Определение № 375 от 27.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 290/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от страна на изпълнителния директор на „А” ООД-гр. Варна приподписана от процесуалния пълномощник-адв. Георгиев от САК срещу определение №125 от 15.02.2010г. по ч. гр. д. № 101/2010г. на ВКС, ТК, 2-ро отделение, с което е оставена без разглеждане частната жалба на същия жалбоподател срещу определение № 545 от 01.12.2009 г. по ч.т.д. № 578/2009 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение на Окръжен съд-Добрич за допускане обезпечение на бъдещ иск по реда на чл.390 от ГПК на „С”ЕООД- гр. С. против „А” ООД-гр. Варна. В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение, доколкото съставът на ВКС, ТК, ІІ ро отд. е приел, че определението на въззивния съд не е от категорията на подлежащите на касационно обжалване в противоречие с разпоредбата на чл.274 ал.3, т.2 ГПК. Претендира се отмяна на обжалваното определение, допускане на касационно обжалване и отмяна на въззивното и потвърденото с него първоинстанционно определение за допускане на обезпечение. В писмения отговор на частната жалба ответникът по нея счита същата за неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 2 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение №125 от 15.02.2010г. по ч. гр. д. № 101/2010г. на ВКС, ТК, 2-ро отделение, с което е оставена без разглеждане частната жалба на същия срещу определение № 545 от 01.12.2009 г. по ч.т.д. № 578/2009 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение на Добрички окръжен съд за допускане обезпечение на бъдещ иск, съставът на ВКС постановил обжалваното определение приема, че определението на въззивния съд постановено по обжалване на допуснато обезпечение по чл.390 от ГПК не подлежи на касационно обжалване, доколкото не попада в категорията определения, за които чл.274 ал.3 ГПК изрично предвижда такова. Позовавава се и на т. 6 от ТР№1 / 2001 г. по гр.д. №1/2001 г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че определенията на съдилищата по молби за обезпечение на искове подлежат на двуинстанционно разглеждане. Настоящият съдебен състав споделя горните изводи по следните съображения: Процесуалните разпоредби на т.1 и т.2 на чл.274 ал.3 ГПК очертават кръга на определенията, срещу които могат да се подават частни касационни жалби и то при наличие на предпоставките за допускане до касация по чл.280 ал.1 от ГПК, а именно: определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи понатъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия намира, че въззивното определение, с което е потвърдено определение по чл. 390 от ГПК за допускане на обезпечение на бъдещ иск не попада в категорията на такова преграждащо развитието на делото, тъй като не препятства хода на определено производство, нито от друга страна дава разрешение по същество на конкретен правен спор. Определението за допускане на обезпечение служи единствено за да се гарантира осъществяването на правата по бъдещо съдебно решение по съответен правен спор, без с него да се дава разрешение по същество на спора. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното с настоящата частна жалба определение на ВКС, с което е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба срещу определение извън кръга на посочените в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т.2 от ГПК определения подлежащи на касационно обжалване е правилно и следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение