Определение № 60585 от 08.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 359/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Столична община, подадена от пълномощника и юрисконсулт К. Г., срещу решение №11833 от 10.08.2020 г. по гр. дело №745/2020 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение №7274/28.10.2019 г. по гр. д. № 155/2018 г. на Софийския градски съд в частта, с която Столична община е осъдена да заплати на Ц. Х. Ц., [населено място], на основание чл.49 ЗЗД 25 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 1818 лв. - обезщетение за имуществени вреди. Ц. Х. Ц. е починал на 09.09.2020 год., след постановяване на въззивното решение и с определение от 03.12.2020 г. по гр. дело №745/2020 г. на Софийския апелативен съд е прекратено производството по делото по отношение на него и са конституирани като ищци по делото наследниците му Р. П. Ц., Х. Ц. Ц. и Д. Ц. Ц.. Ответниците по жалбата Р. П. Ц., Х. Ц. Ц. и Д. Ц. Ц., тримата от [населено място], чрез процесуалния си представител адвокат С. М., оспорват жалбата. Въззивният съд е приел, че се претендира заплащането на обезщетение за неимуществени вреди, съставляващи увреждане на телесното здраве, които са причинени от падане вследствие на необезопасена неравност на тротоар, който попада в чертите на [населено място]. Отговорността на ответника е по чл.49, ал.1 ЗЗД, тъй като вредата не е настъпила от вътрешните свойства на вещта, а вследствие на виновното и противоправно поведение на лица, което са имали задължението да поддържат този участък от пътя. За да бъде ангажирана отговорността на прекия причинител по общия състав на непозволено увреждане, е необходимо да се установи настъпването на вреда. В случая е безспорно, че вследствие на инцидента на ищеца са били причинени травматични увреждания, от които е претърпял интензивни болки. Поведението на ответника е противоправно, тъй като същият е нарушил разпоредбата на чл.30, ал.4 ЗП, която предвижда, че „изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организират от съответната община.При неизпълнение на това задължение от съответните служители, респ. третите лица, на които е била възложена тази дейност общината отговаря по реда на безвиновната гаранционно обезпечителна отговорност по чл. 49 ЗЗД. Състоянието и поддръжката на тротоарите и платната за движение като част от транспортната инфраструктура следва да е такова, че да осигурява спокойното и безпрепятствено използване от пешеходците. В процесния случай тротоара на [улица]е бил с разбити плочки, което е причината ищецът да загуби равновесие и да получи травматично увреждане.Горното означава, че са налице формалните предпоставки за ангажиране отговорността на ответника. От заключението по допуснатата по делото СМЕ се установява, че вследствие на инцидента ищецът е получил следните увреждания: „фрактура на лява бедрена кост, причинило на пострадалият трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни.Проведена е оперативна интервенция с поставяне на метални импланти, след което е било предписано обездвижване за период от около шест месеца, за да не се натоварва крайника.В този период пострадалият се е нуждаел от чужда помощ, било е наложително използването на помощни средства-проходилка, която се ползва и към настоящия момент.Възстановителният период при ищеца не е приключил и прогнозата е неблагоприятна, с оглед възрастта и съпътстващите заболявания, включително установеното усложнение от обездвижването - постфлебитен синдром. Ето защо следва да му се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв. Налице е причинна връзка между разходите за лечение и процесния инцидент, което е основание за уважаване на иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер, който е установен със заключението.По отношение на тази претенция не са наведени никакви оплаквания за неправилност на решението на първоинстанционния съд. Не са налице основания за намаляване размера на определеното от съда обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, тъй като с поведението си пострадалият не е допринесъл за настъпване на увреждането. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани при условията на пълно и главно доказване конкретни действия или бездействие на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за появата на вредоносния резултат, създавайки условия за настъпването му или улеснявайки го. В случая ответникът не е ангажирал никакви доказателства във връзка с направеното от него възражение. Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС по правни въпроси относно критериите за определяне обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД. Освен основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 се посочва и това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърди се, че тези правни въпроси са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Посочени са ППВС №4/68 г. и решения на ВКС. Жалбата е процесуално допустима с изключение на частта и относно иска за обезщетение за имуществени вреди. В тази част ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение на въззивен съд по иск с цена до 5 000 лв. Според разпоредбата на чл.280, ал.3 ГПК производството по такива спорове е двуинстанционно. Касационната жалба в тази част следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на срещу решение №11833 от 10.08.2020 г. по гр. дело №745/2020 г. на Софийския апелативен съд в частта и относно иска за обезщетение за неимуществени вреди. Повдигнатите въпроси са относими, но са разрешени в съответствие със задължителната практика на ВКС, включително и тази посочена от касатора. Според нея съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни признаци - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет на болките и страданията. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие съобразно естеството и интензитета на претърпените телесни болки и душевни страдания. Съобразно изхода на спора на адвокат С. М. трябва да се присъдят на основание чл.З8 ЗА 1000.92 лв. адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.