Определение № 3262 от 30.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1309/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ищците Н. А. К. и Р. А. К. /законни наследници на ищцата Д. Х. К., починала в хода на делото на 30.07.2023 г./, чрез адв. И. Х., срещу решение № 164/15.11.2022 г. по в.гр.дело № 297/2022 г. на Апелативен съд – Велико Търново, в частта, с която след частична отмяна на решение № 260001/25.03.2022 г. по гр.дело № 466/2020 г. на Окръжен съд Габрово в уважената част на предявения иск с правно основание чл.432,ал.1 КЗ и отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която ЗАД”ДаллБогг: Живот и здраве” АД е осъдено да заплати държавна такса съобразно уважения размер за разликата над 1800 лв. до 2600 лв., в частта, с която ответникът е осъден да заплати на адв. И. Х. адвокатско възнаграждение за разликата над 1648.13 лв. до 2300 лв. е отхвърлен предявения иск от Д. Х. К., починала в хода на делото и заместена от наследниците по закон Н. А. К. и Р. А. К. за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 07.08.2020 г. за разликата над 45000 лв. до 65 000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика от 11.11.2020 г. до окончателното изплащане като неоснователен. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение в обжалваната част и вместо това предявения иск с правно основание чл. чл.432,ал.1 КЗ се уважи над сумата 45000 лв. до 65000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва. В изложението са формулирани следните въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по въпроси в противоречие със задължителната практика на ВС и практиката на ВКС: 1.Кои са критериите, които следва да бъдат съблюдавани и преценявани от съдилищата при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по повод на причинена средна или тежка телесна повреда в съответствие с установения в чл. 52 ЗЗД принцип? Твърди се противоречие на въззивното решение със задължителната практика по приложението на чл. 52 ЗЗД – ППВС № 4/1968 г. и с практиката на Върховния касационен съд /решение № 136 от 01.03.2012 г. по гр. дело № 414/2010 г. на ІІІ г.о. и др./. 2.Длъжен ли е съдът да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени факти и върху закона. Твърди се противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС – ППВС № 1/1953 г. и с практиката на Върховния касационен съд /решение № 470 от 16.01.2012 г. по гр. дело № 1318/2010 г. на ІV г.о., решение № 127 от 09.06.2011 г. по гр. дело № 761/2010 г. на ІV г.о. и др./. Ответникът по касационната жалба – ЗАД "ДаллБогг: Живот и здраве" АД, чрез пълномощника си юрк. А. С., заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на жалбата по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 ГПК от легитимирани страни срещу въззивно решение, което в обжалваната част подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима. Въззивното решение на Апелативен съд Велико Търново в уважената част на предявения иск с правно основание чл. 432,ал.1 КЗ за сумата 45000 лв. застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди не е обжалвано и е влязло в сила. От фактическа страна въззивният съд е приел за установено следното: От приложения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 07.08.2020 г., показанията на разпитаните свидетели Т. Г. и Р. К., както и заключението на съдебната автотехническа експертиза, е прието за установено, че на 07.08.2020 г., около 13,30 часа, в [населено място], в района на кръстовището между [улица]и [улица]настъпило ПТП при следния механизъм: по [улица]в посока [населено място] се движи лек автомобил Ф. със скорост 47 км/ч. Когато е на разстояние 8,49 – 5,62 м от кръстовището с [улица], на платното за движение навлиза лек автомобил П., със скорост около 10 – 15 км/ч, като на около 1,8 м от десния край на платното за движение настъпва удар между двата автомобила. След удара лек автомобил Ф. се отклонява вляво, изминава 15 м и следва челен удар в стълб от трамвайната мрежа, със скорост 38,1 км/ч, което е констатирано и в протокола за оглед. Лек автомобил П. след удара се отклонява надясно и спира. Основната причина за настъпване на ПТП според вещото лице е отнемане на предимството от водача на лек автомобил П. 307 на движещият се по път с предимство лек автомобил Ф. Г.. Произшествието е реализирана в [населено място], поради което допустимата максимална разрешена скорост е 50 км/ч. При навлизане на лек автомобил Пежо в лентата му за движение, водачът на лек автомобил Ф. предприема отклоняване на ляво, с цел избягване на удара. Според вещото лице, водачът на лек автомобил Ф. не е имал техническа възможност да предотврати ПТП. Лекият автомобил Ф. Г. е оборудван фабрично за предните седалки с триточкови обезопасителни колани с пиропатрон за донатягане на колана при удар. Сочи се, че ролята на колана е да задържи човек на мястото му вътре в превозното средство, като при всяка рязка промяна в посоката на движение, тялото, заедно с всички незастопорени вещи вътре в колата, продължава да се движи по инерция в посоката на движение на автомобила, докато не срещне съпротивление. Това съпротивление може да бъде от предпазния колан или предното стъкло, тавана, вратата и т. н. Посочено е, че пострадалата ищца се е намирала на предна дясна седалка по време на произшествието. В протокола за оглед са описани предните предпазни колани, те са намерени блокирали в обтегнато положение, което сочи, че водачът и пътникът са били с поставени предпазни колани. В тази насока са и показанията на св. Р. К., водач на автомобила към момента на ПТП. От приложените по делото медицински документи и 2 бр. епикризи е установено, че на 07.08.2020 г. ищцата е постъпила на лечение в МБАЛ „Д-р Т. В.“ АД, изписана е на 26.08.2020 г., като на същата дата отново е постъпила в лечебното заведение, изписана е на 04.09.2020 г. В заключението на съдебно-медицинската експертиза са обсъждени данните от медицинската документация и са установени следните травматични увреждания: счупване на костите на лявата предмишница в долната им трета. Предприета оперативна интервенция и метална остеосинтеза – поставена плака със заключващи винтове на лъчевата кост; открито счупване на пети пръст на лява ръка с премазване на меките тъкани. Поставена е била иглена фиксация; разкъсно-контузна рана на лявата длан, обработена хирургически; големи разкъсно-контузни рани с премазване на меките тъкани по външната повърхност на лявата предмишница и предните повърхности на двете подбедрици, които също са били обработени хирургически, а впоследствие е направена кожна автотрансплантация в областта на двете подбедрици. Според вещото лице травмите са получени от удари в долната част на арматурното табло и дясна предна врата или удари в скоростен лост. За лечението на ищцата са осъществени четири оперативни интервенции под обща анестезия: 20.08.2020 г. – метална остеосинтеза на лява лъчева кост; 24.08.2020 г. – отстраняване на керотичните тъкани от раните на двете подбедрици; 27.08.2020 г. – кожна автотрансплантация на тъканните дефекти на двете подбедрици; 02.09.2020 г. – ревизия на кожните присадки и превръзка. Ищцата е била на болнично лечение в периода от 07.08.2020 г. до 04.09.2020 г., след което са проведени два курса на рехабилитация. Посочено е, че към момента на прегледа от вещото лице, осъществен на 09.06.2021 г. /десет месеца след произшествието/, са констатирани следните остатъчни увреждания: два големи белега по външната повърхност на лява предмишница, покривната кожа е лъскава, атрофична и с намалена подвижност спрямо подлежащите тъкани; оперативен белег по вътрешна повърхност на лява предмишница. Движението на лявата ръка в гривнената става е почти напълно ограничено гръбно и запазено надолу. По дланната повърхност на лява ръка, откъм V-ти и ІV-ти пръст има груб белег, надлежащата кожа е неподвижна и в дълбочина се опипва фиброзно уплътнение. ІV-ти и V-ти пръст са с трайна контрактура и са напълно неподвижни, сгънати към дланта, като пети пръст е разположен пред и под четвъртия. Подвижността на ІІІ-ти, ІІ-ри и І-ви пръст е силно ограничена в интерфалангеалните стави, като е запазена подвижността на метакарпофалангеалните стави – може да използва първи и втори пръст като щипки, но няма захват с лявата ръка. По предновъншна повърхност на лявото бедро се вижда белези, белег има на предно-вътрешна повърхност на лява подбедрица и на предно-външна повърхност на дясна подбедрица. Осъществена е кожна автотрансплантация на подбедриците. Те са оточни в областта на глезенните стави, повече вляво, има болки при допир и натиск в областта на автотрансплантациите, има болка и усещане за опъване на тъканите при движения в тази област, поради което не може да свие колената повече от 80-90 градуса. С оглед възрастта на ищцата, оздравителният период е протекъл сравнително гладко и в рамките на обичайните за такъв вид увреждания срокове, но с редица остатъчни функционално нарушения, които са свързани с тежестта на причинените травми. Според вещото лице получените травматични увреждания могат да бъда получени и при поставен обезопасителен колан. Прието е, че закритото счупване на основната фаланга на пети пръст на лявата ръка е довело до трайно затруднение на движението, досежно хватателната функция на ръката за срок около три месеца. Разместеното многофрагментно счупване на костите на лявата предмишница в областта на гривнената става е довело до трайно затруднение на движението на левия горен крайник за срок около три месеца. Разкъсно-контузните рани на лявата длан и по външната повърхност на лява предмишница са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, за срок от около два месеца. Разкъсно-контузните рани на двете подбедрици със смачкване на тъканите по предните им повърхности, което е наложило неколкократна хирургическа обработка и извършването на кожна автотрансплантация върху тъканните дефекти, са довели до трайно затруднение на движението на долните крайници за срок от около 3- 4 месеца. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че е налице комбинирано тежко увреждане, като водеща е тежка мекотъканна травма, която засяга дланта, сухожилията на пръстите, където впоследствие са се развили фиброзни промени, довели до свиване на пръстите в принудително положение и те не могат да се движат. Това състояние не може да се коригира и ще остане постоянно. Счупването на предмишницата не е толкова водещо, но остава затруднена хватателната функция - пръстите не са напълно обездвижени /с изключение на пети, четвърти и трети/, но липсват фините движения в ставите. Това ще остане така, няма да има подобрение. В мястото на счупването има подобрение, има ограничения в движенията на китката, може да има подобрение при провеждана физиотерапия, като въртеливото движение може да се възстанови, но захватът си остава проблемен. За изясняване на фактическата обстановка е разпитан св. Н. К. – син на ищцата. Отишъл непосредствено на мястото на катастрофата, видял майка си в безпомощно състояние, цялата в кръв. Когато пристигнал, тъкмо я качвали в линейката. Била неадекватна, не можела да говори. Травмите й били под колената, имала дълбоки прорезни рани, счупвания на лявата ръка, пръстите на ръката били счупени, имало счупване и нагоре към китката. Стояла един месец в болница, направили й няколко операции, присаждали й кожа. Имало момент, в който докторите не били сигурни, че ще й заздравеят раните на краката, имало опасност да й отрежат краката, ако не била понесла направените й присадки. След изписването от болницата живеела при другия си син, където по принцип пребивавала. След изписването я качили до третия етаж с инвалидна количка, защото не била в състояние да се движи сама. Около два месеца след изписването не можела да се движи. И в момента е трудно подвижна. Основно се грижел братът на свидетеля за нея, тъй като бил безработен. В момента тя си движи двата пръста – палец и показалец, кутрето и безименния пръст са обездвижени. При консултацията лекарят казал, че кутрето било откъснато и пришито като аксесоар. При нея водеща е лявата ръка, поради което трудно се оправя. Дори за обличане братът на свидетеля помагал. Все още ходи с патерица, болят я краката от травмите и присадките, казвала, че усеща дърпане при движение. Страхува се да се вози в кола. Страда от безсъние, спи по 2-3 часа. Преди ПТП била доста жизнена, видимо има емоционална разлика в отрицателна посока. Приемала успокоителни – мента, глог и валериан, по нейна преценка. Ищцата е отправила застрахователна претенция към ответника, при който към момента на ПТП лекият автомобил П. 307 има застраховка "Гражданска отговорност", получена от застрахователното дружество на 26.10.2020 г. Образувана е щета № 0801-003821/2020-02, по която са изискани допълнителни документи, видно от писмо изх. № 4654/16.10.2020 г. При така изложената фактическа обстановка въззивният съд е направил следните изводи: От събраните по делото доказателства въззивният съд е приел за безспорно доказано наличието на противоправно поведение на Т. Г., в резултат на което на ищцата са причинени вреди. Противоправността на поведението му следва от нарушаване на конкретни правни норми, уреждащи правилата за движение по пътищата - чл. 50, ал. 1 ЗДвП, съгласно който на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. От събраните гласни доказателства и изготвена автотехническа експертиза е прието за установено, че Г. с управлявания от него автомобил със скорост 10-15 км/ч, движейки се на път без предимство, в района на кръстовище в [населено място], не пропуска движещият се по път с предимство автомобил Ф. Г., управляван от св. К., поради което става причина между двата автомобила да настъпи удар, непредотвратим от водача на лек автомобил Ф. Г.. С това свое противоправно поведение Г. реализирал по непредпазливост съприкосновение – удар с правомерно движещия се автомобил Фолксваген. Като пряка и закономерна последица от физическите закони, в резултат на удара, ищцата, пътник на предна дясна седалка в лек автомобил Ф., е получила телесни увреждания – счупване на костите на лява предмишница в долната им трета, открито счупване на пети пръст на лява ръка с премазване на меките тъкани, разкъсно-контузна рана на лява длан, разкъсно-контузни рани с премазване на меките тъкани по външната повърхност на лява предмишница и предните повърхности на двете подбедрици. Тези увреждания представляват нарушаване на основно конституционно закрепено абсолютно субективно право, и в субективен план предизвикват претърпяване на болки и страдания от увреденото лице. Въззивният съд е приел, че между противоправното и виновно поведение на водача Г., изразяващо се в нарушаване правилата за движение по пътищата, и настъпилата вреда, е налице пряка и непосредствена причинна връзка. С оглед на изложеното, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на водача Г. по чл. 45 ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Сочи се, че Г. е управлявал автомобил, застрахован по застраховка "Гражданска отговорност" при ответното дружество, поради което за застрахователя се поражда задължението да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди – чл. 429, ал. 1 КЗ. Г. се явява застраховано лице по смисъла на чл. 477, ал. 2 КЗ. Увредената е упражнила правото си на пряк иск от застрахователя, възможност, предвидена в чл. 432, ал. 1 КЗ. Същата е изпълнила задължението си за предявяване на застрахователна претенция по реда на чл. 498, ал. 1 КЗ, по която застрахователят е отказал плащането на обезщетение, което обуславя възможността на ищцата да предяви претенцията за заплащане пред съда. Въззивният съд е приел, че спорен в настоящия случай е размерът на дължимото и определено от първостепенния съд обезщетение, което следва да се определи по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД. Разясненията по прилагане на справедливостта като критерий за определяне на размерите на обезщетенията за неимуществени вреди са дадени в ППВС 4/23.12.1968 г. В него е посочено, че следва да се преценят редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства - характер на увреждането, начин на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинени морални страдания, осакатявания и др. Съдебната практика е наложила и като допълнителен критерий икономическата конюнктура и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото в страната. Икономическата конюнктура е видима от непрекъснатото нарастване на нивата на застрахователната сума, уредено по законодателен път - пар. 1, т. 5, пар. 4, ал. 3 и пар. 27 ДР КЗ (отм.) до достигането на лимита на отговорност, дефиниран в чл. 266, в сила от 11.06.2012 г. КЗ (отм.), а впоследствие регламентиран в чл. 492 КЗ, както и от постепенното нарастване на минималната работна заплата за страната, като към момента на ПТП същата възлиза на 610 лв., за предходната година – на 560 лв., а за 2018 г – 510 лв. В конкретния случай, предвид това обстоятелство, въззивният съд е счел, че следва да се вземат предвид още следните обстоятелства: естеството на травмата – множество увреждания, в различни крайници, от които две счупвания на кости на лява предмишница и на пети пръст на лява ръка, тежка мекотъканна травма; проведени четири оперативни интервенции /на 20.08.2020 г., на 24.08.2020 г., на 27.08.2020 г. и на 02.09.2020 г. /; престой в лечебно заведение близо един месец; оздравителен период – 3 месеца за счупването на пети пръст и кости на лява предмишница, 2 месеца за разкъсно-контузните рани на лява длан и по външна повърхност на лява предмишница и 3 - 4 месеца за разкъсно-контузните рани на двете подбедрици със смачкване на тъканите по предните им повърхности; наложилото се обездвижване за срок от 3 месеца, през който период ищцата е била зависима изцяло от помощта на близките си за елементарни хигиенно – битови нужди; липсата на пълно физическо възстановяване – нарушена хватателна функция на лява ръка, която се явява водещ крайник, остатъчни белези на различни места по тялото, в немалки размери, интензивността на болката; възрастта на пострадалата – 75 години към датата на ПТП; изпитаната уплаха и продължително усещане за страх. С оглед на тези данни и предвид съдебната практика по аналогични казуси, служеща също за ориентир относно критерия за справедливост, възивният съд е приел, че размер на обезщетението от 45 000 лв. би могъл адекватно да компенсира /доколкото изобщо могат да бъдат съпоставени душевните състояния с материалните блага/ причинените болки, страдания, неудобства. Посочил е, че обезщетение в по-голям размер не следва да се присъжда, тъй като ищцата е имала травматични увреждания по крайниците, без да е засегната целостта на снагата или главата, обездвижването й е продължило около 3 месеца /съгласно посоченото от св. Н. К. и заключението на вещото лице медик/, като общо възстановителният период е протекъл за 3 - 4 месеца, остатъчните функционални нарушения са по-значителни в областта на едната ръка, оздравителният период е протекъл сравнително гладко и в рамките на обичайните, ищцата към момента на ПТП е била на 75 години, т. е. не е имало нарушения в трудовите й функции в резултат на ПТП. Въззивният съд се е произнесъл по направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата. Посочил е, че за да се приеме наличие на съпричиняване следва да се докаже по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване твърдяното противоправно поведение на съпричинителя /действие или бездействие/, с което пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване на вредоносните последици. Прието е, че в конкретния случай е наведен факта, сочещ на съпричиняване, че ищцата е била без поставен предпазен колан. Този факт е приет за недоказан, като изрично е подчертано, че дори вещото лице по автотехническата експертиза е категорично, че след като в протокола за оглед са описани предните предпазни колани като намерени блокирали в обтегнато положение, това сочи на извода, че и водачът, и пътникът са били с поставени предпазни колани. В същата насока са и показанията на св. Р. К., водач на автомобила, в който е пътувала пострадалата. С оглед на този извод въззивният състав е приел възражението за съпричиняване за недоказано, в какъвто смисъл са и изводите на първостепенния съд. При този извод на решаващия състав за справедлив размер на обезщетението 45 000 лв., който извод не съвпада с този на първостепенния съд, въззивният съд е приел, че се налага частична отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 45 000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, да бъде отхвърлен. С оглед изхода на спора, първоинстанционното решение е отменено и в частта, в която ЗАД "ДаллБогг: Живот и здраве" АД е осъдено да заплати държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 ГПК за сумата над 1 800 лв. до присъдените 2 600 лв., в частта, в която застрахователното дружество е осъдено да заплати на адв. Х. адвокатско възнаграждение над сумата от 1 648,13 лв. до присъдените 2 300 лв., като наследниците на Д. К. бъдат осъдени да заплатят допълнително разноски на застрахователното дружество в размер на 125,94 лв. /при общо направени разноски от ответника в размер на 355 лв. и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение/. Въззивният съд е приел още, че при този изход на спора, наследниците на ответника по жалба, конституирани в процеса – Н. К. и Р. К., следва да бъдат осъдени да заплатят на ЗАД "ДаллБогг: Живот и здраве" АД сумата 466,67 лв., представляваща разноски за въззивното производство, съразмерно с уважената част от жалбата /изчислени на база дължима държавна такса от 900 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв./. По правните въпроси: Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част по чл.280,ал.1,т.1 ГПК – противоречие със задължителната практика на ВС и с практиката на ВКС по първия въпрос от изложението. С т.II от ППВС № 4/23.12.1968 г. е прието, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица друго обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. С решение № 88/17.06.2014 г. по т.дело № 2974/2013 г. на ВКС, II т.о. по чл.290 ГПК е възприета практиката на ВС, изразена в ППВС № 4/1968 г.ВКС, както и в многобройни решения на състави по чл.290 ГПК: № 749 от 05.12.2008 год., по т.д.№ 387/ 2009 год. на ІІ т.о.; № 99 от 08.10.2013 год., по т.д.№ 44/2012 год.;№ 124 от 11.11.2010 год., по т.д.№ 708/2009 год.;№ 83/06.07.2009 год., по т.д.№ 795/ 2008 год. на ІІ т.о.; № 95 от 24.10.2012 год., по т.д.№ 916/2011 год. на І т.о.; № 60 от 29.04. 2014 год., по т.д.№ 3049 /2013 год. на ІІ т.о. и други. Посочено е, че според възприетото със същата разрешение справедливо по смисъла на ЗД обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства - емоционални, физически и психически сътресения, които ноторно намират не само отражение върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди. Същевременно обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз, поради което всякога се явява детерминирано и от икономическа конюнктура в страната, една от проявните форми на която, наред с официалната статистика за средна работна заплата, за нивото на инфлация и пр. са и нормативно определените лимити за отговорността на застрахователя, независимо, че те сами по себе си не са пряк израз на принципа за справедливост по см. на чл. 52 ЗЗД. Правният въпрос е разрешен в противоречие с посочената практика на ВС и ВКС. Поради това касационно обжалване следва да се допусне на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този правен въпрос. Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория въпрос от изложението. В същата насока е разрешението на правния въпрос в останалите, цитирани от жалбоподателя решения на състави на ВКС по чл.290 ГПК. С решение № 217/09.06.2012 г. по гр.дело № 761/2010 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е прието, че съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В същата насока е разрешението на правния въпрос в останалите, цитирани от жалбоподателя решения на състави на ВКС по чл.290 ГПК. С въззивното решение съдът е определил предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, обсъдил е събраните по делото доказателства и доводите на страните, относими към правния спор. Въззивният съд е формирал свои фактически и правни изводи по съществото на спора, което е намерило израз в мотивите на решението. С оглед на посоченото съдът намира, че не се установява соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този правен въпрос. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение