върховния касационен съд. Мотивиран от горното, съдът